Бейли каза:
— Не съм твърдял, че това е Клусар, комисарю. Ти го твърдиш. Може да е бил който и да е от средновековническата организация. Клусар просто е притежателят на лице, което Данийл разпозна. Аз дори не мисля, че заема особено важно място в организацията. Макар че в него има едно странно нещо.
— Какво? — попита Ендърби, с подозрение в гласа.
— Той знае, че Йези е член на организацията. Мислиш ли, че познава всеки член?
— Нямам представа. Но за Йези поне знае. Може би тя е била известна, защото е жена на полицай. Може затова да я е запомнил.
— Ти каза, че той веднага съобщил, че Йезавел Бейли е член на организацията. Така ли го каза? Йезавел Бейли?
Ендърби кимна:
— Знаеш вече, с ушите си го чух.
— Точно там е странното, комисарю. Йези престана да използува цялото си име още преди Бентли да се роди. Нито веднъж не го е използувала. Зная това със сигурност. Тя се е присъединила към средновековниците именно след като се отказа от пълното си име. Зная това със сигурност. Как е станало така, че Клусар да я познава като Йезавел?
Комисарят се изчерви и побърза да каже:
— О, ако става въпрос само за това, той може и да е казал Йези. Аз просто машинално съм го заменил с пълното й име. В същност, сигурен съм в това. Той каза „Йези“.
— До преди малко бе съвсем сигурен, че е казал „Йезавел“. Попитах те няколко пъти.
Комисарят повиши глас:
— Може би искаш да кажеш, че съм лъжец, а?
— Просто се чудя дали Клусар изобщо е казал нещо. Чудя се дали не си измисляш. Познаваш Йези от двадесет години и знаеш, че истинското й име е Йезавел.
— Човече, ти си се побъркал.
— Дали? Къде беше днес, след като обядва? Поне два часа отсъствува от кабинета си.
— Мене ли разпитваш?
— Ще отговоря вместо тебе. Бил си в Уилиамбъргската атомна централа.
Комисарят стана от мястото си. Челото му блестеше, а в ъгълчетата на устните му имаше сухи бели петна.
— Какво по дяволите се опитваш да кажеш?
— Не си ли бил?
— Бейли, ти си задържан. Предай ми документите си.
— Не още. Изслушай ме.
— Нямам намерение. Ти си виновен. Дяволски си виновен, а най-много ме е яд от евтината ти уловка да изкараш че аз, аз заговорнича против тебе. — От възмущение гласът му мигновено се промени и стана писклив. Едва успя да изрече: — В същност, ти си арестуван.
— Не — твърдо каза Бейли. — Не още. Комисарю, насочил съм към тебе бластера си. Насочил съм го точно и съм вдигнал предпазителя. Не си прави шеги, моля те, защото съм отчаян и държа да изкажа съображенията си. След това можеш да правиш с мене каквото си поискаш.
С широко отворени очи Джулиъс Ендърби гледаше зловещото дуло в ръцете на Бейли. Каза, като заекваше:
— За това, Бейли, ще получиш двадесет години в най-дълбокия затвор на Града.
Изведнъж Р. Данийл пристъпи напред. Ръката му се сключи върху китката на Бейли. Тихо каза:
— Не мога да допусна това, колега Илия. Не бива да навреждаш на комисаря.
За пръв път, откакто Р. Данийл бе влязъл в Града, комисарят се обърна направо към него:
— Ей, ти, дръж го! Първият закон!
Бейли бързо изрече:
— Нямам намерение да го наранявам, Данийл, ако ти му попречиш да ме арестува. Ти каза, че ще ми помогнеш да изясня нещата. Остават ми четиридесет и пет минути.
Р. Данийл, без да пусне китката на Бейли, каза:
— Комисарю, смятам, че Илия има право да говори. В момента се намирам във връзка с доктор Фастълф и…
— Как? Как? — невъздържано извика комисарят.
