работят на принципа на микросинтеза. Между другото, и ти ли си устроен така?
— Да, мадам.
— Освен това — продължи тя, — тук-там се срещат микросинтезни машини, но като цяло те са застъпени съвсем слабо.
— Мадам Квинтана, вярно ли е, че микросинтезните енергоизточници са чувствителни към действието на ядрените мултипликатори?
— Разбира се, съвсем определено. Могат да се взривят под въздействието на ядрен мултипликатор — предполагам това имаш предвид под „чувствителни“.
— Значи използването на ядрен мултипликатор не може да парализира значителна част от земните енергоизточници.
Квинтана се засмя.
— Не, разбира се, че не. Преди всичко, не виждам кой ще помъкне ядрен мултипликатор със себе си. Те тежат тонове и едва ли могат да се разнасят из улиците и коридорите на Града. Ако някой все пак опита, определено няма да остане незабелязан. А дори и да активира ядрен мултипликатор, най-много да успее да унищожи някой и друг робот или машина, преди да го открием и да го спрем. Няма никакъв шанс — абсолютно никакъв — да ни навредят по този начин. Това ли искаше да чуеш, Р. Данил?
Последните й думи прозвучаха почти като сигнал, че разговорът е приключил.
— Останаха само още един-два малки въпроса, които ми се иска да изясня, мадам Квинтана. Защо на Земята няма мощни микросинтезни енергоизточници? Всички Външни светове разчитат изцяло на микросинтеза. Заселническите планети също. Микросинтезните енергоизточници са преносими, имат широко приложение, евтини са и не изискват огромните усилия за ремонт и поддръжка, необходими при по- обемистите съоръжения.
— И както сам отбеляза, Р. Данил, те са чувствителни към действието на ядрените мултипликатори.
— Но както вие отбелязахте, мадам Квинтана, ядрените мултипликатори са прекалено големи и неудобни, за да бъдат успешно използвани.
Квинтана широко се усмихна и кимна.
— Много си интелигентен, Р. Данил. И през ум не ми е минавало, че някога ще седя на една маса с робот и ще обсъждам подобни въпроси. Аврорианските специалисти по роботика са твърде умни — толкова умни, че не смея да продължавам повече този разговор. Започвам да се безпокоя, че ще ме изместиш от министерското ми кресло. Знаеш ли, имаме една такава легенда за някой си робот на име Стивън Биърли, който заел отговорен пост в правителството.
— Това трябва да е чиста измислица, мадам Квинтана — напълно сериозно отвърна Данил. — Никъде на Външните светове няма роботи на правителствени постове. Ние сме просто… роботи.
— След тези уверения вече мога да бъда спокойна и да продължа. Причината за различията в използваните енергоизточници се крие в историята. По времето на първите хиперпространствени пътувания сме използвали микросинтез, затова когато са напускали Земята, хората са взимали със себе си и микросинтезни енергоизточници. Били са необходими в космическите кораби и на самите планети през периода, когато първите поколения са подготвяли условията за заселване. Изграждането на подходящ комплекс от слънчеви енергоизточници може да отнеме дълги години и вместо да се нагърбват с тази трудна задача, емигрантите са предпочитали да използват микросинтеза. Същото важи и за космолитите навремето, такъв е случаят и със сегашните заселници.
На Земята обаче микросинтезните и слънчевите енергоизточници били разработени почти едновременно. И двата започнали да намират все по-голямо приложение, докато в крайна сметка се оказало, че имаме избор и можем да използваме само микросинтез или само слънчева енергия — или, разбира се, и двете. Земляните избрали слънчевата енергия.
— Струва ми се доста странно, мадам Квинтана. Защо не и двете?
— Всъщност отговорът е много прост, Р. Данил. В предхиперпространствените времена Земята е имала горчив опит с една примитивна форма на ядрената енергия. Когато дошло време да се избира между слънчева енергия и микросинтез, земляните се отказали от последното в качеството му на една от формите на ядрената енергия. Другите светове, които не са имали нашия непосредствен опит с примитивната форма на ядрената енергия, не са имали и причини да се отказват от микросинтеза.
— Мога ли да попитам каква е била тази примитивна форма на ядрена енергия, която споменавате, мадам?
— Ядрено разпадане на урана — отвърна Квинтана. — То е коренно различно от микросинтеза. За целта се използват тежки ядра, като това на урана. Микросинтезът се състои в сливането на леки ядра, като това на водорода. Но и двете са разновидности на ядрената енергия.
— Предполагам, че като гориво за атомните съоръжения се е използвал уранът.
— Да, или други тежки ядра, например торий или плутоний.
— Но уранът и другите два метала се срещат изключително рядко. Как може тогава цялото общество да се крепи на енергията от ядрения разпад?
— Тези елементи са редки само на другите планети. На Земята обаче, макар и да не са често срещани, не са и чак толкова редки. Уран и торий се срещат на много места в земната кора в малки количества, а тук-там се намират и под формата на концентрирани залежи.
— А има ли в момента някакви атомни съоръжения от този род на Земята, мадам?
— Не — отсече Квинтана категорично. — Никъде и под никаква форма. Бихме предпочели да горим петрол, дори дърва, отколкото да използваме атомната енергия от разпад. Самата дума „уран“ е табу в изисканото общество. Ако беше човек и ако беше землянин, нямаше да ми задаваш подобни въпроси.
Данил продължи да упорства.
— Напълно ли сте убедена, мадам? Може би имате някои секретни установки, които от съображения за национална сигурност…
— Не, роботе — намръщи се Квинтана. — Няма подобни съоръжения, казвам ти. Нито едно!
Данил се изправи.
— Благодаря ви, мадам. Моля да ме извините, че ви отнех време и че засегнах тази явно болезнена тема. С ваше позволение, сега ще ви оставя.
Квинтана махна небрежно с ръка.
— Моля, моля, няма нищо, Р. Данил.
Тя се обърна пак към своя съсед с непоклатимата убеденост, че в тълпите на Земята никога не се подслушват чужди разговори, или ако да, то никой не си го признава.
— Представете си само да обсъждате енергетиката с робот! — невинно подхвана тя.
Колкото до Данил, той се върна на предишното си място.
— Нищо, приятелю Жискар — каза той тихо. — Нищо полезно.
После тъжно добави:
— Може би не зададох правилните въпроси. Както би направил колегата Илайджа.
Глава 17
Атентаторът
78
Генералният секретар Едгар Андрев, президент на Земята, беше доста висок и представителен мъж. Брадата му бе гладко обръсната като на космолит. Всичките му движения бяха отмерени, сякаш непрекъснато парадираше, а сияйният му вид издаваше пълно самодоволство. Имаше възтънък гласец за телосложение като неговото, но в никакъв случай не и писклив. Не изглеждаше упорит, но не отстъпваше лесно.
Не отстъпи и този път.
— Невъзможно — отсече той твърдо пред Д.Ж. — Тя трябва да се появи.
— Гладиа изкара много тежък ден, господин Генерален секретар — възрази Д.Ж. — Не е свикнала с тълпите, нито с обстановката. Аз отговарям за нея пред Бейлиуърлд, така че е заложена личната ми чест.
