— Какво е било то, господин Генерален секретар?
— Радарите са засекли катапултирането на орбитален модул, вероятно с двама души на борда, който се е спуснал към Земята.
Двамата се бяха откъснали от всичко, което ставаше наоколо. Никой от останалите хора на балкона не им обръщаше внимание. Само двата робота, обградили Д.Ж. от двете му страни, внимателно ги наблюдаваха и слушаха.
Точно в този момент говорещият млъкна. Последните му думи бяха: „лейди Гладиа, космолит, родом от Солария и с местожителство Аврора, но след посещението си на Бейлиуърлд — гражданин на Галактиката“. Той се обърна към нея и направи енергичен жест с ръце.
— Лейди Гладиа…
Множеството нададе продължителен въодушевен рев и многоликата тълпа се превърна в гора от размахани ръце. Гладиа усети леко докосване по рамото.
— Моля ви, милейди. Само няколко думи — прошепна някакъв глас в ухото й.
— Граждани на Земята — вяло започна тя. Думите отекнаха и последва неестествена тишина.
— Граждани на Земята — повтори Гладиа малко по-уверено, — обръщам се към вас просто като човек, каквито сте всички вие. Аз наистина съм малко по-стара, така че ми липсва вашата младост, вашият оптимизъм и неизчерпаем ентусиазъм. В момента обаче този мой минус се компенсира от факта, че във ваше присъствие се заразявам от младежкия ви плам. Наметалото на годините ми се смъква…
Площадът избухна в аплодисменти.
— Кара ги да се радват, че не живеят дълго — каза някой от балкона на съседа си. — Тази космолитка има направо сатанинска безочливост.
Андрев не обръщаше внимание на нищо наоколо.
— Цялата разправия с теб вероятно е била само за да могат да изпратят тези хора на Земята — каза той на Д.Ж.
— Не съм и подозирал — отвърна Д.Ж. — Нямах време да мисля за нищо друго освен за спасението на лейди Гладиа и моя кораб. Къде са кацнали?
— Не знаем. Не са се приземили в нито един от Градските космодруми.
— Предполагам — отбеляза Д.Ж.
— Това всъщност няма кой знае какво значение — продължи Андрев, — освен че силно ме дразни. През последните години имаше няколко подобни кацания, макар и не толкова старателно подготвени. Така и нищо не последва, затова не им обръщаме внимание. В края на краищата Земята е отворен свят. Тя е люлката на човечеството и всеки може свободно да идва и да си отива — дори космолитите, ако пожелаят.
Д.Ж. застърга брадата си.
— Все пак едва ли са добронамерени — заяви той.
(— Пожелавам ви всичко най-хубаво на тази планета, където се е родило човечеството, в този изключителен свят на традициите и в този чудесен Град… — казваше в този момент Гладиа. Тя се усмихна и помаха с ръка в отговор на засилващите се аплодисменти, като остави ентусиазмът да пламне — и да се разгори.)
Андрев повиши глас, за да може да надвика тътена на тълпата.
— Каквото и да са намислили, нищо няма да излезе. Нищо не може да наруши мира, който настъпи на Земята след оттеглянето на космолитите и започването на заселническия процес — нито с външни, нито с вътрешни усилия. Десетилетия наред вече земляните с по-гореща кръв се отправят към Заселническите светове, така че на Земята почти не останаха хора с дух като вашия, капитане, които да рискуват унищожението на два космически кораба на територията на Слънчевата система. Нивото на престъпността и насилието на планетата спадна значително. Охраната, осигурена за тази тълпа, не е въоръжена, защото не се нуждае от оръжие.
В мига, в който изричаше тези думи, от морето на анонимната тълпа някой насочи бластер към балкона и внимателно се прицели.
80
Последваха няколко неща почти едновременно.
Внезапно привлечен от нещо, Жискар се обърна към тълпата и прикова поглед в нея.
Данил проследи с очи погледа му, видя насочения бластер и с нечовешка бързина се хвърли напред.
Отекна звук от изстрела на бластера.
Хората от балкона замръзнаха на място, после нададоха бурни възгласи.
Д.Ж. сграбчи Гладиа и я дръпна настрана.
Шумът на тълпата прерасна в ужасяващ, неистов рев.
Данил бе скочил към Жискар и го бе повалил на земята.
Изстрелът от бластера беше прогорил част от тавана в помещението зад балкона. Мислената линия, която свързваше бластера с дупката, минаваше през пространството, което само преди секунда бе запълнено от главата на Жискар.
— Не е човек. Робот е — промърмори Жискар, притиснат към земята.
Данил го пусна и бързо се огледа наоколо. Балконът се намираше на около шест метра от земята, под него нямаше никой. Сред тълпата се забелязваше раздвижване — около мястото, откъдето атентаторът бе стрелял. Охраната си пробиваше път натам.
Данил се прехвърли през парапета и скочи долу. Металната му конструкция пое удара с лекота, немислима за човешкия скелет.
После хукна към тълпата.
Данил нямаше избор. Никога по-рано не се беше сблъсквал с нещо подобно. Най-важното бе да стигне до робота с бластера, преди да са го унищожили. Погълнат от тази мисъл, той осъзна, че като никога досега не може да се съобразява с такива подробности като личната невредимост на хората от тълпата. Налагаше се малко да ги поразбута.
Всъщност той направо ги блъскаше встрани, докато се врязваше сред тях и с мъка си пробиваше пътя напред.
— Дайте път! Дайте път! — гръмогласно ревеше той. — Човекът с бластера трябва да бъде разпитан!
Охраната изостана зад него. Най-сетне откриха „човека“, който лежеше на земята със следи от побой.
Дори и сега, когато Земята претендираше, че е изградила общество без насилие, избликът на гняв срещу един несъмнен убиец не можеше да отмине току-така. Явно хората се бяха нахвърлили върху атентатора, бяха го ритали и били безмилостно. И само фактът, че тълпата бе наистина непроходима, го беше спасила от разкъсване. Пречкайки се един на друг, многобройните нападатели не бяха успели да постигнат кой знае какво.
Охраната с усилие избута хората назад. До проснатия на земята робот лежеше бластерът. Данил не му обърна внимание.
Той коленичи до тялото.
— Можеш ли да говориш? — попита той.
Атентаторът вдигна към него ясните си очи.
— Мога — отвърна той със слаб, но иначе нормален глас.
— От Аврора ли си?
Атентаторът не отговори.
— Знам, че е така — каза бързо Данил. — Нямаше нужда да питам. Къде се намира базата ви на тази планета?
Атентаторът не отговори.
— Базата — повтори Данил. — Къде се намира? Трябва да отговориш. Заповядвам ти да отговориш.
