му го подскажа. Комисарю, той не позна! Представих го на Р. Данийл, докторът се ръкува с него, разговаряхме заедно и едва след като темата се завъртя около хуманоидните роботи, той изведнъж се усети. Е, а това е доктор Геригъл, най-големият земен специалист по роботика. Нима искаш да кажеш, че няколко разбунтувани средновековници са се справили по-успешно от него при една объркана и напрегната обстановка, и са били толкова убедени, че са хвърлили цялата си организация в бурна дейност само защото са почувствували, че Данийл е робот? Очевидно, средновековниците от самото начало са знаели, че той е робот. Произшествието в магазина за обувки е било нарочно организирано, за да покаже на Данийл, а чрез него и на Вселенското селище колко силна е ненавистта към роботите в Града. Имало е за цел да обърка заключенията, да отвлече вниманието от някои индивиди към населението като цяло. Така, а щом поначало са знаели истината за Р. Данийл, кой им я е казал? Не аз. По едно време си помислих, че го е сторил самият Р. Данийл, но го отхвърлих. Единственият друг земен жител, на когото това бе известно, комисарю, си ти.
Неочаквано енергично Ендърби изведнъж рече:
— Не е изключено и в отдела да има шпиони. Може средновековниците да са го напълнили с тях. Жена ти е била шпионка, а след като това не ти се вижда невероятно и за мене, защо оставяш настрани другите в отдела?
Устните на Бейли леко се дръпнаха назад и той каза сурово:
— Нека не въвеждаме загадъчни шпиони, докато не стигнем до решението по най-прекия път. Казвам само, че ти си очевидният доносник и че това е истина. Сега, като премислям станалото, комисарю, е много интересно да си припомням как изпадаше в добро или лошо настроение съответно с това дали изглеждаше, че съм близко или далече от решението. Преди всичко ти беше нервен. Когато вчера сутринта казах, че искам да посетя Вселенското селище, но не ти обясних причината, ти едва не припадна. Сигурно си беше помислил, че съм те уличил. Че ти слагам капан, за да те предам в ръцете им. Ти ги мразиш — каза ми го. Едва не се разплака. За миг реших, че това е причинено от спомена ти за унижението, което си преживял във Вселенското селище, когато самият ти си бил заподозрян, но после Данийл ми обясни, че са внимавали да не наранят чувствата ти. Изобщо не си знаел, че те подозират. Паниката ти се дължеше на страх, а не на унижение. После, когато се уверих, че намереното от мене решение е напълно погрешно, докато ти слушаше разговора по триизмерния предавател и видя колко неимоверно далече съм от истината, ти отново доби увереност. Дори спореше с мене и защищаваше вселенците. След това известно време напълно се владееше, стана съвсем уверен. Тогава се изумих, че толкова лесно прости неоснователните ми обвинения срещу вселенците, докато малко преди това ми бе изнесъл лекция колко чувствителни са те. Изпитваше радост, че съм направил грешка. Когато се свързах с доктор Геригъл и ти поиска да узнаеш причината, а аз не ти я казах, ти отново падна в бездната, защото се боеше, че…
Изведнъж Р. Данийл вдигна ръка.
— Колега Илия!
Бейли погледна часовника си. Показваше 23:42.
— Какво има?
Р. Данийл каза:
— Той може би се е притеснявал, че ще откриеш връзката му със средновековниците, ако ние узнаем за съществуването им. Обаче няма нищо, което да го свързва с убийството. Не може да е имал нищо общо с него.
— Изцяло бъркаш, Данийл — каза Бейли. — Той не е знаел за какво викам доктор Геригъл, но е било съвсем логично да сметне, че е във връзка с данни за роботите. Това е изплашило комисаря, защото в онова по-голямо престъпление е имало замесен робот. Не е ли така, комисарю?
Ендърби поклати глава:
— Когато това приключи… — започна той, но завърши с нещо нечленоразделно.