— Разполагам с вграден етеровизионен предавател — отвърна Р. Данийл. Комисарят зяпна. — Намирам се във връзка с доктор Фастълф — продължи невъзмутимо роботът — и ако откажете да изслушате Илия, това ще направи лошо впечатление. Могат да стигнат до пагубни заключения.
Комисарят се строполи безмълвно на стола си. Бейли каза:
— Аз твърдя, комисарю, че днес си бил в Уилиамбъргската централа, че си взел алфа-пръскачката и си я дал на Р. Сами. Нарочно си избрал тази атомна централа, за да хвърлиш върху ми подозрения. Възползувал си се дори от повторното появяване на доктор Геригъл, за да го поканиш в отдела, да му дадеш погрешно нагласена пръчка-водач, която да го заведе до склада на фотоматериали и така да открие останките на Р. Сами. Разчитал си той да сложи веднага диагнозата. — Бейли прибра бластера си. — Ако искаш сега да ме арестуваш, направи го, но Вселенското селище няма да приеме това за отговор.
— А мотив?! — изфъфли без дъх Ендърби. Очилата му бяха замъглени и той ги свали, а от липсата им лицето му отново придоби странно разсеян и безпомощен вид. — Какъв мотив бих могъл да имам за това?
— Ти ми докара неприятности, нали? Които ще сложат прът в колелото на разследваното убийство, нали? А като оставим всичко това настрана, Р. Сами е знаел прекалено много.
— За какво, за бога?
— За начина, по който е бил убит един вселенец преди пет и половина дни. Знаеш, комисарю, че ти си убил доктор Сартън във Вселенското селище.
Този път се обади Р. Данийл. Ендърби само скубеше нервно косата си и клатеше глава. Роботът каза:
— Колега Илия, боя се, че тази теория е съвсем неиздържана. Както ти е известно, не е възможно комисарят Ендърби да е убил доктор Сартън.
— Чуй тогава. Чуй ме. Ендърби ме помоли да се заема със случая — мене, а не някого от по-висшите по ранг. Направи го по няколко причини. На първо място, защото сме приятели от колежа и е смятал, че никога няма да ми хрумне, че стар другар и уважаван началник би могъл да е престъпник. Нали разбираш — разчитал е на известната ми преданост. На второ място, той е знаел, че Йези членува в нелегална организация и е очаквал да ме отстрани от следствието или да ме изнуди да мълча, ако стигна прекалено близко до истината. А в същност не се е безпокоял особено за това. Още от самото начало той положи всички усилия да събуди недоверието ми в тебе, Данийл, за да бъде сигурен, че двамата ще работим в различни насоки. Знаеше за декласификацията на баща ми. Беше предположил как ще реагирам. Нали ти е ясно — предимство за убиеца е, ако оглавява разследването на убийството.
Комисарят отново си върна гласа. Каза едва-едва:
— Откъде съм можел да зная за Йези? — И се обърна към робота: — Ей, ти! Ако предаваш това във Вселенското селище, кажи им, че е лъжа! Всичко е лъжа!
Бейли се намеси, за миг повиши глас и после го понижи, докато стана необикновено спокоен, макар и напрегнат.
— Положително си знаел за Йези. Ти си средновековник, член на организацията. С тия старомодни очила! С тия прозорци! Явно е, че нагласата ти е в тази посока. Но има и по-добри доказателства от това. Как Йези откри, че Данийл е робот? Това непрекъснато ме озадачаваше. Естествено, сега знаем, че го е научила от организацията на средновековниците, но това само връща въпроса стъпка назад. А те откъде са знаели? Ти, комисарю, отхвърли предположението ми с теорията си, че са разпознали Данийл при произшествието в магазина за обувки. Но на мене не ми се вярваше. Не можех да ти повярвам. Когато видях Данийл за пръв път, взех го за човешко същество, а зрението ми е напълно нормално. Вчера помолих доктор Геригъл да дойде от Вашингтон. По-късно реших, че ми е нужен по няколко причини, но когато го повиках първоначално, единствената ми цел беше да разбера дали ще познае какво в същност е Р. Данийл, без да
