сяра вероятно също можеше да се намери в една вулканична страна, но какво ли пък беше това селитра?
Аз вече бях станал подозрителен и го разпитах по-подробно как смята да измайстори това чудо. Дали знае как точно да смеси съставките на барута? Призна си, че не знае. А какъв трябва да бъде размерът на оръдието? Когато ми отговори, че трябва да е дълго поне колкото човешки ръст, се разсмях и го запитах как ще излее такъв грамаден предмет — дори ако предположим, че успее да събере толкова много желязо. Той и това не знаеше.
— Вие нямате нужните оръдия на труда, с които да изработите инструментите, с които да създадете истински оръдия — каза той. — Да ми помага Господ, но аз не мога сам да преодолея инерцията на една хилядолетна история.
Въобще не разбрах какво искаше да каже. Той извади последната от своите димящи пръчки и я запали. Веднъж Хелги беше опитал да смукне малко дим и му беше станало лошо, но и след това остана приятел на Джералд. Сега моят син предложи да вземем лодка и да отидем сутринта до Ледения фиорд, откъдето трябваше да приберем някои дългове. Хялмар и Кетил заявиха, че също ще дойдат на пътешествието, а Торгуна ми се примоли толкова настоятелно, че аз й позволих да се присъедини към нас.
— Това не е на добре — промърмори Сигурд. — Всеизвестно е, че на земните тролове не им харесва, богато в лодките се качват жени.
— А баща ти как е докарал някога жени на тези острови? — ухилих се аз.
Ще ми се да го бях послушал. Той не е мъдрец, но обикновено знае какво говори.
По това време бях съсобственик на един кораб, който плаваше до Норвегия, откъдето носеше дървени трупи. Това беше изгодна търговия, докато корабът не се натъкна на викинги по време на безредиците при свалянето от власт на ярл Хаакон от Олаф Тригвасон. Някои хора са готови на какво ли не, за да си изкарат прехраната: крадат, убиват. Те трябва да бъдат бесени — тези грабители, дето не ги бива за нищо друго, освен да се нахвърлят върху честните търговци. Ако имаха поне малко доблест и смелост, щяха да отидат в Ирландия, където има предостатъчно за плячкосване.
Както и да е, нашият кораб по това време беше на път, но ние имахме три лодки и взехме една от тях. Освен мен, Торгуна и Хелги, дойдоха Хялмар и Кетил, а също така Грим и Джералд. Забелязах как странникът се намръщи, докато избутвахме лодката в студената вода, а след това свали обувките и чорапите си и взе да си разтрива стъпалата. Още при пристигането си се беше изненадал, че имаме баня — дали не си беше мислил, че сме диваци. Нали беше изнежен като жена, скоро се премести по посока на вятъра, по-далеч от нашите крака.
Имаше благоприятен вятър, така че вдигнахме мачтата и отплавахме. Джералд се опита да помогне, но естествено не можеше да отличи въжетата едно от друго и ги оплете. Грим му се озъби, а Кетил се изхили гадно. След това всичко тръгна нормално, а той дойде и седна до мен на кърмата, откъдето направлявах движението на плавателния съд. Явно беше мислил доста време по въпросите на корабоплаването, защото по едно време срамежливо се обади:
В моята страна яхтите са снабдени с такелаж, платна и рул, които са по-качествени от вашите. С тях може да се движите срещу вятъра.
— А, ето че нашият велик моряк отново започва да дава съвети — презрително се усмихна Кетил.
— Млъкни! — намеси се остро Торгуна. — Остави Джералд да говори.
Той я погледна с благодарност, а аз също исках да чуя какво имаше да ни каже.
— Това може да се направи лесно. Самият аз съм използвал такива лодки, така че ги познавам добре. Първо, платното не трябва да е квадратно и да виси от нокпея а да е триъгълно. Третият ъгъл трябва да е вързан към реята, която от своя страна ще бъде подвижно съединена с мачтата, на височина половин човешки бой от борда. Освен това, вашето управляващо весло не е поставено където трябва. Вместо него в средата на кърмата трябва да има кормило, което да се задвижва с дълъг румпел.
Той се беше въодушевил и чертаеше с показалеца си въображаема скица върху наметката на Торгуна.
