изискваха Гладиа също да бъде поканена, затова една от тях тактично я попита дали не желае да ги придружи. Гладиа беше далеч от подобни копнежи, но вечерта се очертаваше да продължи дълго, а по- късно можеше да се окаже неудобно да прекъсва церемонията.
Личната се огласяше от обичайното възбудено дърдорене и кикотене. Гладиа сведе покорно глава пред повелята на момента и подкрепяна от сутрешния си опит, се възползва от удобствата в малката стаичка, която имаше прегради отвсякъде, но не и отпред.
Изглежда, никой не се притесняваше ни най-малко и Гладиа с усилие се вкопчи в мисълта, че трябва да свиква с местните обичаи. Добре, че поне вентилацията работеше безотказно, а и мястото изглеждаше безупречно чисто.
През цялото време никой не бе обърнал внимание на Данил и Жискар. Явно това беше проява на учтивост, досети се Гладиа. В Градовете вече не се допускаха роботи, макар че навън ги имаше с милиони. Всяко едно споменаване на Данил и Жискар щеше да е равносилно на повдигането на юридическия проблем, свързан с тяхното присъствие. Много по-лесно за всички беше тактично да не ги забелязват.
Когато банкетът започна, Данил и Жискар тихомълком седнаха с Д.Ж. на една маса, която беше сравнително близо до подиума. Самата Гладиа седеше на подиума и с мъка преглъщаше, докато се чудеше дали няма да хване дизентерия от храната.
Д.Ж. явно не беше особено доволен от своето понижение в ранг на пазач на роботите и не сваляше поглед от нея. От време на времe тя махваше с ръка и му се усмихваше.
Жискар също не изпускаше Гладиа от очи. Под прикритието на неспирното бърборене и тракане с прибори, той успя да размени съвсем тихо няколко думи с Данил.
— Приятелю Данил, в тази стая присъстват само висши служители. Възможно е един или повече от тях да разполагат с полезна за нас информация.
— Възможно е, приятелю Жискар. Можеш ли да направиш нещо с помощта на твоите способности?
— Не, не мога. На общия фон не долавям нито една индивидуална емоционална реакция, която да заслужава интерес. Отделните проблясъци, които от време на време откривам в седящите наблизо, също не ми говорят нищо. И въпреки това съм убеден, че кризата наближава своя апогей, докато ние седим тук и бездействаме.
— Ще се опитам да постъпя така, както би постъпил колегата Илайджа — замислено отвърна Данил, — и да ускоря хода на нещата.
77
Данил не ядеше. Очите му бавно обикаляха събраните в стаята и най-сетне откриха човека, когото търсеше. Данил тихо се изправи и се запъти към една друга маса, спрял поглед върху някаква жена, която успяваше да поддържа едновременно темпо в храненето и оживен разговор с мъжа от лявата си страна. Беше ниска и набита, с късо подстригана, прошарена коса. Лицето й, вече повяхнало, беше въпреки всичко приятно.
Данил изчака в разговора да настъпи пауза, но тъй като това не стана, с известно усилие се намеси.
— Мадам, ще ми позволите ли да ви прекъсна?
Тя вдигна поглед към него, стреснато и очевидно недоволно.
— Моля — съгласи се тя малко рязко. — Какво има?
— Мадам, моля да ме извините, но ще ми разрешите ли да поговоря малко с вас?
Тя го изгледа намръщено, но после изражението й омекна.
— Ако съдя по прекалената ти учтивост, ти трябва да си роботът, нали? — попита тя.
— Аз съм един от роботите на лейди Гладиа, мадам.
— Исках да кажа, че си хуманоидният робот Р. Данил Оливо.
— Това е името ми, мадам.
Жената се обърна към мъжа от лявата си страна.
— Моля да ме извините — каза тя. — Не мога да откажа на този… робот.
Съседът й неуверено се усмихна и се съсредоточи в чинията пред себе си.
— Ако имаш стол, няма да е зле да го донесеш — каза жената на Данил. — Ще ми бъде приятно да поговорим.
— Благодаря, мадам.
Когато Данил се върна и седна, тя го попита:
— Ти наистина ли си Р. Данил Оливо?
— Това е името ми, мадам — повтори Данил.
— Искам да кажа онзи Р. Данил Оливо, който е работил заедно с Илайджа Бейли преди много години. Не си ли някой нов модел от същата серия? Р. Данил Четвърти например или нещо от този род?
— Почти не остана част, която през последните двайсет десетилетия да не са ми сменили или поне модернизирали и усъвършенствали. Но позитронният ми мозък е същият от времето на съвместната ми дейност с колегата Илайджа, с когото работихме заедно на три различни планети и веднъж на борда на един космически кораб.
— Чудесно! — тя го погледна възхитено. — Наистина си те бива. Ако всички роботи бяха като теб, не бих имала нищо против тях… За какво искаш да говориш с мен?
— Преди всички да заемат местата си, вие бяхте представена на лейди Гладиа като София Квинтана, заместник-министър на енергетиката.
— Запомнил си съвсем правилно. Това е името и длъжността ми.
— Постът, който заемате, обхваща цялата Земя или само Града?
— Планетарен заместник-министър съм.
— Значи сте компетентна в областта на енергетиката?
Квинтана се усмихна. Изглежда нямаше нищо против да я разпитват. Вероятно й се струваше забавно, а може би просто беше очарована от почтителната сериозност на Данил или от факта, че един робот може да й задава подобни въпроси. Така или иначе, тя му отвърна с усмивка:
— Специализирала съм енергетика в Калифорнийския университет, откъдето имам и диплома. А дали все още съм компетентна, не мога да кажа със сигурност. Вече твърде дълги години съм администратор — а това, повярвай ми, е гибелно за мозъка.
— Но все пак добре познавате съвременните практически аспекти на земния енергодобив, нали?
— Да. Тук вече бих могла да имам претенции. От това ли се интересуваш?
— Има един въпрос, който събуди любопитството ми, мадам.
— Любопитство ли? В един робот?
Данил сведе глава.
— Достатъчно сложният робот е в състояние да съзнава у себе си нещо, което го кара да търси информация. Аналогично е на състоянието, което при хората се нарича любопитство, както съм забелязал. Затова си позволявам да използвам същата дума и за моето усещане.
— Съвсем уместно. И какво точно буди любопитството ти, Р. Данил? Мога ли да те наричам така?
— Да, мадам. Разбрах, че на Земята енергията се доставя от слънчеви електроцентрали, които са разположени в орбита над екваториалната равнина.
— Правилно си разбрал.
— Това ли е единственият енергоизточник на планетата?
— Не. Слънчевите електроцентрали са основният, но не и единствен енергоизточник. Използва се до голяма степен и енергията от вътрешната топлина на Земята, ветровете, вълните, приливите, течащите води и така нататък. Получава се сложна комбинация от източници, но всеки от тях си има своите преимущества. Слънчевата енергия обаче е основното.
— Не споменахте изобщо ядрена енергия, мадам. Не използвате ли микросинтезни централи?
Квинтана повдигна вежди.
— Това ли е поводът за любопитството ти, Р. Данил?
— Да, мадам. Защо на Земята няма ядрени енергоизточници?
— Това не е така, Р.Данил. И те се срещат, макар и рядко. В провинцията имаме много роботи, които
