— Доста се изсили във Вселенското селище.
Споменът за това замая Бейли. Пререканията с Фастълф… На удълженото му лице се изписа печално разочарование.
— Признавам, че се изсилих, комисарю. Съжалявам.
Ендърби го погледна. Очите зад очилата гледаха умно. През последните тридесет часа приличаше на себе си повече от всякога. Каза:
— Не е от значение. Фастълф явно не се обиди, затова нека го забравим. От вселенците може да се очаква всичко. Не заслужаваш така да ти провърви, Ли. Следващият път се посъветвай с мене, преди да се правиш на етеровизионен герой.
Бейли кимна. Голям товар се смъкна от плещите му. Бе предприел сензационен ход, но безрезултатно. Е, добре. Учудваше се, че го посреща толкова спокойно, но така беше. Каза:
— Виж какво, комисарю. Искам да ми дадете апартамент за двама души, където да бъдем с Р. Данийл. Нямам намерение да го водя у дома тази вечер.
— Това пък защо?
— Разпространил се е слух, че е робот. Нали помниш? Може и нищо да не се случи, но ако избухне бунт, не бих искал семейството ми да попадне в центъра му.
— Глупости, Ли. Направих проверка. Няма такъв слух в Града.
— Йези бе научила отнякъде, комисарю.
— Е, най-малкото не е умишлено пуснат слух. Няма страшно. Още щом се изключи триизмерният разговор от дома на Фастълф, се заех да го проверя. Затова се оттеглих. Естествено, трябваше да разследвам случая, и то незабавно. Както и да е — това са докладите. Можеш да се увериш сам. Ето докладът на Дорис Гилъд. Обиколила е дузина Женски кабини в различни части на Града. Познаваш Дорис. Способно момиче. Нищо не е забелязала. Нищо, никъде.
— Тогава как е чула Йези слуха, комисарю?
— Има обяснение за това. Р. Данийл се е издал в магазина за обувки. Наистина ли извади бластер, Ли, или ти малко преувеличаваше?
— Наистина. И дори го насочи.
Комисарят Ендърби поклати глава.
— Така. Значи някой го е познал. Искам да кажа, познал е, че е робот.
— Почакай — възмутено го прекъсна Бейли. — Не се познава, че е робот.
— Защо?
— Ти позна ли? Аз не можах.
— Доказва ли нещо това? Та ние не сме експерти. Да предположим, че в тълпата е имало някой техник от фабриките за роботи в Уестчестър. Професионалист. Човек, който цял живот е конструирал и създавал роботи. Той забелязва нещо необичайно в Р. Данийл. Може би в начина, по който говори или се държи. Замисля се. Може би казва на жена си. Тя казва на свои приятелки. После слухът замира. Прекалено фантастичен е. Не му вярват. Но Йези вече го е чула.
— Може би — със съмнение в гласа каза Бейли. — Независимо от това, би ли се разпоредил за стая за двама?
Комисарят сви рамене и вдигна вътрешния телефон. След малко каза:
— Имат само в квартал Р-27. Не е много приятно място.
— Става — каза Бейли.
— А мога ли да знам къде е сега Р. Данийл?
— В архива ни. Опитва се да събере информация за пропагандатори на Средновековността.
— Господи, та те са милиони.
— Зная, но това му доставя удоволствие.
Бейли почти бе стигнал до вратата, когато нещо сякаш го накара да се обърне:
— Комисарю, говорил ли ти е някога доктор Сартън за вселенската програма? По-точно, за въвеждането на C/Fe културата?
— Как го каза?
— За въвеждането на роботите.
— Споменавал ми е. — В гласа на комисаря не прозвуча някакъв особен интерес.
— А обяснявал ли ти е каква е гледната точка на Вселенското селище?
— О, да се подобри здравословното състояние и да се повиши жизненият стандарт. Дежурните приказки; никакво впечатление не ми направи. Е, съгласявах се с него. Кимах и така нататък. Какво ми оставаше? Въпросът е да се нагаждаш към тях и да се надяваш, че ще ограничат идеите си в пределите на разумното. Може би някой ден…
Бейли почака, но Ендърби не додаде какво може да стане някой ден. Тогава Бейли каза:
— А споменавал ли ти е нещо за преселничество?
— За преселничество? Никога. Да пуснеш земен жител в някой звезден свят е все едно да намериш диамантен астероид на пръстените на Сатурн.
— Имам предвид преселничеството в нови светове.
Но вместо отговор, комисарят просто втренчи в него невярващ поглед. За миг Бейли премисли, после внезапно и направо го попита:
— А какво е цереброанализа, комисарю? Чувал ли си?
Дори мускулче не потрепна на закръгленото лице на Ендърби, дори с очи не мигна. Отговори с равен глас:
— Не, а какво значи то?
— Нищо. Просто ми се върти в ума.
Излезе от кабинета и продължи да мисли на бюрото си. Положително не беше възможно комисарят да е чак толкова добър актьор. Е, значи…
В 16:05 Бейли позвъни на Йези и каза, че няма да спи в къщи тази нощ, както и известно време занапред. Доста трудно успя да се измъкне от въпросите й.
— Ли, да не се е случила беда? Да не те заплашва опасност?
Полицаят винаги донякъде е заплашван от беда, обясни й той небрежно. Но това не я задоволи.
— Къде ще преспиш?
Той не й отговори. Само каза:
— Ако се почувствуваш самотна довечера, иди при майка си.
И рязко прекъсна разговора, което може би бе най-доброто.
В 16:20 се обади във Вашингтон. Доста време му отне, докато се свърза с нужния човек, и почти толкова време му трябваше, за да го убеди, че следващия ден трябва да предприеме пътуване по въздуха до Ню Йорк.
В 16:40 вече бе успял.
В 16:55 си тръгна комисарят — мина край него с неуверена усмивка на лицето. Дневната смяна напусна вкупом. По-малочисленото население, което пълнеше кабинетите вечер и нощем, заприижда. Поздравяваха го с учудени възгласи.
До бюрото му се приближи Р. Данийл, понесъл топ листа.
— Какво е това? — попита Бейли.
— Списъкът на мъжете и жените, които вероятно членуват в организацията на средновековниците.
— Колко души има в списъка?
— Над един милион. Нося само част.
— Нима смяташ да ги проверяваш подред, Данийл?
— Това очевидно няма да бъде практично, Илия.
— Виж какво, Данийл — всички земни жители са средновековници в един или в друг смисъл. И комисарят, и Йези, и аз. Та погледни неговите… (без малко да каже „очила“, но си спомни, че земните жители трябва да се подкрепят и че обликът на комисаря трябва да се защищава както в преносния, така и в буквалния смисъл) — украшения за очите — завърши той нелепо.
— Да — каза Р. Данийл. — Забелязах ги, но ми се стори нетактично да ги споменавам. Не съм виждал такива украшения на други градски жители.
