социология.
— Е, и какво е това „социология“?
— Социологията е наука, която се занимава с изучаване на човешкото общество и отделните му клетки и се дели на множество специализирани области, като например зоологията. Съществуват културолози, изучаващи културата, нейният възход, развитие и упадък. Културата — добави той, изпреварвайки въпроса на Джордж, — е съвкупност от всички страни на живота. Към културата се отнася например това, по какъв начин изкарваме прехраната си, от какво получаваме удоволствие, в какво вярваме, нашите представи за добро и лошо и т.н. Разбирате ли това?
— Струва ми се, да.
— Икономистът — не специалистът по икономичиска статистика, а именно икономистът — специализира в изучаване на това, по какъв начин културата удовлетворява физическите потребности на всеки член на обществото. Психологът изучава отделните членове на обществото и влиянието, което това общество оказва върху тях. Прогнозистът планира бъдещият път на развитие на обществото, а историкът… Това е вече по моята част.
— Да, сър?
— Историкът специализира в изучаване развитието на обществото ни в миналото, а така също общуването с други култури.
На Джордж му стана интересно.
— А нима в миналото нещо е било различно?
— И още как! Преди хиляда години не е имало образование, тоест образованието, както го разбираме сега.
— Знам — каза Джордж. — Хората са учили от книги, трупайки знанията като трошички.
— Откъде знаете това?
— Чувал съм — предпазливо отговори Джордж и добави: — А какъв е смисълът да се мисли над онова, което се е случило в далечното минало? Искам да кажа, че то вече не съществува, нали така?
— Никога не можем да се разделим с миналото, приятелю. То обяснява настоящето. Защо, например, имаме точно такава система за образование?
Джордж се размърда неспокойно. Неговият събеседник се връщаше твърде настойчиво към тази тема.
— Защото е най-добрата — отряза той.
— Да. Но защо е най-добрата? Изслушайте ме за минутка, и ще се опитам да ви обясня. А после ще ми кажете дали има смисъл в изучаването на историята. Още преди началото на междузвездните полети… — той внезапно млъкна, забелязвайки на лицето на Джордж израз на дълбоко изумление. — Нима сте смятали, че винаги е било така?
— Никога не съм се замислял над това, сър.
— Напълно естествено. Само че преди четири-пет хиляди години човечеството е било приковано към Земята. Но дори тогава техниката достигнала високо ниво на развитие, а населението се увеличило дотолкова, че всяко забавяне в техническото развитие би довело до масов глад и епидемии. За да може нивото на техниката да съответства на прираста на населението, е трябвало да се подготвят все повече инженери и учени. Само че заради развитието на науката е било нужно все повече и повече време за тяхното обучение. Когато за пръв път били открити начините за междупланетни, а след това — и междузвездните полети, този проблем се изострил още повече. Всъщност заради недостига на специалисти човечеството не е могло да колонизира планетите в Слънчевата система в продължение на хиляда и петстотин години. Преломът настъпил, когато бил открит начинът за съхранение на знанията в човешкия мозък. Веднага след това е станало възможно на основа на този механизъм да се създадат образователни ленти по такъв начин, че веднага да зареждат определено количество готови знания в мозъка. Впрочем, това го знаете. Това позволило да се създадат хиляди и милиони специалисти, и ние сме могли да пристъпим към онова, което впоследствие нарекоха „запълване на Вселената“. Сега в Галактиката вече има хиляда и петстотин населени планети и техният брой ще нараства до безкрайност.
Разбирате ли какво следва от това? Земята експортира образователни ленти, предназначени за производството на специалисти от ниска квалификация и това осигурява единство на културата в цялата Галактика. Така например, благодарение на лентите за четене ние всички говорим на един език… Не се учудвайте. Има и други езици, и в миналото хората са говорили на тях. Те са били стотици. Освен това Земята експортира висококвалифицирани специалисти, и така населението й не превишава допустимото ниво. И тъй като при износа на специалисти се съблюдава равновесие на половете, те образуват самовъзпроизвеждащи се клетки, и това помага за прираста на населението на онези планети, където има нужда от това. Освен това, за лентите и специалистите планетите плащат със суровини, от които много се нуждаем, и от които зависи нашата икономика. Сега разбрахте ли защо нашата образователна система наистина е най-добрата?
— Да, сър.
— И ви е по-лесно да го разберете, след като знаете, че без нея хиляда и петстотин години е било невъзможно да колонизираме планети от другите слънчеви системи?
— Да, сър.
— Значи виждате каква е ползата от историята? — Историкът се усмихна. — А сега ми кажете, досетихте ли се защо се интересувам от вас?
Джордж мигновено се върна от пространството и времето обратно в действителността. Очевидно Инджинеску неслучайно започна този разговор. Цялата му лекция беше подготовка за тази неочаквана атака.
— Защо? — неуверено попита той, като отново се напрегна.
— Социолозите изучават обществото, а обществото се състои от хора.
— Ясно.
— Но хората не са машини. Специалистите по точни науки работят с машини. А машината изисква строго определено количество знания и тези специалисти знаят всичко за нея. Освен това, всички машини от определен вид са почти еднакви, така че индивидуалните особености на машината не са интересни за тях. Но хората… О, те са толкова сложни и толкова различни един от друг, че социологът никога не знае всичко за тях, или поне значителна част от онова, което може да се научи за тях. За да не губи квалификацията си, той трябва непрекъснато да изучава хората, особено необикновените екземпляри.
— Като мен — глухо произнесе Джордж.
— Разбира се, не е учтиво да ви наричам екземпляр, но вие сте необикновен човек. Струва си човек да се позанимава с вас, и ако ми разрешите да направя това, аз, на свой ред, ще ви помогна с вашите проблеми — според възможностите си.
В мозъка на Джордж се вихреше смерч. Целият този разговор за хората и колонизацията, станала възможна благодарение на образованието… Като че ли някой разбиваше на парчета твърдата кора, образувала се върху мислите му.
— Нека помисля — произнесе той и затисна ушите си с ръце.
После отпусна ръцете си и каза на историка:
— Можете ли да ми направите една услуга, сър?
— Ако е по силите ми — любезно отвърна историкът.
— Всичко, което казвам в тази стая, е професионална тайна? Вие казахте така.
— Точно така.
— Тогава ми уредете среща с някое длъжностно лице от друга планета, например с… новианин.
Инджинеску очевидно беше много учуден.
— Но…
— Вие можете да направите това — убедено каза Джордж. — Та вие самият сте важно длъжностно лице. Видях израза на лицето на полицая, когато му показахте удостоверението си. Ако откажете да направите това, аз… аз няма да ви позволя да ме изучавате.
На самия Джордж тази заплаха се стори глупава и безсилна. Но очевидно направи голямо впечатление на Инджинеску.
— Искането ви е неизпълнимо — каза той. — Новианин в месеца на Олимпиадата…
