Ендърби му бе посочил каква огромна заплаха се крие и в пълния провал, и в успеха, ако не е според очакванията. Че единственият начин да се спаси от декласификация беше да посочи Вселенското селище за виновно…
Ендърби щеше да каже: „Ще трябва да подготвя доклад за това, Ли. Последствията ще засегнат всякакви области. Познавам вселенците. Ще настояват да бъдеш отстранен от разследването и ще трябва да се съгласим. Ясно ти е, Ли, нали? Ще се опитам да облекча положението ти, можеш да разчиташ на мене. Ще те защищавам доколкото може, Ли.“
И Бейли знаеше, че нямаше да го излъже. Комисарят щеше да го защити, но само „доколкото може“, а не например дотам, че да вбеси още повече разярения кмет. Чуваше и гласа на кмета: „По дяволите, Ендърби, какво значи всичко това? Защо не се допита до мене? Кой управлява Града? Защо си позволил на един робот да дойде тук без мое разрешение? И какво, да му се не види, този Бейли…“
А стигнеше ли да се избира между бъдещето на Бейли в отдела и на самия комисар, какво изобщо можеше да очаква Бейли? Не намираше разумни доводи, за да укори Ендърби. Най-малкото, което можеше да очаква, бе понижение, а и това бе достатъчно лошо. Самият факт да си жив в днешно време в Града означаваше жалко съществувание, особено за напълно декласифицираните. А Бейли твърде добре познаваше жалкото съществувание. Повишаването в категория бе това, което осигуряваше дреболиите: по-удобно място тук, по-хубаво парче месо там, по-кратко време на опашка другаде. Философски настроеният разум едва ли би сметнал, че си струва труда, за да се постигат подобни неща.
Но колкото и философски да бе настроен човек, не би могъл безболезнено да се откаже от веднъж добитите привилегии. Там е работата.
Какво незначително удобство в апартамента е да се появи автоматичен умивалник, когато в продължение на цели тридесет години си изминавал послушно като машина пътя до Кабините. Колко неизползваемо е това дори като средство да докаже общественото ти „положение“, щом да се похвалиш с притежаването му се счита за върховна проява на лош вкус. Но ако се наложи да изключат умивалника, колко унизително и непоносимо ще ти бъде отново да ходиш за всичко до Кабините! Колко вълнуващо привлекателен ще стане за тебе споменът, когато си се бръснал в спалнята си! Как ще те изпълни с мисълта за изгубен разкош!
Модно беше съвременните политически писатели да се взират в миналото и самодоволно да отричат „фискализма“ на Средновековността, когато за основа на икономиката са служили парите. Те твърдяха, че е брутално да има конкурентна борба за съществувание. Не можело да се създаде едно истинско сложно общество, защото човек ставал „червив с пари“ само с големи усилия. (Учените тълкуваха по различен начин думата „червив“, но по това, какво означава целият израз, бяха единодушни.)
Обратно — съвременната „урбанизация“ получаваше висока оценка като ефективна и напредничава.
Може и така да е. Имаше исторически романи — и в романтичната, и в сензуалистичната традиция, а според средновековниците „фискализмът“ бе породил такива явления, като индивидуализма и инициативата.
Бейли не се нагърбваше да съди, но сега мъчително се чудеше дали едно време човекът бе водил такава тежка борба за „червивите пари“, както ги наричаха, или бе усещал по-силно липсата им от жителя на Града, който се бореше да запази дажбата си за неделната вечеря, състояща се от пилешка кълка — истинска кълка от току-що заклана птица.
Бейли си помисли: „Не става въпрос за мене, а за Йези и Бен“.
Гласът на доктор Фастълф прекъсна мислите му.
— Господин Бейли, чувате ли ме?
Бейли премигва.
— Да? — От колко ли време стоеше така глупаво, като истукан?
— Няма ли да седнете, господине? След като изложихте това, което имахте на ум, може би вече ще проявите интерес към някои филми, които заснехме на мястото на престъплението, както и от някои последвали го събития.
— Не, благодаря ви. Имам работа в Ню Йорк.
