— Мадам Гладиа ми каза веднъж — отбеляза Данил, — че тази надежда е неосъществима.
— Може и да е така, приятелю Данил, защото макар да ми се струва, че такива Закони на хуманиката съществуват, аз не мога да ги открия. Всяко обобщение, което се опитвам да направя — колкото и разширено или просто да е то, — има безброй много изключения. Но ако съществуват такива закони и ако аз можех да ги открия, щях да разбирам човешките същества по-добре и щях да съм по-уверен, че спазвам още по-стриктно Трите закона.
— След като колегата Илайджа умееше да разбира хората, той трябва да е имал някакви познания върху Законите на хуманиката.
— Вероятно. Но ги е имал благодарение на нещо, което човешките същества наричат интуиция — дума, която аз не разбирам и която изразява непозната за мен концепция. Вероятно интуицията стои отвъд границите на разума, а аз разполагам само с разум.
7а
С разум и с памет!
Разбира се памет, която не работеше като човешката. Липсваше й непостоянната услужливост, мъглявостта, прибавките и извадките, продиктувани от мислените пожелания и користолюбието, да не говорим за лутането, белите петна и нахлуването в миналото, които можеха да превърнат паметта в един продължителен сън наяве.
Това беше памет, типична за роботите, която отчиташе събитията по реда им точно като часовников механизъм, само че с много по-сгъстено темпо. Секундите се превръщаха в наносекунди, така че събития, продължили дни, можеха да бъдат възпроизведени толкова бързо, че при разговор да не се доловят и най- малките засечки.
Както и безброй пъти досега, Жискар отново съживи в паметта си своето отиване до Земята. Той неизменно търсеше начин, по който да обясни непринуденото умение на Илайджа Бейли да предугажда бъдещето и неизменно търпеше провал.
Земята!
Фастълф бе пристигнал на Земята в аврориански боен кораб с пълен екипаж — както хора, така и роботи. Но щом навлязоха в орбита, той се качи в капсулата за приземяване сам. Бяха стимулирали имунната му система с инжекции, а той самият си сложи задължителните ръкавици, комбинезон, контактни лещи и тампони за нос. В резултат на това се чувстваше съвсем защитен, но никой друг от аврорианците така и не склони да се присъедини към делегацията.
Фастълф беше махнал с ръка, без да настоява, тъй като (както по-късно обясни на Жискар) смяташе, че ще го посрещнат по-радушно, ако отиде сам. Една цяла делегация щеше прекалено много да напомня на земляните за отминалото тежко (за тях) време на Спейстаун, когато космолитите разполагаха с постоянна база на Земята и имаха пряк контрол върху планетата.
Впрочем Фастълф взе със себе си Жискар. Да отиде без нито един робот щеше да е немислимо дори за него. Да отиде с повече от един щеше да е предизвикателство спрямо нарастващата враждебност на земляните по отношение на роботите. В края на краищата Фастълф възнамеряваше да преговаря с тези хора.
Най-напред, разбира се, щеше да се срещне с Бейли, който щеше да е неговата свръзка със Земята и нейното население. Но това представляваше само един рационален претекст за срещата. Истинската причина се криеше в неговото искрено желание да се види отново с Бейли; Фастълф определено му дължеше много.
(А че Жискар искаше да види Бейли и че с тази цел беше засилил съвсем леко емоциите и импулсите в мозъка на Фастълф, самият Фастълф нямаше откъде да знае — нямаше как дори само да си го представи.)
Бейли ги чакаше при кацането заедно с неколцина официални представители от Земята. Неизбежно последва досадната протоколна размяна на учтивости. Изминаха часове преди Бейли и Фастълф да успеят да се измъкнат, а сигурно това щеше да стане и още по-късно, ако не беше безмълвната и неосезаема намеса на Жискар — само с едно докосване до мозъка на онези от по-важните официални лица, които очевидно се бяха отегчили до смърт. (Никога не възникваше опасност при подсилване на вече съществуваща емоция. Беше почти изключено да се стигне до причиняване на вреда.)
Бейли и Фастълф се бяха сврели в малката частна трапезария, до която обикновено имаха достъп само висши държавни служители. Имаше компютризирано меню, където се отбелязваше избраното ястие, след което го доставяха с компютризирани носачи.
Фастълф се усмихна.
— Твърде модернизирано — отбеляза той, — но тези носачи представляват просто едни специализирани роботи. Учудвам се, че Земята ги използва. Едва ли са правени на Външните светове.
— Не, не са — отвърна Бейли с важен вид. — Домашно производство, така да се каже. Предназначени са за ползване само по върховете, а аз имам тази възможност за първи път. Едва ли някога ще се повтори.
— Може някой ден да ви изберат на важна длъжност и тогава подобен род преживявания ще се превърнат за вас в ежедневие.
— Изключено — заяви Бейли.
Тъкмо сервираха яденето и носачите се оказаха дотолкова усъвършенствани, че дори пренебрегнаха присъствието на Жискар, който стоеше с безстрастен вид зад стола на Фастълф.
Известно време Бейли мълчаливо се хранеше, после донякъде срамежливо рече:
— Хубаво е, че се видяхме отново, д-р Фастълф.
— Радвам се не по-малко. Не съм забравил как преди две години, когато бяхте на Аврора, вие успяхте да свалите от мен подозренията, че съм унищожил робота Джендър, и ловко разменихте ролите ни с моя самонадеян противник, добрия стар Амадиро.
— Още ме побиват тръпки, като се сетя за това — промърмори Бейли. — Добре дошъл и ти, Жискар. Надявам се, че не си ме забравил.
— Би било съвсем невъзможно, сър — отвърна Жискар.
— Много добре! Е, докторе, надявам се, че политическото положение на Аврора продължава да е благоприятно. С такова впечатление остава човек от новините тук, но аз не се доверявам много на анализа на Земята за събитията от Аврора.
— Така и правете — поне за момента. Моята партия държи здраво в ръцете си Съвета. Амадиро продължава да води някаква мрачна опозиция, но подозирам, че ще минат години, преди неговите хора да се съвземат от удара, който им нанесохте вие. А как вървят нещата при вас, мистър Бейли — в личен план и въобще?
— Задоволително… Кажете ми, д-р Фастълф — лицето на Бейли потрепна смутено — …взехте ли Данил с вас?
Фастълф бавно отвърна:
— Съжалявам, Бейли. Взех го, но го оставих на кораба. Сметнах, че не би било твърде политично да ме придружава един робот, който прилича толкова много на човек. При положение че Земята се настрои толкова твърдо против роботите, сметнах, че присъствието на един хуманоиден робот би могло да се изтълкува като умишлена провокация.
Бейли въздъхна.
— Разбирам.
— Вярно ли е, че вашето правителство възнамерява да забрани използването на роботи в Градовете?
— Подозирам, че скоро ще се стигне дотам след известна законна отсрочка естествено, за да се сведат до минимум финансовите загуби и неудобствата. Роботи ще се използват само по полята, където са необходими в земеделието и минното дело. Но в крайна сметка постепенно ще бъдат изместени и оттам, а на новите планети се предвижда изобщо да не се използват.
— Като споменахте за новите планети — отлетя ли вече вашият син от Земята?
— Да, преди няколко месеца. Имаме новини от него — пристигнал е на една от новите планети без
