И Бейли се усмихна на мимолетния спомен.
Маса Г-Д явно бе за случайно отбиващи се хора. Заелите вече местата си се взираха неловко в чиниите си и не разговаряха помежду си. Крадешком поглеждаха със завист тълпите смеещи се хора на другите маси.
„Никой не се чувствува по-неудобно — помисли си Бейли — от човека, който се храни в чужда столова“. Старата поговорка гласеше, че колкото и скромна да е, кварталната столова си остава най-хубава. Дори храната ти изглежда по-вкусна, колкото и много химици да се закълнат, че не се различава от храната в Йоханесбург.
Бейли седна на табуретката, а Р. Данийл — до него.
— Нямаме право на избор — каза той, като махна с ръка, — затова просто натисни бутона и чакай.
Минаха две минути. На повърхността на масата се отмести един кръг, а друг кръг се вдигна нагоре.
— Картофено пюре, синтелешки сос и компот от кайсии. Е, няма значение — каза Бейли.
Във вдлъбнатината точно до ниската преграда в средата на масата се появиха вилица и две филии пълноценен хляб от дрожди.
Р. Данийл каза тихо:
— Можеш да си вземеш от моето ядене, ако искаш.
За миг Бейли изпита възмущение. После се сети и измърмори:
— Това е неприлично, Данийл. Хайде, яж.
И се зае старателно с храната, но без да се чувствува спокоен, за да изпита истинска наслада. Незабелязано хвърляше поглед към Р. Данийл. Роботът мърдаше челюсти с отмерени движения. Прекалено отмерени. Не изглеждаше съвсем естествено.
Интересно! Сега, след като Бейли знаеше със сигурност, че Р. Данийл наистина е робот, ясно забелязваше всякакви дреболии. Например, когато гълташе, адамовата му ябълка не се местеше.
И въпреки всичко, тези неща не му пречеха. Дали вече не беше свикнал с това създание? Да речем, че хората започнеха всичко отначало в един нов свят (тази мисъл бе заседнала в главата му, откакто му я подхвърли доктор Фастълф); да речем, че самият Бейли напуснеше Земята — щеше ли да свикне да работи и да живее редом с роботи? А защо не? Вселенците го бяха постигнали.
Р. Данийл каза:
— Илия, неприлично ли е да наблюдаваш човек, когато се храни?
— Ако имаш предвид да го гледаш втренчено, да. Съвсем логично е, нали? Човек има право на личен живот. Обикновените разговори са в реда на нещата, но не бива да се зазяпваш в някого, когато преглъща.
— Разбирам. Защо тогава преброих осем души, които ни наблюдават внимателно, съвсем внимателно?
Бейли остави вилицата. Огледа се, сякаш търсеше къде е оставена солта.
— Не забелязвам нищо необичайно.
Но го каза, без да е убеден. Тълпата хранещи се хора му се виждаше неразличима еднородна маса. И когато Р. Данийл го погледна с безизразните си кафяви очи, Бейли с неохота си спомни, че го гледат не очи, а локатори, способни да улавят с фотографска точност за броени секунди цялата гледка.
— Не се лъжа — каза спокойно Р. Данийл.
— Е, и какво? Държат се невъзпитано, без това да доказва нещо.
— Не зная, Илия, но дали е съвпадение, че шестима от тях бяха в тълпата пред магазина за обувки снощи?
11. БЯГСТВО ПО ЕСКАЛАТОРИТЕ
Бейли инстинктивно стисна здраво вилицата.
— Сигурен ли си? — машинално попита той и като го каза, усети колко безполезен е въпросът му. Човек не пита компютъра дали е сигурен в отговора, който е изплюл, дори ако това е компютър с ръце и крака. Р. Данийл отвърна:
— Напълно.
— Близко ли са до нас?
— Не съвсем. Разпръснати са из залата.