— Положително на първо място трябва да остане случаят с доктор Сартън.
— Аз съм на друго мнение. Предполагам, че вече са ме отстранили от разследването. — И изведнъж Бейли кипна. — По дяволите, щом можете да докажете, че Р. Данийл е робот, защо не го направихте веднага? Защо превърнахте всичко в такава комедия?
— Скъпи господин Бейли, бях много заинтригуван от вашите доводи. Колкото до отстраняването ви, съмнявам се. Преди комисарят да се оттегли, нарочно настоях да продължите работа. Вярвам, че ще постигнем съгласие.
Бейли седна, донякъде против волята си. И рязко попита:
— Защо?
Доктор Фастълф кръстоса крака и въздъхна:
— Господин Бейли, досега съм срещал два вида земни жители: бунтовници и политици. Вашият комисар ни върши работа, но той е политик. Казва ни това, което искаме да чуем. Той ни манипулира, ако разбирате смисъла на думата. А вие се появявате тук и смело ни обвинявате в чудовищни престъпления, като се опитвате да докажете правотата си. Това явление ме зарадва. Според мене развитието е обнадеждаващо.
— Доколко обнадеждаващо? — попита язвително Бейли.
— Достатъчно обнадеждаващо. Вие сте човек, с когото мога да бъда искрен. Снощи, господин Бейли, Р. Данийл ми докладва по таен стереоканал. Някои неща за вас много ме заинтересуваха. Например, стана дума какви книгофилми има в апартамента ви.
— По-точно?
— Много от тях са на исторически и археологически теми. Това предполага извода, че вие се интересувате от човешкото общество и знаете някои подробности от еволюцията му.
— Дори полицаят може да прекарва свободното си време с книгофилми, ако поиска.
— Естествено. Хареса ми какво сте си избрали за гледане. Това ще помогне на замислите ни. Най- напред искам да ви обясня, или поне да се опитам, колко са изолирани хората от Звездните светове. Живеем във Вселенското селище, не ходим в Града, можем да общуваме със земните жители само в строго определени случаи. Дишаме чист въздух, но когато го правим, си слагаме филтри. Седя пред вас с филтри на носа, ръкавици на ръцете и с твърдото решение да не ви доближавам повече от необходимото. А защо, смятате, е така?
— Няма смисъл да гадая — отвърна Бейли, а си помисли: „Нека той поприказва сега.“
— Ако гадаехте като някои от вашите хора, щяхте да кажете, че това е защото мразим жителите на Земята и отказваме да падаме толкова долу, че да позволим да ни засенчвате. А верният отговор е съвсем очевиден: медицинският преглед, на който бяхте подложен, както и дезинфекционните процедури, не са въпрос на ритуал. Те са продиктувани от необходимост.
— Опасност от зараза ли?
— Да, зараза. Скъпи господин Бейли, някогашните колонизатори на Звездните светове се озовали на планети, където нямало никакви земни бактерии и вируси. Естествено, те донесли някои от Земята, но били снабдени с последните медицински и микробиологични технически постижения. Трябвало да се справят с малка група микроорганизми, които нямат поле да виреят. Нямало комари, за да се разпространява маларията, нямало червеи, за да се пренася шистосоматозата. Причинителите на болести били заличени и симбиотичните бактерии можели да се размножават. Постепенно Звездните светове станали стерилни. Разбира се, с течение на времето законите за преселниците от Земята ставали все по-строги, защото все по-малко и по-малко било възможно за Звездните светове да допускат евентуалното внасяне на зараза.
— Вие никога ли не сте боледували, доктор Фастълф?
— От паразитоза — не, господин Бейли. Ние всички сме податливи на старчески заболявания, като атеросклерозата, например, но никога не съм „настивал“, както казвате вие. Едно простудно заболяване може да причини смъртта ми. Не съм си изградил никакъв имунитет. Ето, това е бедата за нас, вселенците. Преселниците в селището ни се излагат на сериозна опасност. Земята е пълна със заболявания, на които не можем да устоим, нямаме природна защита. Вие например носите бацилите на почти всички известни
