— Много удобно — каза Бейли.
— Обяснете ми, господин Бейли — започна доктор Фастълф — как стигнахте до това необичайно заключение?
Бейли си помисли: „Не се предава. Ако му се отдаде възможност, ще замаже всичко.“ И отвърна:
— Не беше трудно. Да наподобиш робот изисква повече, отколкото да си придадеш замръзнал вид на чертите и да водиш разговор с надути фрази. Бедата за вас, хората от Звездните светове, е, че сте прекалено свикнали с роботите. Стигнали сте дотам, че ги приемате почти за човешки същества. Станали сте слепи за особеностите им. На Земята е по-различно. Имаме силно развит усет към роботите… На първо място, Р. Данийл е твърде типичен човек, за да е робот. Първото ми впечатление беше, че е вселенец. Голямо усилие ми струваше да се приспособя към изявлението му, че е робот. Естествено, причината за това беше, че той наистина е вселенец, а не робот.
Р. Данийл го прекъсна, без никакъв признак на притеснение, че толкова подробно го разискват като тема на разговора. Каза:
— Както ти обясних, колега Илия, създаден бях, за да заема временно място в човешкото общество. Приликата с човек е нарочно търсена.
— Дори дотам ли — попита Бейли, — че да си направят труда да наподобят изцяло такива части от тялото, които обикновено винаги са прикрити от облеклото? Дори дотам, че да наподобят органи, които при един робот нямат смислена функция?
Изведнъж Ендърби каза:
— Как разбра това?
Бейли почервеня.
— Нямаше как да не го забележа в… в мъжките кабини.
Ендърби изглеждаше потресен. Фастълф каза:
— Положително ви е ясно, че за да бъде една прилика от полза, трябва да бъде пълна. За нашата цел половинчатостта е равна на нула.
Бейли рязко попита:
— Мога ли да запуша?
Три лули на ден щеше да бъде нелепа екстравагантност, но той бе понесен от бързия поток на безумието и се нуждаеше от успокоението на тютюна. В крайна сметка, отговаряше на вселенци. Щеше да натъпче лъжите им обратно в собствените им гърла. Фастълф каза:
— Съжалявам, но предпочитам да не пушите.
„Предпочитам“ бе изречено като заповед, Бейли усети това. Прибра обратно лулата, която вече бе обгърнал с длан — уверен, че автоматично ще получи разрешение.
„Естествено, че не — с горчивина си помисли той. — Ендърби не ме предупреди, защото самият той не пуши, но беше ясно от пръв поглед. Логично е. Те не пушат в стерилните си Звездни светове; не пият, нямат човешки пороци. Не е чудно, че са приели роботи в проклетото си… как го нарече Данийл?… C/Fe общество! Не е чудно, че Р. Данийл играе така добре ролята си. Те всички са станали повече или по-малко роботи“. И каза:
— Точното подобие е само една измежду многото черти. Когато го водех у дома, едва не избухна бунт в моя квартал. (И посочи Р. Данийл. Не можеше да се насили да изговори нито неговото име, нито името на доктор Сартън.) Той предотврати нещастието, като насочи бластера си към възбудената тълпа.
— Господи — възкликна бурно Ендърби, — според доклада точно ти…
— Зная, комисарю — прекъсна го Бейли. — Докладът бе направен по данни, дадени от мен. Не исках да ми бъде вписано в досието, че един робот е заплашвал да застреля с бластер жени и мъже.
— Не, не. Естествено — Ендърби явно бе ужасен. Наведе се напред, за да погледне нещо извън обсега на триизмерния приемател. Бейли отгатна какво. Комисарят проверяваше енергийния кабел, за да види дали връзката се подслушва.
— И смятате това за довод в своя полза? — попита Фастълф.
— Без съмнение. Първият закон на роботиката гласи, че роботът не може да навреди на човешко същество.
— Но Р. Данийл не е навредил никому.
— Вярно. В последствие той дори заяви, че не би стрелял в никакъв случай. Въпреки това, аз не съм чувал за робот, който да превъзмогне духа на Първия закон до степен, че да заплашва с бластер човек, дори ако няма намерение да стреля.
— Разбирам. Вие експерт по роботите ли сте, господин Бейли?
— Не, господине. Но съм завършил общ курс по роботика и позитронен анализ. Не съм съвсем невеж.
— Това е хубаво — с доволство каза Фастълф, — но разберете, че аз съм експерт по роботика и ви уверявам, че същността на разума у робота се съдържа в напълно буквалното тълкуване на общоприетото. Не признава наличието на дух в Първия закон, а само се придържа към правилата. При простите модели, с които разполагате на Земята, може би Първият закон е така претоварен с допълнителни осигуровки, че роботите наистина не са в състояние да заплашат човешко същество. Но един усъвършенствуван модел като Р. Данийл е съвсем друго нещо. Ако съм схванал положението правилно, заплахата от страна на Р. Данийл е била необходима, за да се предотврати бунт. Следователно намерението не е било да се навреди на човешките същества. Той се е подчинявал на Първия закон, а не му се е противопоставял.
Бейли вътрешно потръпна, но външно запази пълно спокойствие. Щеше да стане трудно, ако се опиташе да участва при равни условия в играта на вселенеца. Каза:
— Можете да отхвърлите поотделно всеки довод, но като цяло те водят само до едно заключение. Снощи, когато обсъждахме така нареченото убийство, този лъже-робот заяви, че е бил превърнат в детектив, като в позитронната му схема са вложили нов мотив. Не за друго, представете си, а за справедливост.
— Гарантирам за това — каза Фастълф. — Включиха му го преди три дни под мое ръководство.
— Мотив за справедливост? Справедливостта, доктор Фастълф, е абстракция. Само човешки същества могат да употребят този термин.
— Ако разбирате така понятието „справедливост“, то е абстракция; ако кажете, че то представлява действие, когато всеки си получава заслуженото според схващанията за това кое е правилно или тем подобни, аз приемам довода ви, господин Бейли. Човешкото възприемане на абстракциите не може да бъде вложено в позитронен мозък на дадения етап на познание.
— Тогава вие… вие, като експерт по роботика, приемате твърдението ми?
— Разбира се. Въпросът е какво е имал предвид Р. Данийл, когато е употребил думата „справедливост“.
— В контекста на разговора ни той имаше предвид това, което подразбирате вие, аз или което и да е човешко същество, а не някой робот.
— Защо не помолите него, господин Бейли, да ви обясни понятието?
Бейли усети, че губи увереността си. Обърна се към Р. Данийл:
— Е?
— Да, Илия?
— Как ще го определиш?
— Справедливостта, Илия, е това, което съществува, когато всички закони се прилагат строго.
Фастълф кимна.
— Едно добро определение за робот, господин Бейли. Желанието да се прилагат строго законите беше вградено в Р. Данийл. „Справедливост“ за него е много конкретно понятие, тъй като се основава на строгото прилагане на законите, което от своя страна се основава на съществуващите специфични и точни закони. В него няма нищо абстрактно. Човешкото същество може да отличи факта, че въз основа на абстрактния морален кодекс някои закони могат да бъдат лоши и тяхното прилагане да е несправедливо. Какво би казал, Р. Данийл?
— „Несправедлив закон“ — отвърна с равен глас Р. Данийл — е противоречиво понятие.
— Противоречиво е за един робот, господин Бейли. Ето, разбирате, че не бива да смесвате справедливостта според вас и според Р. Данийл.
