Мадам Гладиа е аврорианка и знае как да го направи. Мадам Гладиа, бихте ли попитали робота къде се намира базата му?
Жискар се обърна към Данил съвсем тихо, така че никой друг не го чу.
— Вероятно е невъзможно. Сигурно са му заповядали да изключи необратимо, в случай че започнат да го разпитват прекалено настойчиво.
Данил извърна рязко глава към Жискар.
— Можеш ли да го предотвратиш? — прошепна той.
— Едва ли — каза Жискар. — Фактът, че е стрелял с бластер срещу човешки същества, е увредил мозъка му физически.
Данил се обърна отново към Гладиа.
— Мадам, бих ви посъветвал само да пробвате, а не да го притискате грубо.
— Ами… да видим — колебливо рече Гладиа. Обърна се към робота, пое дълбоко въздух и попита тихо, но категорично:
— Как да се обръщам към теб?
— Наричат ме Р. Ърнет Втори, мадам — отвърна роботът.
— Позна ли, че съм аврорианка, Ърнет?
— Наистина говорите като аврорианка, мадам, но не съвсем.
— Родена съм на Солария, макар че съм живяла двайсет десетилетия на Аврора и съм свикнала да ме обслужват роботи. От най-ранно детство разчитам на ежедневните им грижи и подчинение. Никога не съм оставала разочарована.
— Приемам този факт, мадам.
— Ще отговаряш ли на въпросите ми, Ърнет? Ще изпълняваш ли заповедите ми?
— Да, мадам, стига да не противостоят на други, противоположни.
— Ще ми отговориш ли, ако те попитам къде се намира базата ви на Земята?
— Не мога, мадам. Същото важи и за всякакви други въпроси, които засягат господаря ми. Всякакви.
— Разбираш ли, че твоят отказ да отговориш ще ме разочарова силно и ще разколебае законното ми право да очаквам от роботите преданост?
— Разбирам напълно, мадам — отвърна роботът едва чуто.
Гладиа погледна към Данил.
— Да опитам ли?
— Нямаме друг избор, мадам Гладиа — каза Данил. — Ако опитът се окаже неуспешен, положението няма да стане по-лошо.
— Ърнет, нямаш право да ми причиняваш болка, като отказваш да ми разкриеш местоположението на вашата база — гласът на Гладиа отекна повелително. — Заповядвам ти да го кажеш!
Роботът се вцепени. Устата му се отвори беззвучно. После още веднъж и накрая той прошепна дрезгаво: „…миля…“. Третият път отворената уста остана безмълвна и повече не се затвори, блясъкът в очите на атентатора угасна и те безизразно се изцъклиха. Леко повдигнатата му ръка се отпусна.
— Позитронният му мозък изключи — каза Данил.
— Необратимо! — прошепна му Жискар. — Направих всичко възможно, но не успях да го удържа.
— Останахме с празни ръце — отбеляза Андрев. — Не знаем къде се намират останалите роботи.
— Той каза „миля“ — подхвърли Д.Ж.
— Не познавам такава дума — каза Данил. — Не е на стандартния галактически, който се говори на Аврора. Думата означава ли нещо на Земята?
— Може да се е опитвал да каже „мисля“ — изтърси Андрев, — или например Мили. Навремето познавах един човек, който се казваше Мили.
— Не виждам каква връзка може да има някоя от тези думи с отговора на въпроса или дори само с част от него — възрази Данил сериозно. — Нито пък долових следа от други звуци в думата.
Един възрастен землянин, който до момента беше мълчал, плахо се намеси.
— Струва ми се, че миля е древна мярка за разстояние, роботе.
— Какво разстояние покрива, сър? — попита Данил.
— Не знам — каза землянинът. — Мисля, че повече от километър.
— Не се ли използва вече, сър?
— Не, излязла е от употреба след предхиперпространствената епоха.
Д.Ж. замислено подръпна брадата си.
— Понякога се използва. Поне ние, на Бейлиуърлд имаме една стара поговорка, която гласи: „На косъм или на миля, разминало се.“ Означава, че ако си се разминал с някакво нещастие, все едно дали е било в последния миг или преди това. Винаги съм смятал, че под „миля“ се има предвид нещо много голямо. Ако наистина е мярка за разстояние, фразата става по-ясна.
— Щом е така — каза Гладиа, — атентаторът може да се е опитвал да каже именно това. Сигурно е искал да изрази своето задоволство, че всичко се е разминало; че нарочно се е разминал с целта, с което е успял да изпълни нарежданията на своите господари… Или е имал предвид, че тъй като нямаше пострадали, разминаването с целта е било равносилно на това, ако изобщо не беше стрелял.
— Мадам Гладиа — каза Данил, — надали робот, произведен на Аврора, ще използва изрази, които може и да се срещат на Бейлиуърлд, но за които на Аврора определено никой не е чувал. Освен това едва ли би философствал в критичното си състояние. Беше му зададен въпрос и единственото, което той може да се е опитвал да направи, е било да отговори.
— Да, да — съгласи се Андрев, — може би наистина се е опитвал да отговори. Сигурно е искал да каже, че базата се намира на някакво определено разстояние оттук. Еди колко си мили.
— Но тогава защо е използвал архаична мярка за разстояние? — възрази Д.Ж. — За тази цел аврорианците използват единствено километри, същото важи и за техните роботи. Всъщност — продължи той малко припряно — роботът много бързо изпадна в състояние на пълна дезактивация и може просто да е издавал случайни звуци. Безполезно е да търсим смисъл, след като такъв просто отсъства… А сега искам да осигуря на мадам Гладиа възможност малко да си почине или поне да я изведа от тази стая, преди целият таван да се е срутил.
Хората бързо излязоха. Данил изостана малко назад и се обърна към Жискар.
— Отново провал! — прошепна той.
82
Животът в Града никога не замираше напълно, но имаше периоди, когато светлините помръкваха, денонощният шум на експресните магистрали заглъхваше, а вечният тътен на машини и хора стихваше. В десетки милиона апартаменти хората спяха.
Гладиа се мушна в леглото, притеснена от липсата на определени удобства, което можеше да я принуди да излезе в коридора посред нощ.
Дали на повърхността беше нощ, зачуди се тя точно преди да заспи. Или това бе някакъв регламентиран за конкретната стоманена пещера „период за спане“ за разлика от природния навик, създаван в течение на стотици милиони години, през които хората и техните прадеди са живели на повърхността.
И тя заспа.
Данил и Жискар не спяха. Данил бе открил в апартамента компютърен терминал и прекара половин час пред него, погълнат от разучаването на непознатата система по метода на опита и грешките. Нямаше никакви инструкции (на кой ли му трябваха, след като всяко хлапе ги научаваше още в началното училище?), но за щастие се оказа, че разликите с аврорианската система не са съществени. Най-сетне той успя да се включи в справочния отдел на Градската библиотека и да извика енциклопедията. Изминаха часове.
Хората бяха потънали в най-дълбок сън, когато накрая Жискар заговори.
— Приятелю Данил — рече той.
Данил откъсна поглед от компютъра.
— Да, приятелю Жискар?.