— А как е било извършено престъплението? — настойчиво попита Бейли, като подтискаше яда си. — По дяволите, с C/Fe! C C/Fe! Използувам твоя термин, Данийл. Толкова сте погълнати от преимуществата на C/Fe културата, че не сте в състояние да видите кога един земен жител може да я използува поне за временно облагодетелствуване. Нека да ви опиша какво е станало. Няма нищо неприемливо в представата един робот да прекоси голото поле. Дори нощем. Дори сам. Комисарят е сложил бластер в ръката на Р. Сами и му е казал къде и кога да отиде. Самият той е влязъл във Вселенското селище през бариерата и е оставил собствения си бластер. Получил е другия от ръцете на Р. Сами, убил е доктор Сартън, върнал е бластера на Р. Сами, който го е пренесъл отново през полето до Ню Йорк. А днес е унищожил Р. Сами, защото се е чувствувал застрашен от тайната, която роботът знае. Ето това е обяснението, че комисарят е бил там, а оръжието е липсвало. Така излиза ненужно да се предполага, че някой нюйоркчанин е пропълзял цяла миля под открито небе.
Но накрая на речта на Бейли Р. Данийл каза:
— Съжалявам, колега Илия, макар да се радвам за комисаря, защото твоята история не обяснява нищо. Казах ти, че според данните от цереброанализата комисарят не е способен да извърши предумишлено убийство. Не зная с коя дума следва да се окачестви този психологически факт: страх, съзнателност или състрадание. Зная как речникът обяснява всяко от тези понятия, но не мога да преценя. Обаче в крайна сметка комисарят не е извършил убийство.
— Благодаря ти — промърмори Ендърби. Гласът му отново си бе възвърнал силата и увереността. — Не зная какви са мотивите ти, Бейли, или защо се опитваш да ме съсипеш по такъв начин, но ще се докопам до истината…
— Почакай — каза Бейли. — Не съм свършил. Ето още нещо.
И той с трясък остави алуминиевото кубче върху бюрото на Ендърби и се опита да почерпи от него увереността, която то според него излъчваше. Вече от половин час криеше от себе си един дребен факт, че нямаше представа какво ще покаже филмът. Залагаше смело, но и не му оставаше нещо повече.
Ендърби се дръпна от малкия предмет.
— Какво е това?
— Не е бомба — язвително отвърна Бейли. — Това е един обикновен микропредавател.
— Е, и какво ще докаже?
— Да речем, че ще видим доказателства. — И с нокътя си Бейли натисна улей в кубчето, един от ъглите в кабинета на комисаря се затъмни, след това светна и показа непознато триобемно изображение.
Екранът се издигаше от пода до тавана, а на ширина надхвърляше стените на стаята. От него бликаше сива светлина, каквато нямаше в съоръженията на Града. Бейли си помисли с болка, в която се смесваше неодобрение и необяснима привлекателност: „Това сигурно е зазоряването, за което говореха“.
Картината показваше куполообразния дом, където бе живял доктор Сартън. В центъра й беше трупът на доктора — ужасни овъглени останки.
Ендърби гледаше, а очите му щяха да изскочат от орбитите. Бейли каза:
— Зная, че комисарят не е убиец. Не беше нужно да го чувам и от тебе, Данийл. Ако по-рано бях преценил вярно този факт, щях да стигна и до решението по-рано. В същност, не виждах изход допреди час, когато ти подхвърлих неволно, че веднъж беше проявил любопитство към контактните лещи на Бентли. Това ме насочи, комисарю. Тогава се сетих, че си късоглед и че ключът към всичко са твоите очила. Предполагам, че в Звездните светове не страдат от късогледство, иначе щяха да стигнат до вярното решение за убийството почти веднага. Комисарю, кога си счупи очилата?
— Какво искаш да кажеш? — отвърна му с въпрос комисарят.
— Когато за пръв път обсъждахме убийството, ти спомена, че си счупил очилата си във Вселенското селище. Сметнах, че си ги счупил от вълнение, когато са ти съобщили за убийството, но ти изобщо не си ми казвал подобно нещо, затова не съм имал причини за такова предположение. В същност ти си влязъл във Вселенското селище, намислил вече престъплението, затова си бил достатъчно развълнуван, за да изпуснеш и счупиш очилата си преди убийството. Не е ли така, не се ли е случило точно това?
Р. Данийл се обади:
— Не виждам смисъла във въпроса ти, колега Илия.
Бейли си помисли: „Ще бъда «колега Илия» още само десет минути. Бързо! Говори бързо! И мисли бързо!“ — каза си той.
Докато говореше, боравеше с изображението на сцената в дома на доктор Сартън. Неумело го увеличи,
