разбойник.
От това мое изказване лицето му се изчерви.
— Аз мога да правя доста други неща — каза той. — Дайте ми инструменти и ще ви покажа колко добре мога да обработвам метали.
Тези думи повишиха настроението ми, тъй като, ако трябва да бъдем честни, никой от мъжете вкъщи не ставаше за ковач.
— Е, това вече е достойно занятие. Можеш да ни бъдеш много полезен. — Имах за поправка един счупен меч и няколко изкривени върхове на копия. Освен това да се преподковат всички коне не беше лоша идея. Той си призна, че досега не е поставял подкови, но тогава не обърнах особено внимание на думите му.
Както си хортувахме, стигнахме в дома и там Торгуна излезе разсърдена насреща ни.
— Не можеш да се отнасяш така с госта ни, татко! — възмути се тя. — Да го караш да се блъска цял ден като ратай…
Джералд се усмихна:
— Ще поработя с радост — каза той. — Трябва ми някаква основа, от която да се оттласна, за да започна всичко отначало. Освен това искам да ви се отблагодаря за вашата любезност.
Това разнежи душата ми и аз му казах, че не е негова вината, дето хората в Исландия и в Съединените щати имат различни нрави и обичаи. На сутринта той можеше да почне да се труди в ковачницата и аз щях да му плащам, но въпреки това щяхме да се отнасяме с него като с равен, тъй като изкусните занаятчии у нас са на почит. След тези ми думи слугите ми му отправиха погледи, пълни с черна завист.
Вечерта той отново ни позабавлява добре с историите за своя роден край: независимо дали бяха истински или не, поне бяха интересни за слушане. Оказа се обаче, че той не е достатъчно изискан, тъй като не умееше да съчини дори два куплета със стихове. Изглежда в Съединените щати не обръщат достатъчно внимание на възпитанието.
Каза, че в армията задачата му била да въдворява ред във войската. Коментарът на Хелги беше, че това е нечувано и че той трябва да е много храбър, щом се е осмелявал да обижда толкова много хора. Джералд отговори, че останалите му се подчинявали от страх пред краля. Когато прибави, че срокът на военната служба в Съединените щати бил две години и че хората можели да бъдат мобилизирани в случай на война дори по време на жътва, аз казах, че той явно произхожда от страна, управлявана с желязна ръка от жесток крал.
— Не — отговори той замислено. — Ние сме свободни хора, които казват това, което мислят.
— Но изглежда не можете да правите това, което ви се иска — каза Хелги.
— Е — отговори Джералд, — не можем например да убием човек просто защото ни е обидил.
— И дори ако той е убил някой от вашия род? — попита Хелги.
— Дори тогава. За всички ни отмъщава, когато се наложи, нашият крал.
Аз се усмихнах.
— Дотук измислиците ти минаваха, но сега вече се оплете. Как би могъл един крал дори само да проследи всички убийци, камо ли да им отмъсти. Ами че нали от толкова грижи няма да му остане време да създаде наследник!
Тук избухна страхотен смях и той не можа да ми възрази.
На следващия ден Джералд отиде в ковачницата, съпроводен от един роб, който трябваше да раздухва огъня. През целия този ден и през нощта аз бях зает — ходих при Хялмар Големия нос в Рейкявик, за да купя стадо овце. След това го поканих на гости, така че се прибрахме у дома заедно с него и сина му, Кетил, намръщен червенокос младеж на двадесет зими, на когото Торгуна беше отказала да пристане.
Заварих Джералд да седи унил на пейката в стаята. Носеше дрехите, които му бях подарил аз, тъй като неговите собствени бяха повредени от праха и искрите. Какво друго можеше да се очаква от тоя наивник? Говореше тихо нещо на дъщеря ми.
— Е — попитах аз още с влизането си, — как мина денят?
— Той похаби два наконечника за копия, но ние успяхме да угасим огъня, който беше запалил, преди да изгори ковачницата — съобщи Грим, подхилвайки се.
— Как така? — извиках аз. — Нали каза, че си ковач?
Джералд се изправи и ме погледна предизвикателно:
— В моята страна аз съм работил с други, по-удобни инструменти — отговори той. — Вие тук правите всичко по различен начин.
Оказа се, че той е разпалил твърде силно огъня. Чукът му се стоварвал навсякъде, освен там, където е нужно. Развалил стоманата, тъй като не знаел в кой момент трябва да я закали. Наистина, за да стане човек ковач му трябват години, но той поне можеше да си признае, че не е бил даже чирак.
— Добре де — сопнах се аз — какво в края на краищата можеш да правиш, за да си изкарваш хляба?
Неприятно ми беше, че заприличах на глупец в очите на Хялмар и Кетил, на които бях разказал за странника.
— Един Один знае — отзова се Грим. — Взех го с мен да пасем козите и трябва да кажа, че никога не съм виждал по-лош ездач. Дори го попитах дали може да преде и да пресуква, а той отговори, че не може.
— Такива въпроси не се задават на мъж! — кипна Торгуна. — Трябвало е да те убие за това!
— Наистина трябваше — засмя се. Грим. — Но нека да си довърша разказа. Наложи се да поправим моста през дерето и се разбра, че той не умее да борави с триона и за малко не си посече крака с брадвата.
— Нали ви казах, че ние не използваме такива инструменти! — сви юмруци Джералд. Изглеждаше готов да се разплаче.
Поканих с жест моите гости да седнат и продължих да го разпитвам:
— Предполагам, че няма да можеш на нарежеш свиня и да опушиш месото?
— Не — едва успях да дочуя отговора му.
— Ами тогава, човече, какво можеш да правиш?
— Аз … — думите му заглъхнаха в гърлото.
— Ти си бил войник — каза Торгуна.
— Да, бях. — Лицето му пламна.
— Е, това не е от голяма полза, когато си в Исландия и не умееш нищо друго — изръмжах аз, — но ако успееш да се добереш до източните краища, може би някой ярл11 ще те вземе на служба в гвардията си.
Вътрешно аз се усъмних и в това, тъй като дружинниците трябва да имат обноски, които да вдъхват доверие на господарите им, но не ми даде сърце да го огорча още повече.
На Кетил Хялмарсън явно никак не му се нравеше, че Торгуна стоеше близо до Джералд и се застъпваше за него. Сега той се обади с подигравателна усмивка:
— Аз се съмнявам дори в умението ти да се биеш.
— Аз съм обучаван да върша именно това — отговори мрачно Джералд.
— Тогава би ли се преборил с мен? — попита Кетил.
— С удоволствие — процеди Джералд.
Отче, как може човек да разбере този свят? Колкото по остарявам, толкова повече ми се струва, че животът не може да се разграничи на добро и лошо и на черно и бяло, както ни го рисуват божиите служители като тебе. Мисля, че всички ние сме само нюанси на сивото. Това безполезно момче, този лапнишаран, когото могат дори да попитат дали може да върши някаква женска работа, без да се засегне и да вдигне брадвата си, за да се защити — той излезе на двора с Кетил Хялмарсън и го търколи три пъти. Хващаше го по някакъв особен начин за дрехите, когато Кетил го нападаше… Аз им казах да спрат, защото Кетил започна да се вбесява до такава степен, че беше готов на убийство, похвалих и двамата и напълних роговете им с бира. Но след това Кетил седя умислен и намусен на пейката през цялата вечер.
Джералд подметна, че може да изработи още един пистолет като своя. Той обаче щял да бъде по-голям (нарече го оръдие) и щял да може да потопява кораби и да пръска в бяг цели армии. Имал нужда от помощта на ковачи и от различни запалителни материали. Що се отнася до дървените въглища — лесно,
