— Влизам ви в положението — отвърна Андрев, — но пък аз представлявам Земята и не мога да лиша земляните от възможността да я видят. В коридорите е пълно с народ, хипервизионните канали са готови, така че и при най-добро желание не бих могъл да я скрия. Щом всичко свърши — а то ще продължи най- много половин час — тя ще може да се оттегли и повече да не се появява публично чак до речта си утре вечер.
— Трябва да направим всичко възможно тя да се чувства добре — заяви Д.Ж., като отстъпи без коментар. — Необходимо е да държим тълпата на известно разстояние от нея.
— Има кордон от охрана, който ще се погрижи да за това. Ще удържат първия ред от тълпата достатъчно назад. Хората са вече навън. Ако не обявим, че скоро ще се появи, може като нищо да последват безредици.
— Не биваше да се организира това. Опасно е. Някои земляни не обичат космолитите.
Генералният секретар присви рамене.
— Много ще се радвам да чуя как бих могъл да го предотвратя. В момента тя е герой и няма как да я оставят на мира. Освен това всички до един ще я посрещнат с овации — поне засега. Но ако не се появи веднага, положението ще се промени. Хайде вече да тръгваме.
Д.Ж. недоволно се отдръпна. Погледна Гладиа в очите. Тя изглеждаше уморена и меко казано нещастна.
— Трябва, Гладиа — каза той. — Няма как.
Тя погледна за миг ръцете си, сякаш се чудеше дали те не могат @някакси да й помогнат. След това се изправи и вирна брадичка — дребната космолитка сред тази тълпа от варвари.
— Щом трябва — трябва. Ще останеш ли с мен?
— Освен ако не ме отстранят физически.
— А роботите ми?
Д.Ж. се поколеба.
— Гладиа, какво могат да ти помогнат два робота, когато си заобиколена от милиони хора?
— Знам, Д.Ж. Знам също, че ако искам да продължа мисията си, все някога ще трябва да започна да се оправям и без тях. Но не и сега, моля те. Безсмислено или не, засега се чувствам по-спокойна с тях. Щом правителството на Земята иска да уважа тълпата, да й се усмихвам, да й ръкомахам — изобщо да правя всичко, което се очаква от мен, нека тогава разберат, че присъствието на Данил и Жискар ще ми помогне… Виж, Д.Ж., готова съм да направя за тях такъв голям компромис, въпреки че ми се струва най-добре да избягам някъде — толкова съм притеснена. Нека и те направят за мен един малък компромис.
— Ще се опитам да направя нещо — каза Д.Ж. съвсем обезкуражено и се приближи до Андрев. Жискар тихо го последва.
Няколко минути по-късно Гладиа тръгна към един открит балкон, заобиколена от внимателно подбрани служители. Малко по-назад я следваше Д.Ж. с Данил и Жискар от двете си страни.
— Добре, добре — беше казал Генералният секретар унило. — И аз не знам как успяхте да ме убедите, но нека дойдат — той потри чело, усетил някаква смътна болка в лявото си слепоочие. Нещо го накара да погледне Жискар в очите, но после бързо извърна глава със сподавено трепване. — Но трябва да се погрижите да не помръдват от място, капитане. И се постарайте онзи, който изглежда като робот, да бие на очи колкото се може по-малко. Неговото присъствие ме смущава и не искам хората да му обръщат по-голямо внимание, отколкото е необходимо.
— Те ще гледат към Гладиа, господин Генерален секретар — успокои го Д.Ж. — Очите им ще бъдат слепи за всичко останало.
— Надявам се — жлъчно отвърна Андрев. Той поспря, за да вземе съобщителната капсула, която някой пъхна в ръката му. Мушна я в джоба си и продължи напред, без повече да се сети за нея, преди да стигнат балкона.
79
На Гладиа й се струваше, че при всяка нейна нова поява пред публика нещата прогресивно се влошаваха — все повече и повече хора, повече шум, повече дразнещи светлини, повече посегателства върху всичките й сетива.
Навън крещяха. Гладиа различи сред виковете собственото си име. С мъка преодоля инстинктивното си желание да се оттегли и да замръзне на място. Размаха високо ръка и се усмихна, при което крясъците се усилиха. Някой започна да говори. Гласът му отекваше във високоговорителите, а изображението му се появи на голям екран над главите им, за да може да го вижда цялата тълпа. Виждаха го несъмнено и на безброй други екрани из безбройните фоайета навсякъде във всички Градове на планетата.
Гладиа въздъхна с облекчение, когато прожекторът се измести от нея. Опита се да се смали, като остави говорещия да отвлече вниманието на тълпата от нея.
Подобно на нея, Генералният секретар също потърси прикритие зад гласа на оратора. Беше безкрайно доволен,че този път не му се налага да говори — Гладиа имаше предимство. Изведнъж се сети за съобщението, което беше прибрал в джоба си.
Андрев се смръщи, внезапно обезпокоен какво ли може да се е случило, за да прекъсват толкова важна церемония. После, напротив, обзе го силно раздразнение при мисълта, че съобщението сигурно ще се окаже съвсем маловажно.
Натисна с възглавничката на десния си палец леката вдлъбнатина, предназначена да поеме натиска, и капсулата се отвори. Извади тънкия пластмасов лист и прочете съобщението, което след това се разпадна пред очите му. Андрев изтръска фините прашинки от ръката си и повелително махна към Д.Ж.
Едва ли имаше смисъл да шептят сред несекващия шум на площада.
— Казахте, че сте срещнал аврориански боен съд в границите на Слънчевата система — каза Андрев.
— Да. Предполагам, че земните радари са го уловили.
— Естествено. Казахте още, че нито от едната, нито от другата страна е имало враждебни действия.
— Не се стигна до употреба на оръжие. Те поискаха мадам Гладиа и нейните роботи. Аз отказах и те си тръгнаха. Мисля, че вече ви обясних.
— Колко време трая всичко?
— Не много. Няколко часа.
— Искате да кажете, че Аврора е изпратила цял боен кораб само за да се надлъгва два-три часа с вас, след което да си тръгне, така ли?
Д.Ж. присви рамене.
— Не са ми известни мотивите им, господин Генерален секретар. Мога само да доложа какво се случи.
Генералният секретар го изгледа изпепеляващо.
— Но не сте доложил всичко. Компютърният анализ на информацията от радарите е приключил и от него става ясно, че вие сте атакувал.
— Не съм изстрелял и един киловат енергия, сър.
— Май не броите кинетичната енергия. Използвал сте самия кораб за снаряд.
— Може би така им се е сторило. Те обаче предпочетоха да се оттеглят, така че не успяха да разберат дали не блъфирам.
— Наистина ли блъфирахте?
— Възможно е.
— Струва ми се, капитан Бейли, че сте бил готов да унищожите два кораба в границите на Слънчевата система и по всяка вероятност да предизвикате военна криза. Поел сте ужасен риск.
— Не смятах, че ще се стигне до действителен сблъсък, както и се оказа.
— Но цялата операция ви е забавила и е отвлякла вниманието ви.
— Да, предполагам, но какво значение има това вече?
— Огромно, защото нашите радари са забелязали нещо, което вие не сте — или поне не докладвате за него.
