— И с какво е толкова ценен?
— Трудно е да се обясни. Чисто професионален момент.
Новианинът се усмихна.
— Какво пък, всеки с професията си.
Той кимна към невидимите зрители зад екрана.
— Някакъв младеж, очевидно — протеже на Инджинеску, възнамерява да ни обясни как да получаваме образование, без да използваме ленти.
Той щракна с пръсти и в ръката му се появи нова чаша с бледолилава напитка.
— Е, говорете, млади човече.
На екрана се появиха множество лица. Мъже и жени се бутаха едни други, за да видят Джордж. На лицата им се отразяваха най-разнообразни оттенъци на веселие и любопитство.
Джордж се опита да изглежда по-неутрално. Всички те, и новианите, и землянина, всеки го изучаваше по своему, като бръмбар, забоден на карфица. Инджинеску седеше в ъгъла и не сваляше пронизителният си поглед от него.
„Какви идиоти сте всичките“ — напрегнато си помисли той. Но те трябва да разберат. Той ще ги накара да разберат.
— Днес бях на Олимпиадата на металурзите — каза той.
— Как, и вие ли? — вежливо попита новианинът. — Изглежда там е била цялата Земя.
— Не, достопочтени, но аз бях там. В състезанието участваше мой приятел и на него не му провървя, защото дадохте на участниците в състезанието уреда на Биман, а той е получил специализация по Хенслер — очевидно, вече остарял модел. Вие сам казахте, че разликите са много незначителни. — Джордж показа крайчеца на пръста си, повтаряйки жеста на своя събеседник. — И моят приятел знаеше предварително, че ще му е необходимо да познава уреда на Биман.
— И какво следва от това?
— Моят приятел цял живот е мечтал да попадне на Новиа. Той вече познава уреда на Хенслер. Той знаеше, че трябва да се запознае с уреда на Биман, за да попадне при вас. А за целта той трябваше да усвои само няколко допълнителни сведения и, може би, малко да се поупражнява. Ако вземем предвид, че от едната страна на везната е поставена целта на живота му, той би могъл да се справи с това…
— А откъде ще вземе лента с допълнителната информация? Или тук, на Земята, образованието се е превърнало в частно домашно обучение?
По лицата на заден план плъзнаха усмивки, които очевидно се очакваше да се появят.
— Именно затова той не се зае да доучва, достопочтени. Той смяташе, че за целта му е необходима лента. А без нея той дори не се опита да учи, колкото и примамлива да е наградата. Той дори не искаше да чуе, че може да научи нещо без лента.
— Нима? Тогава той сигурно няма да поиска да лети без скимер? — Чу се нов взрив от смях и новианинът леко се усмихна. — А той е забавен — каза той. — Продължавайте. Давам ви още няколко минути.
— Не мислете, че това е шега — разпалено каза Джордж. — Лентите просто са вредни. Те учат на твърде много и твърде леко. Човекът, който получава знания с тяхна помощ, няма представа как може да учи по друг начин. Той е способен да се занимава само с онази професия, която са му заредили. Ами ако вместо да натъпкваме човека с ленти, още от началото го караме да се учи, така да се каже, ръчно, той би свикнал да се учи самостоятелно и би продължил да се учи по-нататък. Нима това не е разумно? А когато този навик се закрепи достатъчносилно, човек може да зарежда малко количество знания с помощта на лентите, за да запълни пропуските си, или да затвърди някакви детайли. След това той може да продължава да се учи самостоятелно. По такъв начин вие бихте могли да научите металурзите, познаващи спектрографа на Хенслер, да използват спектографа на Биман, и няма да ви се налага да идвате до Земята за нови модели.
Новианинът кимна и отпи от чашата си.
— А откъде ще получат знания, освен от лентите? От междузвездното пространство?
— От книгите. Като изучават уредите. Като мислят.
— От книгите? Как можеш да разбереш книгите, ако нямаш образование?
— Книгите се състоят от думи, а голяма част от думите могат да се разберат. Специалните термини могат да се обяснят от специалистите, които вече имате.
— Ами четенето? Допускате ли използването на ленти за това?
— Изглежда те могат да се използват, макар че не виждам причина защо да не може да се научиш да четеш и по стария начин. Или поне частично.
— За да може от самото начало да създадете добри навици? — попита новианинът.
— Да, да — потвърди Джордж, радвайки се, че събеседникът му вече започна да го разбира.
— Ами математиката?
— Това е най-лесното от всичко, сър… достопочтени. Математиката се отличава от останалите технически дисциплини. Тя започва с няколко прости принципа и постепенно се усложнява. Можете да пристъпите към изучаването на математиката без да знаете нищо за нея. На практика тя е предназначена за това. А след като се запознаете със съответните раздели на математиката, вече е лесно да разберете техническите книги. Особено ако започнете с по-лесните.
— Нима съществуват лесни книги?
— Безусловно. Но дори и да не съществуваха, специалистите, които вече имате, могат да ни напишат. Сигурно някои от тях ще успеят да изразят своите знания с помощта на думи и символи.
— Боже мой! — каза новианинът, обръщайки се към скупчилите се около него хора. — Това дяволче има отговор на всичко.
— Да, да! — извика Джордж. — Питайте!
— А вие самият опитвали ли сте да учите по книги? Или това е само теория?
Джордж бързо погледна към Инджинеску, но историкът запази пълната си невъзмутимост. Лицето му изразяваше само лек интерес.
— Да — каза Джордж.
— И вие смятате, че това ще даде резултат?
— Да, достопочтени — увери го Джордж. — Вземете ме с вас на Новиа. Мога да съставя програма и да ръководя…
— Почакайте, имам още няколко въпроса. Как мислите, колко време ще ви е нужно, за да станете металург, умеещ да работи със спектографа на Биман, ако предположим че започвате да се учите без да имате никакви знания и че няма да използвате образователни ленти?
Джордж се поколеба.
— Ами… може би няколко години.
— Две години? Пет? Десет?
— Още не зная, достопочтени.
— И така, на най-важния въпрос не успяхте да отговорите. Е, да кажем пет години. Устройва ли ви този срок?
— Мисля, че да.
— Отлично. И така, в продължение на пет години човек изучава металургия по вашия метод. Не може да не се съгласите, че през това време той е абсолютно безполезен за нас, но ние трябва да го храним, да му осигурим жилище и да му плащаме.
— Но…
— Нека довършва. По времето, когато той бъде готов да използва спектографа на Биман, ще са изминали пет години. Не ви ли се струва, че тогава вече ще има усъвършенствани модели на този уред, с които той не умее да работи?
— Но по това време той ще е опитен ученик и усвояването на новите детайли ще бъде за него въпрос на дни.
— Така е според вас. Добре, да предположим, че вашият приятел, например, успее самостоятелно да изучи уреда на Биман; ще може ли да се сравнява неговото умение с умението на участник в състезанието, който го е получил посредством ленти?
