разбираш какво искам да кажа. Някъде трябва да има край. Някъде трябва да има мъже и жени, способни на самостоятелно мислене.
— Прав си, Джордж.
Джордж се облегна на възглавницата и устреми поглед в пространството. За миг през очите му премина сянката на предишните тревоги.
— Защо не ми казаха това от самото начало?
— За съжаление това е невъзможно — отвърна Омани. — Иначе бихме си спестили много неприятности. Ние можем да анализираме интелекта, Джордж, и да определяме, че ето този човек може да стане приличен архитект, а онзи — добър дърводелец. Но ние не можем да определим дали някой е способен на творческо мислене. Това е нещо твърде сложно. Имаме няколко прости метода, които ни позволяват да разпознаваме онези, които
— Но защо не бива да се казва на хората, че само един от… от сто хиляди попада в такова заведение? — попита Джордж. — Тогава на онези, на които им се случва това, ще им е по-леко.
— Ами останалите? Онези деветдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и девет души, които никога няма да попаднат тук? Не бива всички тези хора да се чувстват като неудачници. Те се стремят да получат професия, и я получават. Всеки може да прибави към името си думите „дипломиран специалист по еди-какво-си“. Така или иначе, всеки индивид намира своето място в системата. Това е необходимо.
— А ние? — попита Джордж. — Ние, изключенията? Единият от десет хиляди?
— На вас не бива да се обяснява нищо. Точно там е работата. Тъкмо това е последното изпитание. Дори след проверката в Деня на образованието девет от десет души, попаднали тук, се оказват не съвсем подходящи за творчество, и няма такъв прибор, който да отдели от тази десятка онзи единствения, който ни е нужен. Десетият трябва да се докаже сам.
— По какъв начин?
— Ние ви настаняваме тук, в приют за слабоумни, и онзи, който не иска да се примири с това, е онзи, когото търсим. Може би това е жесток метод, но до момента се оправдава напълно. Не можеш да кажеш на някого: „Ти можеш да твориш. Хайде, твори!“ Далеч по-сигурно е да почакаш, докато той сам не каже: „Аз мога да творя и ще творя, независимо дали го искате, или не“. Има около десет хиляди човека, подобни на теб, Джордж, и от тях зависи техническият прогрес на хиляда и петстотин свята. Ние не можем да си позволим да загубим дори един от тях или да хабим ресурси за онези, които не отговарят изцяло на изискванията.
Джордж остави празната чиния и взе чашата с кафе.
— А какво става с онези, които… не отговарят изцяло на изискванията?
— Накрая преминават през зареждане и стават социолози. Инджинеску е един от тях. Самият аз съм дипломиран психолог. Ние, така да се каже, сме втория ешелон.
Джордж допи кафето си.
— Все още не мога да разбера едно нещо — каза той.
— Какво?
Джордж отметна завивката и се надигна.
— Защо състезанията се наричат Олимпиада?
Информация за текста
© 1957 Айзък Азимов
© 1998 Елена Кортел, превод от английски
Isaac Asimov
Profession, 1957
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009
Издание:
Айзък Азимов. Събрани разкази (том първи)
„Абхаддон“ ЕООД, София, 1998
ISBN: 954-951-205-3
Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13009]
Последна редакция: 2009-09-01 14:30:00
1
На това място произведението в книжното издание прекъсва внезапно. Останалата част е мой приблизителен превод. Бел.Mandor.
