Професия

Седемнайсети номер се изправи от мястото си, когато резултатите му бяха обградени с червена светлина, за да оповестят, че той е приключил своята задача. Четвърти номер бе само на две секунди след него. После още един и още един.

А Тревелян все още работеше, без да съобщи кои са основните съставки на неговата сплав. Когато почти всички състезатели бяха вече на крака, най-после и Тревелян се изправи. А след него по адрес на изостаналия пети номер се разнесоха иронични възгласи.

Състезанието завърши. Очакваха се официалните резултати. Отчиташе се бързината, но също толкова важна бе и точността. А и не всички задачи бяха с еднаква сложност. Трябваше да бъдат претеглени много фактори.

Най-после говорителският глас оповести резултатите:

— Победител с време четири минути и дванайсет секунди, правилна диагноза и верни резултати с точност средно нула цяло и седем части на сто хиляди е състезател номер… седемнайсет, Хенри Антън Шмидт от…

Крясъци заляха цялата зала. Второ място зае състезател номер осем, а след него — номер четири, чието добро време бе накърнено от грешка със стойност пет десетохилядни при наличието на ниобий. Дванайсети номер не бе споменат. Той бе незначителен конкурент.

Джордж се отправи през тълпите към вратата, от която щяха да се появят участниците. Хората се трупаха пред него. Там щяха да се съберат разплакани роднини (било от радост, било от мъка), за да ги посрещнат, вестникари, за да интервюират победителите, младежи от родните градове на състезателите, любители на автографи, търсачи на обществено внимание и зяпачи. А също и момичета, които вероятно се надяваха да привлекат погледа на някой победител, защото той непременно щеше да се отправи към Новиа (или може би предпочитаха някого от победените, за да го утешат, стига да има пари, за да си го позволи).

Джордж се разколеба. Не видя нито един познат. Сан Франциско бе доста далеч от родния му град, струваше му се малко вероятно да са пристигнали роднини на Трев, за да го насърчават.

Скоро състезателите се появиха и закимаха леко усмихнати в отговор на одобрителните викове. Полицаите държаха посрещачите на разстояние, за да остава свободен проход. Всеки от победителите привлече част от тълпата към себе си — като магнит, който си пробива път през купчина железни предмети.

Когато Тревелян излезе, почти не бе останал никой. (Джордж усети, че приятелят му се бе забавил, за да пропусне момента на посрещането.) Суровите му устни стискаха цигара. Момчето наведе поглед и се обърна да поеме по пътя си.

От почти година и половина, време, което на Джордж му се стори десет години и половина, приятелят му бе първата жива връзка с дома. Остана смаян, като видя, че Тревелян съвсем не изглежда по-стар, беше си все същият Трев.

— Трев! — хвърли се Джордж към него.

Тревелян се обърна удивен. Вгледа се изпитателно в лицето на Джордж и протегна поривисто ръка:

— Джордж Платън, какъв дявол…

Но доволното му изражение почти веднага помръкна. Ръката му се отпусна вяло, преди Джордж да успее да я стисне.

— Беше ли там? — Тревелян направи рязко движение с глава по посока към залата.

— Бях.

— За да наблюдаваш мене ли?

— Да.

— Нищо не направих, нали? — Трев хвърли цигарата си и я стъпка, загледан отнесено към улицата, където излизащите от залата хора се суетяха, за да заемат местата си в регулярния въздухоплавател, а други се редяха на опашка за следващите състезания.

— Е, какво пък? — продължи тежко Трев. — Губя едва за втори път. Новиа може и много да драпа за мене след задачата, с която се справих днес. Има планети, които ще се хвърлят да ме вземат час по-скоро… Ама, слушай, аз не съм те виждал от Деня на образованието. Къде пропадна? Вашите ми казаха, че си на някакви специални занятия, но не ми казаха нищо повече, а и ти не ми писа. Можеше да ми пишеш.

— Трябваше наистина — смути се Джордж. — Няма значение, дойдох да ти кажа, че съжалявам за това, което стана преди малко.

— Недей. Нали ти казах, Новиа може и много да драпа за мене… При това трябваше да се досетя. Казваха ми от седмици, че ще бъде използвана машината на Биман. Всичките пресметливи хора вложиха парите си за машините на Биман. Проклетите образователни ленти, които аз трябваше да преповтарям, бяха за машини Хенслер. Кой използва Хенслер? Световете в системата Гоман ли, ако изобщо можеш да ги наречеш светове? Каква хубава задачка ми дадоха, а?

— Не можеш ли да се оплачеш на…

— Не ставай глупав. Нали ми казаха, че мозъкът ми е пригоден за Хенслер. Върви да го оспорваш. Всичко се провали. Единствено на мене ми се наложи да искам резервна част. Забеляза ли?

— Те приспаднаха това време.

— Е, да, но размишлявах доста дълго дали съм прав в преценката си, щом забелязах, че няма нагнетател сред резервните части, които са ми оставили. Това време те не го отчитат. Ако беше един Хенслер, щях да зная, че съм прав. Е как да се състезавам така? На върха е човек от Сан Франциско. Тримата след него също са оттам. Петият е от Лос Анжелес. Те получават образователните ленти на големите градове. Най-хубавите, които съществуват. Спектрографа на Биман и всичко останало. Как да се състезавам с тях? Бих толкова път дотук само и само да се отбележи в класификацията ми, че съм участвал в Олимпиада, която е спонсорирана от Новиа. Със същия успех можех да си остана вкъщи. Знаех си, казвам ти, затова сега всичко е наред. Новиа не е единствена в Космоса. От всички ония…

Трев не говореше на приятеля си. Той не говореше на никого. Той просто изливаше на воля чувствата си. Джордж го разбра и след малко запита:

— Щом като знаеше предварително, че ще използват машините Биман, не можа ли по тях да учиш?

— Нали ти казвам, че в моите ленти нямаше нищо за тях.

— Би могъл да четеш… книги.

Последната дума заглъхна под неочаквано резкия поглед на Трев:

— Ти на подбив ли взимаш цялата тази работа? Мислиш я за голяма смехория, а? Как ме виждаш да прочета някаква книга и да се опитам да я запомня до такава степен, че да се меря с някого, който знае?

— Мислех…

— Ти го направѝ. Ти опитай… — после изведнъж запита наежено: — А между другото каква е твоята професия?

— Ами…

— Хайде де. Щом като се пишеш такъв умник пред мене, дай да видим какво си направил ти. Както виждам, останал си на Земята, значи не си компютърен програмист, специалното ти обучение също не е кой знае какво.

— Слушай, Трев, закъснявам за среща — Джордж заотстъпва, като се стараеше да се усмихва.

— Не, без такива — Тревелян посегна рязко и сграбчи сакото на приятеля си. — Отговори на въпроса ми. Защо се страхуваш да ми кажеш? Какво става с тебе? Недей да тикаш в лицето ми моите грешки, Джордж, след като ти също не можеш да понасяш някой да постъпва с тебе така. Чуваш ли ме?

Той разтърси обезумял Джордж. Младежите се вкопчиха един в друг, политнаха към пода и започнаха да се бият, когато слухът на Джордж бе прорязан от Гласа на Съдбата:

— Хайде стига. Край вече. Прекратете.

Джордж усети в сърцето си оловна тежест, прилоша му. Полицаят сега щеше да запита как се казват, щеше да поиска документите им за самоличност, а той нямаше документи. Щяха да го разпитват и тогава това, че нямаше професия, щеше да лъсне пред всички, пред Тревелян също. И нали приятелят му боледуваше от загубата си, при завръщането си в къщи щеше да разгласи новината — за успокоение на