Баща ми, обръщам се само към тебе. Защо не си пазел Гергина, когато си се чукал с нея? Сега непрекъснато мисля за сестра си Василиса, която кой знае къде се намира по света, ако изобщо е жива. Подозирам, че гнусният й пастрок я бе довел в Гърция, за да я пробута на някой за пари, но Давид го е спешил и той бързо се е върнал в Красноярск, надявайки се да се отплати с нея.
Все по-ясно си спомням пророчеството на руския Варлаам, че на любовта ми лежи кръв. Да, така се оказа! Започвам да си мисля, че всичко е свързано с дарбата ми. Ако не бях се родил толкова талантлив, сигурно едва ли щях да сънувам Ка и жабата-царкиня и целият ми живот щеше да бъде по-различен. Гергина нямаше да убие бай Пано, ти нямаше да умреш толкова млад, Борисчо и кака Мими — също, Митето нямаше да полудее… Въобще всичко вероятно щеше да бъде далеч по-друго и не толкова тъжно, но като се замисля, то животът на всеки от нас — талантлив или не — все с подобни работи е свързан. Съдба!
Между другото, разделих се с Елси — не спираше да ми пили за осиновяване. Сега живея с една афро- американка на име Джезабел. На тридесет години е, от Бронкс, но ме търпи и обича горещо. И С нея не мисля да имаме деца. Ако започне много да иска, също ще я разкарам.
Свиря, свиря и само свиря. Добре, че са концертите и записите, за да усещам живота. Понякога гледам семейните си колеги с нормален брак и деца — хем им завиждам, хем им съчувствам, хем ги съжалявам. Дали не трябваше и аз да имам деца? Толкова е объркано всичко. Явно не съм създаден за друго, освен да свиря. Разкарах и Джезабел.
Продължавам да свиря. Докога?
Вчера навърших шейсет години. Пак съм сам и все още свиря, но вече сериозно се замислям да си наема жена да се грижи за мен и къщата.
Минаха толкова години от срещата ми с Гергина, а от Василиса никаква следа. Така ще си умра, без да я видя. И май по-добре! Защо ми е още болка? Затова, татко мой, спирам да ти пиша. Всичко вече е толкова еднообразно и скучно, че не виждам смисъл. Омръзна ми. Пък и повече от петнайсет години нищо не съм сънувал; ни помен от Ка, нито от жабата-царкиня.
Целувам ви с мама и доскоро!
Вчера случайно намерих този дневник. Прочетох го и се ужасих. Такъв ли е бил моят живот и защо още съм тук? Ще завещая всичко, което имам, на това момиче от Оряхово. Доста се мъчи с мене горкото! Ще замина за Олм и там ще се удавя в Дунава. Господи, та аз нямам сили и кураж да се хвърля през прозореца! Бог да ми е на помощ!
С всеки изминат ден Бистра все повече и повече ми прилича на моята Василиса. Дано умра в ръцете й!
Когато прочете последната страница, където срещна и собственото си име, Бистра остави дневника върху леглото и дълго гледа в една точка, изумена от невероятния живот на стареца, когото гледаше. Отново взе тетрадката, видя датите и бързо прецени, че последната записка е само отпреди седмица. „Леле, ами ако маестрото се спомине още тази нощ?“, запита се тя, после стана и отиде до прозореца. Опря чело в стъклото и започна да съзерцава светещите отсреща сгради. Минаваше три часа през нощта.
Дали да не отидеше още сега в Манхатън? Щеше да й отнеме около час. Какво обаче щеше да се промени за няколко часа, ако старецът беше умрял? Тя така и така нямаше да може да му помогне. Само щеше да се обади на 911 и после щеше да даде показания какво е заравила в къщата. Щяха да последват формалните процедури и накрая тя единствено щеше да присъства на кремирането — ако искаше, разбира се.
Прецени, че сега бе по-добре да спи, пък утре щеше да стане ясно дали маестрото е жив или не. Рано или късно всички ще си отидем от този свят. Каквото е писано, това ще стане. Върна се в леглото и загаси нощната лампа.
Епилог
На 19 май 2046 г. слънцето в Олм пак грееше меко и безгрижно. Малко преди обед в началото на улица „Аница“, там където някога беше зелената будка за вестници, а сега жилищен блок, се бе събрало неголямо множество хора. Бяха дошли представители на общинската власт, читалищни дейци и възпитаници от музикалната школа, граждани.
Върху фасадата на старата сграда отсреща се виждаше бяло платно с висяща от него връвчица, която след малко кметът на града щеше да дръпне, за да се открие паметната плоча плоча отдолу. Така и стана.
След кратко и прочувствено слово за „нашия именит съгражданин маестро Михаил Обретенов, прославил Олм по целия свят“ (тук някой от помнещите го все още живи старци се изсекна) и след ръкоплясканията на насъбралите се плочата бе открита. Тя бе мраморна и с издълбан надпис, който датираше живота на маестрото и указваше, че той някога е живял на тази улица, която отсега нататък ще носи неговото име. Най-отгоре в средата на мрамора имаше бронзов барелеф на стилизирано виолончело. Това можеше да се разбере, когато човек внимателно се взреше в него. Иначе, гледана от далече, тази фигурка приличаше на малка жаба с египетска корона на главата, замряла в обичайната си жабешка стойка и готова всеки миг за своя скок. Никой от присъстващите не си спомни за прякора на маестрото, дори и секнещите се двама-трима негови връстници.
Митето вече не бе жив. Той умря стар и в мизерия, в своята тиха лудост и с неизменното „Па’и се!“ на уста. В Лондон Марион също се бе споминала, много преди Михаил Обретенов да издъхне на Манхатън. Колкото до Самуел и „потомствените комунистчета“ братя Пеневи — те също и отдавна бяха о’бозе почивши. И тримата издъхнаха в България, в Олм, където се върнаха на старини. Никой от тях не знаеше, че някогашният им приятел от махалата, Мишо Жабата, също бе копнял да се прибере край нетърпящия проклятия Дунав.
Само Василиса Георгиевна, незаконната и неопозната сестра на Михаил Обретенов, остана жива. След като близо година бе любовница на Давид Ромонович, тя събра пари, за да замине за Нова Зеландия и наистина никога повече не се върна в Красноярск. Там се омъжи за богат фермер от шотландски произход и дори на седемдесет и седем години Василиса е в прекрасно здраве — уважавана майка на три деца и баба на множество внуци. За жалост, тя нито веднъж не се досети да им разкаже с какъв именит музикант бе празнувала рождения си ден на остров Хидра.
Информация за текста
© 2006 Емил Андреев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2552]
Последна редакция: 2007-02-18 16:04:09
