а пръстите му бяха несигурни, защото се чувствуваше много напрегнат. Бавно, на тласъци, тялото уголеми размерите си, стана по-широко, по-обемно, по високо и се приближи. Бейли почти подушваше миризмата на изгоряла плът. Главата, раменете и част от едната му ръка бяха неестествено извити и свързани с таза и краката само посредством овъгления остатък от гръбнака, от който стърчаха начупени изгорени ребра.
Бейли крадешком погледна комисаря. Ендърби беше затворил очи, сякаш му прилошаваше. И на Бейли му прилошаваше, но трябваше да гледа. Бавно завъртя триизмерното изображение, като натискаше разни копчета на предавателя — то закръжи и подът около трупа се доближи, за да може да бъде разглеждан квадрат по квадрат. Пръстът му се плъзна и заснетият под изведнъж се наклони и до такава степен се уголеми, че трупът и всичко наоколо се смесиха в една неяснота, извън решаващата сила на предавателя. Бейли намали увеличението и трупът излезе вън от картината.
Продължаваше да говори. Нямаше как. Не можеше да спре, преди да намери това, което търсеше. А не го ли намереше, всичките му приказки щяха да бъдат напразни. Дори по-лошо. Сърцето му туптеше силно, усещаше пулсирането чак в главата си. Каза:
— Комисарят не може да извърши умишлено убийство. Вярно! Но — умишлено. А всеки човек може да убие по невнимание. Комисарят не е влязъл във Вселенското селище, за да убие доктор Сартън. Той е влязъл, за да убие тебе, Данийл, тебе! Има ли нещо в тази цереброанализа, което да сочи, че той е неспособен да разруши една машина? А това не е убийство, то е просто саботаж. Комисарят е средновековник, и то ревностен. Работил е с доктор Сартън и е знаел какво е предназначението на създаването ти, Данийл. Боял се е, че целта може да бъде постигната, че земните жители в крайна сметка ще бъдат откъснати от Земята. Затова е решил да те унищожи, Данийл. Ти си бил тогава единственият продукт от този тип и той е имал пълното основание да си мисли, че като демонстрира колко настойчиви са земните средновековници, ще обезкуражи вселенците. Знаел е колко силно е в Звездните светове преобладаващото мнение, че трябва изобщо да се сложи край на Вселенския проект. Доктор Сартън сигурно го е споделил с него. И той е смятал, че с това ще даде последния тласък в нужната посока. Не твърдя, че мисълта дори да убие тебе, Данийл, му е била приятна. Щял е да накара Р. Сами да свърши това, предполагам, ако ти не изглеждаше толкова много като човек, защото един примитивен робот като Р. Сами не би могъл нито да направи разлика, нито да го проумее. Първият закон би го спрял. Или пък комисарят е щял да накара друг човек да го извърши, ако той самият не е бил единственият със свободен достъп до Вселенското селище по всяко време. Нека ви опиша какъв може да е бил планът на комисаря според моите предположения. Признавам, че правя догадки, но мисля, че не греша. Комисарят се уговаря за среща с доктор Сартън, но нарочно отива по-рано — в същност, рано призори. Предполагам, че по това време доктор Сартън е спял, но ти, Данийл, си бил буден. Допускам, между другото, че ти си живял при доктор Сартън, Данийл.
Роботът кимна:
— Правилно смяташ, колега Илия.
Бейли каза:
— Тогава нека продължа. Ти би трябвало да отвориш вратата на куполата, Данийл, да бъдеш застрелян с бластера в главата или гърдите и с това да се свърши. Комисарят е щял веднага да тръгне и да прекоси в ранното утро безлюдните улици на Вселенското селище до там, където го е чакал Р. Сами. Щял е да му даде бластера, а после бавно да се върне у доктор Сартън. При нужда, щял е сам „да открие“ тялото, макар че е предпочитал да го направи някой друг. Ако го бяха разпитали за ранното му посещение, предполагам, щеше да каже, че е отишъл да съобщи на доктор Сартън слуховете, че средновековниците се готвят да нападнат Вселенското селище, че настоява да бъдат взети тайни мерки, за да се избегне откритият сблъсък между вселенците и земните жители. Мъртвият робот е трябвало да се яви като една подкрепа на думите му. А ако те бяха попитали, комисарю, защо е минало толкова време между влизането ти във Вселенското селище и пристигането ти в куполата на доктор Сартън, ти би могъл да кажеш — чакай да видя какво… да, че си видял някой да се измъква по улиците към полето. Че известно време си го преследвал. Това също щеше да ги прати за зелен хайвер. Колкото до Р. Сами, никой не би го забелязал. Няма нищо необикновено да видиш робот край фермите извън града. Близко ли съм до истината, комисарю?