— Добре тогава. — И Бейли се зае отново с яденето си, като механично движеше вилицата. Зад смръщеното изражение на продълговатото му лице мозъкът му ожесточено работеше.
Ами, ако предположим, че произшествието снощи е било организирано от група настроени против роботите фанатици, че не е било спонтанно недоволство, както изглеждаше? В такава група като нищо можеше да има и хора, които са изучавали роботите със старание, породено от коренното несъгласие с тях. Може би някой бе разпознал Р. Данийл. (Комисарят в известен смисъл бе намекнал за такава възможност. Дявол да го вземе, този човек бе учудващо проницателен.)
Логично беше да е станало така. При положение, че не бяха успели да предприемат действия като организирана група в последния миг снощи, нищо не можеше да им попречи да правят планове за бъдещето. Щом са могли да разпознаят робот като Р. Данийл, положително са схванали, че самият Бейли е полицай. Полицай, който е в необичайната компания на хуманоиден робот, по всяка вероятност представлява интерес за организацията. (Бейли си припомняше с мъдро проникновение и мислите му течаха леко и логично).
От това следваше, че ако те наблюдаваха Градския съвет (или дори ако имаха шпиони в самия съвет), нямаше начин не след дълго да обърнат внимание на Бейли или на Р. Данийл, или на двамата заедно. Нищо чудно, че бяха постигнали това за по-малко от двадесет и четири часа. Можеха да го направят и за по- кратко време, ако Бейли не бе прекарал деня във Вселенското селище и по шосетата.
Р. Данийл приключи с храненето. Седеше и кротко чакаше, положил съвършените си ръце на края на масата.
— Не е ли по-добре да предприемем нещо? — попита той.
— Тук, в столовата, сме в безопасност — каза Бейли. — Остави тази работа на мене. Моля те.
Бейли се огледа предпазливо и сякаш за пръв път видя столовата. Хора! Хиляди хора! Колко души средно побираше една столова? Беше виждал някъде цифрата. Като че ли беше две хиляди и двеста. А тази столова побираше повече от обикновеното. Да речем, че във въздуха се понесе викът „Робот!“ Да речем, че хилядите го подемеха като… като… Не можа да намери подходящо сравнение, но не беше от значение. Това нямаше да се случи.
Спонтанен бунт можеше да избухне навсякъде — в столовите не по-малко, отколкото по коридорите или асансьорите. Може би дори и по-лесно. По време на хранене изчезваха много от задръжките, появяваше се шеговит дух, който лесно би обърнал някоя дреболия в сериозно пререкание. Но организираният бунт бе нещо по-различно. Тук, в столовата, в голямата пълна с хора зала, самите подстрекатели щяха да попаднат в капан. Започнеха ли да летят чинии и да се чупят маси, нямаше да има лесен път за бягство. Стотици положително щяха да загинат и те можеха също да се окажат между тях.
Не, един обмислен бунт би „избухнал“ на улиците на Града, в някой относително тесен ходник. Паниката и истерията бавно ще се промъкват покрай стените и ще има достатъчно време да се подготви бързият им излаз по някоя странична пресечка или по непрепречени стъпала до местния ескалаторен път, който да придвижи участниците към по-високо равнище и там те да изчезнат.
Бейли се почувствува в капан. Може би отвън чакаха още хора. Щяха да следят двамата с Р. Данийл до определена точка и там фитилът да пламне.
Р. Данийл каза:
— Защо не ги арестуваме?
— Така ще ускорим конфликта. Ти ги разпознаваш по лице, нали? Ще ги запомниш ли?
— Не съм способен да забравям.
— Тогава ще ги пипнем някой друг път. А сега ще скъсаме мрежите им. Следвай ме. И прави точно каквото правя аз.
Бейли се изправи, внимателно обърна чинията наопаки и я постави точно в средата на подвижния кръг, който я бе повдигнал нагоре. Вилицата сложи обратно във вдлъбнатината. Р. Данийл го гледаше и повтори
