собствените си наранени чувства.
Джордж нямаше да го понесе. Отскубна се от Тревелян и понечи да избяга, но тежката ръка на полицая го задържа за рамото:
— Остани на мястото си. Покажете и двамата документите си за самоличност.
— Аз съм Арманд Тревелян — гласът на Тревелян прозвуча дрезгав, — металург, цветни метали — междувременно търсеше документите си. — Току-що участвах в Олимпиадата. По-добре разберете за оня, полицай.
Джордж погледна към двамата, устните му бяха пресъхнали, гърлото му се бе свило.
— Господин полицай, един момент — прозвуча нечий спокоен и вежлив глас.
— Да, сър? — отстъпи полицаят.
— Този младеж е мой гостенин. Какъв е проблемът?
Джордж се огледа безумно удивен. Оказа се мъжът с посивялата коса, който седеше до него. Сивокосият кимна любезно на Джордж.
Гост? Да не е полудял?
— Тези двамата нарушаваха реда, сър — обясни полицаят.
— Имат ли някакви криминални прояви? Някакви щети?
— Не сър.
— Тогава аз поемам отговорността — възрастният мъж показа някакава малка карта на полицая и служителят на реда моментално се отстрани.
— Ама чакайте — поде възмутен Тревелян, но полицаят се обърна към него:
— Е, какво? Имаш ли някакви обвинения?
— Аз само…
— Тръгвай си. Останалите — разотивайте се.
Събралата се междувременно тълпа неохотно започна да се разпръсква.
Джордж се остави посивелият мъж да го отведе до спирката на регулярния въздухоплавател. На входа се дръпна:
— Благодаря ви, но аз не съм ваш гостенин. (Възможно ли бе да е станала някаква странна грешка?)
— Не беше, но сега вече си — усмихна се Сивата коса. — Да ти се представя, аз съм Ладислас Индженеску, дипломиран историк.
— Но…
— Хайде, няма да имаш неприятности, уверявам те. В края на краищата исках само да ти спестя някои неприятности с полицията.
— Но защо?
— Искаш да знаеш причината? Ами тогава да кажем, че ние сме почтени съграждани, ти и аз. И двамата викахме за един и същи човек, спомни си. Ние, съгражданите, трябва да се поддържаме, дори ако ни свързва само почтеността. Нали?1
И Джордж, без да вярва нито на Инджинеску, нито на самия себе си, все пак влезе в скимера. Превозното средство се издигна във въздуха преди да успее да размисли.
„Това сигурно е някой много важен — внезапно съобрази той. — Полицаят говореше много почтително с него.“
Едва сега си спомни, че пристигна в Сан Франсиско не заради Тревелян, а за да намери достатъчно влиятелен човек, който можеше да осигури преоценка на неговите способности.
Ами ако Инджинеску е именно този, който му е нужен? Дори не трябва да търси!
Кой знае дали всичко не се нареди прекалено удачно… удачно… Но Джордж напразно се самоубеждаваше. На душата му продължаваше да е тревожно.
По време на краткия полет Инджинеску поддържаше неангажиращ разговор, любезно посочвайки забележителносттите на града и разказвайки за другите Олимпиади, които е успявал да посети. Джордж го слушаше разсеяно, хъмкаше неясно, когато Инджинеску млъкваше, а през това време развълнувано следеше направлението на полето.
Ами ако изведнъж се издигнат към отвора в защитния купол и напуснат града?
Но скимерът се снижаваше и Джордж тихо въздъхна с облекчение. В града се чувстваше в по-голяма безопасност.
Скимерът кацна на покрива на някакъв хотел, точно пред вратата, и когато влязоха, Инджинеску попита:
— Нали няма да откажете да вечеряте с мен в моята стая?
— С удоволствие — отвърна Джордж и искрено се усмихна. Времето за втората закуска беше минало отдавна и стомахът му започваше да се обажда.
Ядоха мълчаливо. Навън започна да се смрачава и стените на стаята автоматично светнаха. („Вече почти цяло денонощие съм на свобода“ — помисли си Джордж.)
Когато стигнаха до кафето, Инджинеску заговори:
— Държахте се така, сякаш ме подозирахте в лоши намерения — каза той.
Джордж се изчерви и, оставяйки чашата, се опита да възрази нещо, но събеседникът му се разсмя и поклати глава.
— Вярно е. Наблюдавах ви внимателно от момента, в който ви видях за първи път, и ми се струва, че вече знам много за вас.
Джордж ужасено се надигна от стола.
— Седнете — каза Инджинеску. — Аз само искам да ви помогна.
Джордж седна, но в главата му препускаха мисли. Ако старецът знаеше кой е той, защо попречи на полицая? А и изобщо, защо всъщност е решил да му помага?
— Искате да знаете защо съм решил да ви помогна ли? — попита Инджинеску. — О, не се плашете, не мога да чета мисли. Виждате ли, просто моята професия ми позволява по най-незначителната външна реакция да съдя за мислите на човека. Разбирате ли го?
Джордж поклати глава.
— Представете си за момент какъв ви видях — каза Инджинеску. — Стояхте на опашката, за да гледате Олимпиадата, но микрореакциите ви не съответстваха на това, което правехте. Имаше някакво несъответствие — в израза на лицето или в движението на ръцете. От тук следваше, че имате някакви проблеми, и при това, което е по-интересно, необичайни и сериозни. И, без да мога да се удържа, ви проследих, дори седнах до вас. След състезанието отново ви проследих и подслушах разговора с вашия познат. Е, по това време вие се превърнахте в толкова интересен обект за изучаване — извинете, ако това звучи безсърдечно, — че просто не можех да допусна да ви приберат в полицията. Но кажете, какво ви тревожи?
Джордж се измъчваше, не знаеше какво да направи. Ако това е капан, защо е нужно да се действа толкова заобиколно? А на него наистина му трябва помощ. Точно затова дойде тук. А в момента му предлагат помощ. Изглежда именно това го смущаваше. Нещо много лесно се получи…
— Разбира се, онова, което ще ми съобщите като на социолог, става професионална тайна — каза Инджинеску. — Разбирате ли какво означава това?
— Не, сър.
— Това означава, че от моя страна ще е недопустимо, ако разкажа на някой това, което ще ми кажете, независимо с каква цел съм го направил. Нещо повече — никой няма право да ме накара да говоря за това.
— А аз си мислех, че сте историк — подозрително каза Джордж.
— Точно така.
— Но вие току-що казахте, че сте социолог.
Инджинеску се разсмя.
— Не се сърдете, млади човече — извини се той, когато вече беше в състояние да говори. — Но аз не се смях на вас. Смях се на Земята, на това, какво голямо значение отдава на точните науки и на някои практически следствия от това увлечение. Обзалагам се, че можете да изброите всички раздели на строителната технология или приложната механика и в същото време дори не сте чували за
