— Но как е възможно?
— В едно общество с нисък прираст е нужно да се съсредоточат изследванията в областта на геронтологията и процесите на стареенето. В свят като вашия увеличената продължителност на живота би била пагубна. Не бихте могли да си позволите последвалото от нея нарастване на населението. На Аврора има място за тристалетници. При това положение е естествено дългият живот да е два и три пъти по-скъп. Ако вие умрете сега, ще загубите вероятно четиридесет, а може и по-малко, години от живота си. Ако умра аз, ще изгубя сто и петдесет години, или повече. В култура като нашата най-важен е животът на индивида. Прирастът е нисък и увеличаването на населението строго се контролира. Поддържаме постоянно съотношение робот-човек, за да може индивидът да живее при най-големи удобства. Логично следва, че преди да позволим на развиващите се деца да достигнат зрелост, внимателно ги изследваме за телесни и умствени недостатъци.
Бейли го прекъсна:
— Искате да кажете, че ги убивате, ако…
— Ако не отговорят на изискванията. Съвсем безболезнено, уверявам ви. Това схващане ви шокира, така както ние се шокираме от неконтролираното размножаване на Земята.
— Контролират ни, доктор Фастълф. На всяко семейство разрешават определен брой деца.
Доктор Фастълф се усмихна пренебрежително.
— Определен брой каквито и да е деца, а не определен брой здрави деца. Въпреки това има твърде много незаконни раждания и населението се увеличава.
— Кой може да съди чии деца трябва да живеят?
— Това е доста сложно и не може да се каже с едно изречение. Някой ден ще поговорим по- подробно.
— Е, а къде е вашият проблем? Изглеждате доволен от обществото си.
— Обществото ни е устойчиво. Там е бедата. Прекалено устойчиво е.
Бейли каза:
— От нищо не сте доволни. Смятате, че нашата цивилизация е на ръба на пропастта, а вашата пък е твърде устойчива.
— Възможно е такова състояние. От два и половина века нито един от Звездните светове не е колонизирал нова планета. И в бъдеще няма такива изгледи. Ние, вселенците, живеем твърде дълго, за да си позволим рискове, и твърде удобно, за да си създаваме трудности.
— Нищо не мога да ви кажа, доктор Фастълф. Дошли сте на Земята. Рискувате да се разболеете.
— Да, рискувам. Но някои от нас, господин Бейли, смятат, че бъдещето на цялото човечество заслужава да се жертваш и да изгубиш един дълъг живот. За съжаление трябва да кажа, че твърде малко от нас мислят така.
— Добре. Стигнахме до същността. Как помага на това Вселенското селище?
— Като се опитваме да въведем използуването на роботи на Земята, правим всичко възможно, за да нарушим равновесието в икономиката ви.
— По този начин ли помагате? — Устните на Бейли се изкривиха. — Искате да кажете, че нарочно създавате все по-голяма група от негодни и декласифицирани хора?
— Не поради жестокост или грубост, повярвайте ми. Една група от негодни хора, както вие ги нарекохте, са ни необходими, за да послужи като ядро при колонизациите. Древната Америка е била открита от кораби с екипажи от затворници. Не разбирате ли, че утробата на градовете отхвърля негодния човек? Той няма какво да губи, а напусне ли Земята, ще завоюва цели светове.
— Обаче не става така.
— Да, не става — тъжно каза доктор Фастълф. — Нещо не е наред. Пречка е ненавистта на земните обитатели към роботите. А тъкмо тези роботи могат да придружат човешките същества, да премахнат трудностите при първоначалното приспособяване към необитаемите светове, да направят колонизацията истинска.
— А после — какво? Нови Звездни светове?
— Не. Звездните светове са били населени преди урбанизацията да се разпростре по Земята, преди Градовете. Новите колонии ще бъдат построени от хора, които са продукт на Градовете, и същевременно — на започващата C/Fe култура. Това ще бъде синтез, кръстосване. При сегашното положение в близко бъдеще земната структура ще се сгромоляса, Звездните светове бавно ще се изродят и ще загният не много след това, обаче новите колонии ще бъдат свежа и здрава струя, обединила най-доброто от двете култури. А отношението им към старите светове, включително и към Земята, може и на самите нас да донесе нов живот.
— Не зная какво да кажа. Изглежда ми неясно, доктор Фастълф.
— Да, това е мечта. Помислете си за нея. — И Вселенецът рязко стана на крака. — Прекарах с вас повече време, отколкото възнамерявах. В същност, повече време и отколкото разрешават медицинските наредби. Нали ще ме извините?
Бейли и Р. Данийл напуснаха купола. Отново върху тях се изсипа слънчева светлина, но някак по-жълта, падаща под друг ъгъл. Бейли малко се зачуди дали слънчевата светлина няма да изглежда различна в един нов свят. Може би нямаше да е толкова ярка, щеше да бъде по-мека. По-приемлива.
Нов свят ли? Грозният вселенец с щръкналите уши бе натъпкал мозъка му с причудливи образи. Дали някога лекарите на Аврора бяха гледали детето Фастълф и се бяха чудили да му позволят ли да достигне зрелост… Не беше ли той твърде грозен? Или критерият им изобщо не включваше външния вид? Кога грозотата може да се смята за недостатък и какви недостатъци…
Но щом слънчевата светлина изчезна и минаха през първата врата, която водеше към Кабините, стана му по-трудно да овладява обзелото го настроение. Бейли с раздразнение поклати глава. Беше нелепо! Да насилват земните обитатели да се преселват, да създават ново общество. Що за глупост?! Каква в същност бе целта на вселенците?
Той се замисли, но не стигна до някакъв извод.
Патрулната кола бавно вървеше по транспортната алея. Навсякъде край Бейли кипеше живот. Усещаше приятната тежест на затопления от тялото бластер върху бедрото си. Шумът и пулсиращото съществувание на Града носеха същото приятно усещане на топлина.
Когато Града ги заобиколи отвсякъде, той за миг сбърчи нос от едва доловима остра воня. И с учудване си помисли: „Града мирише“. Помисли си и за двадесетте милиона човешки същества, натъпкани зад стоманените стени на голямата пещера, и за пръв път през живота си усети дъха им с ноздри, пречистени от въздуха на открито. Помисли си също: „Дали ще бъде различно в един нов свят? Ще има по-малко хора и повече въздух… по-чист въздух“. Но следобедният тътен на Града ги обгърна, вонята намаля и изчезна, а той леко се засрами от себе си.
Бавно придърпа кормилния лост и пусна по-голямо количество лъчиста енергия. Патрулната кола рязко увеличи скоростта по празното наклонено шосе.
— Данийл… — започна той.
— Да, Илия?
— Защо доктор Фастълф ми каза всички тези неща?
— Струва ми се, че най-вероятно защото искаше да ти внуши колко важно е разследването. Събрали сме се не само за да разкрием едно убийство, а за да спасим Вселенското селище, а с него — и бъдещето на човечеството.
Бейли сухо каза:
— Мисля, че по-добре щеше да направи, ако ме бе завел на местопрестъплението и бях разпитал хората, открили трупа.
— Съмнявам се, че щеше да добавиш нещо, Илия. Изчерпахме всичко.
— Дали? Нищо не сте намерили. Никаква улика. Никой не е заподозрян.
— Прав си. Отговорът се крие в Града. Но ако трябва да бъдем точни, подозираме един човек.
— Какво? И не си ми го казал досега?!
— Не смятах, че е необходимо, Илия. Нима не е очевидно за тебе, че автоматично се явява един заподозрян?
— Кой? По дяволите, кой?