— Ако имате такъв рул и ако килът е дълбок — около един човешки ръст за лодка с тези размери — плавателни ят съд може да се движи напряко на посоката на вятъра, а между мачтата и носа може да се закачи още едно платно.
— Е, отче, трябва да призная, че тази идея имаше определени достойнства. Ако не беше страхът ми от лошия му късмет — защото всичко, свързано с него, винаги носеше нещастие — сигурно бих се опитал да я осъществя. При все това обаче, тя имаше и известни неудобства, които благоразумно му посочих:
Първият, а освен това и най-големият недостатък на този рул и на дълбокия кил е, че ще бъде невъзможно корабът да се управлява в плитки води. Може би там, откъдето идваш, има много пристанища, но тук един плавателен съд трябва да може да се доближи до брега на всяко място, където е необходимо, както и да се пусне бързо на вода в случай, че се появи атакуващ враг. Второ, тази твоя мачта ще се сваля трудно, когато няма вятър и се наложи да се използват веслата. И трето, поради триъгълната си форма платното няма да може да се използва за сушина, когато трябва да се спи в открито море.
— Корабът може да бъде оставен на рейд, а до брега да се отива с малка лодка — отговори той. — А що се отнася до необходимостта от убежище — могат да се построят кабини.
— Кабините ще пречат на използването на веслата — възразих аз, — освен ако бордът не е прекалено широк или ако гребците не бъдат заставени да гребат, седейки под нивото на палубата, както правят робите в галерите на Миклагард. Свободни мъже обаче не биха се съгласили да гребат при такива позорни условия.
— А задължително ли е да има гребла? — попита той, сякаш беше дете.
Силен взрив от смях огласи лодката. Дори реещите се от дясната страна на кърмата чайки, от където в далечината се виждаха тъмните очертания на брега, се разкрещяха, като че ли се присъединиха към общото веселие.
— Да не би там, където си бил преди, да сте успели да дресирате вятъра? — изръмжа Хялмар. — Какво ще стане, ако при морско пътешествие настъпи продължително затишие, а провизиите започнат да свършват …
— Може да се построи достатъчно голям кораб, който да носи провизии за много седмици — отвърна Джералд.
— Да, ако човек е богат като крал — засече го Хелги. — А пък и такъв един кораб, който стои безпомощен насред морето, ще стане веднага плячка на който и да е викингски кораб от тези, дето шарят оттук до Йомсборг. Що се отнася до оставянето на кораба на котва в морето и нощуването в лагери по брега, къде ще намериш убежище на сушата и какво ще използваш за прикритие при внезапна атака?
Джералд се отпусна безпомощно. Торгуна се обърна меко към него:
— Някои хора въобще нямат вкус към новото. Аз обаче мисля, че твоята идея наистина е полезна.
Той й се усмихна уморено и взе да ни разправя за някакви уреди, които можели да показват север дори при облачно време — имало камъни, които, окачени на нишка, винаги сочели на север. Казах му любезно, че това ме е заинтересувало много, тъй че ако може, да ми намери няколко такива камъка. Или, ако знае къде могат да се купят, да ми съобщи, за да пратя някой търговец да ми донесе. Той обаче не знаеше нищо повече по въпроса и замълча. Кетил си отвори устата да си каже мнението, но Торгуна го изгледа така, че веднага я затвори отново. Физиономията му показваше обаче, че просто смята Джералд за страшен лъжец.
След известно време вятърът се обърна и задуха срещу нас. Събрахме платната и се хванахме за греблата. Джералд беше физически силен и гребеше с желание, макар и неумело. Ръцете му бяха толкова нежни, че не след дълго започнаха да кървят. Предложих му да си отдъхне, но той упорито не спираше да гребе.
Докато го гледах как се накланяше напред-назад, заслушан в скучното скърцане на греблата и как върху дръжката оставаха мокри червени следи, аз се размислих за него. Не му се отдаваше нищо, което един мъж би сторил с лекота — поне така смятах тогава аз. Освен това не ми харесваше начинът, по който очите на Торгуна се спираха върху него и не се отделяха. Явно не беше мъж за моята дъщеря — без земя, без пари и съвсем безпомощен. И все пак го харесвах. Независимо дали историята му беше истинска или плод на болното му въображение, личеше си, че честно вярваше в нея. Пък и без съмнение имаше нещо странно в начина, по който се появи при нас. Забелязах по брадичката му много порязвания от моя бръснач — беше
