Огледа се. Почти всички места бяха заети. Тази Олимпиада се очертаваше най-многолюдна откъм посещение, а това водеше и до по-голямо напрежение върху състезателите… или по-силен подтик за победа — в зависимост от човека.
„А защо се нарича Олимпиада?“ — замисли се той изведнъж. Не можеше да си го обясни. Защо на хляба казваха „хляб“?
Веднъж в детството си запита:
— Защо се казва Олимпиада, тате?
— Олипмиада означава състезание — отговори баща му.
— А когато Стаби и аз спорим, това Олимпиада ли е, тате?
— Не — отговори Платън старши. — Олимпиадата е особен вид съревнование и стига си ми задавал глупави въпроси. Ще разбереш всичко, което трябва да знаеш, когато получиш образование.
Джордж се върна в настоящето с въздишка и се сви на стола си.
Всичко, което трябва да знаеш!
Странно колко ясно изплува споменът в този миг. „Когато получиш образование.“ Никой никога не казваше: „
Сега му се стори, че винаги бе задавал глупави въпроси. Сякаш мозъкът му имаше предварителна информация за неговата неспособност да получи образование и продължаваше да задава въпроси, за да си избере оттук-оттам най-хубавите парченца.
И в Дома го подтикваха да прави същото, защото се съобразяваха с инстинкта на съзнанието му. Това бе единственият път за него.
Джордж изведнъж се надигна. Какво по дяволите прави? Кланя се на тази лъжа? Защото Трев го бе изпреварил, защото получи образование, защото участва в олимпийско състезание, пред което той самият отстъпи?
Той
Съвсем неочаквано аудиторията скочи на крака и с оглушителна врява и крясъци поде ехото от бурния протестен вик на съзнанието му.
Ложата по средата на една от продълговатите страни на залата започна да се пълни с хора, които носеха знамената на Новиа, а на централното табло над тях се появи надпис „Новиа“.
Новиа бе свят от клас „А“, имаше голямо население и високоразвита цивилизация, навярно най-добрата в Галактиката. Тя спадаше към онзи тип светове, в които на всеки земен човек му искаше един ден да живее, а ако самият той не успееше, искаше да види своите деца настанени там. (Джордж си спомни, че планетата бе непоколебимата цел и на Тревелян… ето го сега в съревнование за нея.)
Светлините на тавана над зрителите и тези по стените угаснаха. Затова пък центърът на овалната чаша, където състезателите стояха в очакване, бе облян от светлина.
Джордж отново се опита да различи Тревелян, но разстоянието помежду им бе твърде голямо.
Ясният, равномерен глас на говорителя съобщи:
— Видни спонсори от Новиа, дами и господа, олимпийските състезания по металургия, цветни метали, започват. Участниците са…
Говорителят изчете добросъвестно имената им, градовете, които представляват, от колко години имат образование. Всяко име бе посрещано с радостни възгласи, за представителите на Сан Франциско те бяха най-гръмогласни. Когато дойде ред на името на Тревелян, Джордж остана изненадан от самия себе, от своите лудешки викове и ръкомахане. А посивелият мъж до него го изненада още повече, защото реагира по същия начин.
Момчето зяпна изумено съседа си, който се наведе към него и заговори силно, за да надвие врявата наоколо:
— Няма никого от моя роден град, затова ще насърчавам твоите. Познаваш ли някого?
— Не — отвърна Джордж, присвивайки рамене.
— Забелязах, че гледаш в онази посока. Искаш ли да ти дам моите очила?
— Не. Благодаря.
„Ама тоя стар глупак защо не си гледа своята работа?“
Говорителят продължи да чете установения правилник за провеждането на състезанието, методите за отчитане на времето и резултата и други подробности. Най-накрая стигна до основната част, до същността на самото съревнование и аудиторията застина в мълчание.
— Всеки участник ще получи сплав от цветни метали с неопределено съдържание. Изискванията са да изпробва сплавта, да й направи точен анализ до една десетохилядна в проценти. За целта всеки един ще използва микроспектрограф на Биман, модел FX–2, като апаратите в момента не са настроени правилно.
Аудиторията нададе одобрителен възглас.
— От всеки състезател се иска да установи каква е повредата в неговата апаратура и да я отстрани. Доставени са инструменти и допълнителни детайли. Възможно е някоя от необходимите части да не е в наличност, в такъв случай състезателят трябва да я поиска, а времето за доставка на детайла ще бъде приспаднато от крайното време. Готови ли са всички състезатели?
Върху таблото над състезател №5 неистово блесна червен сигнал. Младежът скочи от подиума и миг по-късно се върна. Зрителите се засмяха добродушно.
— Готови ли са всички състезатели?
Таблата не реагираха.
— Някакви въпроси? Отново никаква реакция.
— Можете да започвате.
Никой в залата не би могъл да каже как се справя който и да е от състезателите, преди да се появи някакво съобщение върху таблото му. Но това не бе от значение. В крайна сметка никой от зрителите не би могъл да разбере нищо за състезанието, ако не е професионален металург. Важното бе кой печели, кой е втори и кой остава на трето място. За онези, които бяха направили залози, единствено значение имаше само тази информация. А всичко друго, ако ще да се проваля вдън земя.
Както и всички останали, Джордж следеше трескаво надпреварата, местеше скорострелно поглед от състезател на състезател. Забеляза колко умело, със замах, единият свали капака от своя микроспектрограф, как друг оглежда внимателно всеки милиметър от парчето метал, с какво спокойствие трети поставя своята сплав на мястото й за анализ, как четвърти настройва нониуса с дотолкова неуловими движения, че изглежда в някои моменти като замразен.
Тревелян също бе погълнат от работата си. Джордж не би могъл да прецени как се справя приятелят му.
Таблото над състезател №17 изведнъж блесна: „Фокусиращата пластинка не е регулирана.“
Аудиторията нададе диви възгласи.
Състезател №17 би могъл да е прав, а би могъл и да греши. Ако се окажеше, че е сгрешил, съществуваше вероятност по-късно да му се наложи да коригира решението си и така да загуби време. Също толкова възможно бе да не поправи грешката си и да не успее да приключи изследването, та дори и още по-лошо — да завърши с напълно неверни резултати.
Но всичко това не бе от значение — нали в този миг аудиторията ликуваше.
Светнаха и други табла. Джордж наблюдаваше №12. Най-накрая и то светна: „Дебалансиран държач на образеца. Необходим нов нагнетател.“
Един от асистентите хукна към него с нужния детайл. Ако Тревелян бе сгрешил, щеше много да се забави, нито пък загубеното време щеше да бъде приспаднато накрая. Джордж усети, че притаи дихание от вълнение.
На таблото над състезател №17 започнаха да се появяват резултатите, изписани с ярко светещи букви и цифри: алуминий — 41,2649; магнезий — 22,1914; мед — 10,1001.
Тук-там и по другите табла започнаха да се появяват резултати.
Залата заприлича на лудница.
Джордж се чудеше как състезателите успяват да работят в такава бъркотия, но после си помисли дали така не е по-добре. Първокласният техник би трябвало да работи най-добре в напрегната обстановка.