Ендърби се сви:
— Аз не съм…
— Не — каза Бейли. — Ти не си убил Данийл. Той е тук, но през цялото време, докато беше при нас в Града, ти не можа да го погледнеш в лицето или да се обърнеш към него по име. Погледни го сега, комисарю!
Ендърби не можа да го погледне. Покри очи с разтрепераните си ръце.
Разтрепераните ръце на Бейли едва не изпуснаха предавателя. Беше открил доказателството.
В центъра на изображението сега стоеше главната врата към куполата на доктор Сартън. Вратата беше отворена: беше плъзната в нишата си в стената по лъскавите метални улеи. Там някъде, долу. Там! Там!
Блясъкът не можеше да се сбърка с друго.
— Ще ти кажа какво се е случило — продължи Бейли. — Бил си на прага, когато си изпуснал очилата си. Сигурно си се чувствувал нервен, а аз съм те виждал в такова състояние. Сваляш си очилата, за да ги избършеш. И тогава си направил така. Но ръцете ти са треперели и си ги изпуснал, може и да си ги настъпил. Както и да е — очилата ти са се счупили, а тъкмо тогава на вратата се е появила фигура, която ти е заприличала на Р. Данийл. Стрелял си, събрал си парченцата от очилата и си побягнал. Тялото са открили те, а не ти, и когато са те намерили, разбрал си, че си убил не Данийл, а ранобудния доктор Сартън. За свое голямо нещастие ученият направил робота по свое подобие, а без очила в такъв напрегнат миг ти не си успял да ги различиш. А ако ти трябва неопровержимо доказателство, ето го!
Изображението на екрана се залюля и Бейли внимателно опря предавателя на бюрото, като продължаваше здраво да го стиска с ръка. Лицето на комисаря Ендърби бе изкривено от ужас, а на Бейли — от напрежение. Р. Данийл сякаш бе безразличен. Бейли посочи с пръст:
— Какво, според теб, Данийл, блести в улеите на вратата?
— Две парченца стъкло — хладно каза роботът. — Те не ни говореха нищо.
— Но сега ви говорят. Те са част от изпъкнали лещи. Измерете оптическите им характеристики и ги сравнете с тези на очилата, които носи сега Ендърби. Не ги чупи, комисарю!
Той се спусна към Ендърби и измъкна очилата от ръцете му. Подаде ги задъхан на Р. Данийл.
— Според мене това е достатъчно доказателство, че е бил в куполата по-рано, отколкото сте си мислили.
Р. Данийл каза:
— Аз съм напълно убеден. Сега виждам, че съм тръгнал в съвсем погрешна посока, заблуден от цереброанализата на комисаря. Поздравявам те, колега Илия!
Часовникът на Бейли показваше 24:00. Започваше нов ден.
Комисарят бавно захлупи глава на ръцете си. Думите му бяха като приглушени стенания.
— Това беше грешка, грешка! Никога не съм имал намерение да го убивам.
Той неусетно се свлече от стола и остана да лежи сгърчен на пода. Р. Данийл скочи към него.
— Ти го нарани, Илия. Това е много лошо.
— Не е мъртъв, нали?
— Не. Но е в безсъзнание.
— Ще се свести. Предполагам, че му дойде твърде много. Не можех да не го направя, Данийл, не можех. Нямах доказателство, което да издържи в един съд, а само предположения. Трябваше да го притискам, да го притискам и да му го съобщавам малко по малко с надеждата, че няма да издържи. И сполучих, Данийл. Чу го, че си призна, нали?
— Да.
— Е, аз ти бях обещал, че това ще бъде от полза за Вселенския проект, затова… Почакай, той идва на себе си.
Комисарят простена. Клепачите му затрепкаха и отвори очи. Загледа безмълвно двамата. Бейли каза:
— Комисарю, чуваш ли ме?
Комисарят едва доловимо кимна.
