Андрю също бе въвлечен в случая. Работата му върху книгата за роботите отново бе отложена. Сега се ровеше из литература, засягаща законите. Понякога правеше доста смислени предложения.
— В деня на неприятния инцидент Джордж ми каза, че хората винаги са се страхували от роботите. Докато този страх съществува, не можем да очакваме законодателните институции да ни подкрепят. Дали не трябва да се подработи общественото мнение?
Пол се зае със съдебните процедури, а Джордж пое публичните изяви. Това му даде известна свобода. Стигна дотам, че започна да се облича в дрехи, които самият той наричаше „драперия“.
— Само не ми се появявай така в съда, татко — помоли го Пол.
— Ще се опитам — отговори Джордж.
Джордж свика пресконференция за редакторите на специализирани издания.
— Ако, според Втория закон, изискваме от робота безпрекословно подчинение, тогава което и да е човешко същество ще може да се гаври с всеки робот. Тъй като Вторият закон доминира над Третия, всеки човек би могъл да го използва и да елиминира самосъхранението. Той може да заповяда на всеки робот да се разруши по всякаква причина, дори и без такава.
Справедливо ли е това? Бихте ли постъпили така с някое животно? Дори неодушевен предмет, служил ни вярно, заслужава нашето уважение. Роботът не е нито животно, нито бездушно същество. Той мисли достатъчно добре, за да разговаря с нас, да се шегува с нас. Може ли да бъдат наши приятели, наши сътрудници, а ние да не им отдаваме нужната почит?
Човек има правото да издава заповеди, целящи защитата на друг. Не трябва ли той да бъде и достатъчно разумен, за да предпазва и самия робот? С голямата власт върви и голямата отговорност. След като роботите имат своите Три закона, много ли е да искаме един-два, които да защитават техните права?
Андрю се оказа прав. Именно общественото мнение бе ключът, който отключи благоволението на законодателната комисия. Приет бе закон, който забраняваше нарушаване правата на роботите. Той беше малко неопределено формулиран и предвидените наказания бяха неадекватни, но принципното начало бе поставено. Окончателното му ратифициране от Световното законодателна комисия съвпадна с деня, в който почина малката госпожица.
Това не беше просто съвпадение. По време на финалните дебати малката госпожица отчаяно се бе вкопчила в живота. Предаде се, когато пристигна вестта за окончателната победа. Последната й усмивка бе за Андрю. Последните й думи бяха:
— Ти беше много добър към нас, Андрю!
Тя издъхна, стиснала ръката му. Нейният син, съпругата и децата му стояха на почетно разстояние от двамата.
12.
Андрю чакаше търпеливо администратора, който се бавеше някъде в службата. Можеше да използва диктофона, но той служеше повече за комуникация с друг робот, а не с човек.
Андрю използва времето, за да обмисли отново проблема. През времето, откакто работеше върху книгата си, откри, че много от понятията бяха загубили първоначалното си значение. Трудно се правеше вече аналогия между метафори, оригинално засягащи човек и робот. Налагаше се да прилага трикове, формулирайки изразите. Това неизменно обогатяваше речника му.
От време на време в стаята влизаше някой и втренчено се взираше в него. Андрю не се притесняваше от това. Той отвръщаше на погледа и онзи се оттегляше.
Появи се Пол Мартин. Изглеждаше изненадан. Подчинявайки се на модата, той бе започнал да се гримира. Това придаваше някакъв израз на иначе безличната му физиономия. Андрю не одобряваше тази нова тенденция, засегнала и двата пола. Откри, че не харесва много неща у хората. Можеше дори да изрази писмено своето мнение, но от това не му ставаше по-добре.
— Влизай, Андрю — покани го Пол. — Съжалявам, че те накарах да чакаш, но трябваше да довърша някои неща. Знаех, че искаш да разговаряме, но не разбрах, че ще слезеш до града.
— Ако си зает, Пол, мога да почакам още?
Пол вдигна поглед към часовника на стената и каза:
— Мога да ти отделя малко време. Сам ли дойде?
— Наех автомобил.
— Някакви проблеми? — Пол изглеждаше разтревожен.
— Дори не очаквах такива. Правата ми са защитени.
От този отговор тревогата на Пол стана по-голяма.
— Андрю, обяснил съм ти, че законът се прилага само при определени случаи. Той не е всесилен… Ако продължаваш да се обличаш, можеш отново да си навлечеш неприятности, както преди.
— Този случай не се повтори, Пол. Съжалявам, че не одобряваш.
— Добре. Виж, Андрю, ти си жива легенда. Имаш толкова много достойнства, че заслужаваш най- доброто… Как върви книгата?
— Привършвам я. Издателят е много доволен.
— Радвам се.
— Не съм сигурен, че оценява именно книгата. Предполагам очаква да реализира голям тираж, защото е написана от робот.
— Е, напълно човешко е.
— Това не ме притеснява. Каквито и да са мотивите му, нека да продава. Това ще означава по-голяма печалба и за мене.
— Баба ми ти остави…
— Малката госпожица бе много щедра. Сигурен съм, че мога да разчитам на помощта на семейството и за бъдеще. Но аз искам да използвам именно приходите от книгата, за да осъществя своето намерение.
— Какво е то, Андрю?
— Искам да се срещна с директора на Корпорация „Американски роботи и механични същества“. Не успявам да си уредя аудиенция. Компанията не сътрудничи и относно книгата ми, но аз не съм изненадан от този факт.
Пол искрено се развесели.
— Сътрудничеството е последното нещо, което трябва да очакваш. Не бяха на наша страна и когато се борихме за правата на роботите. Поддържаха противниците ни. Ти можеш да си обясниш мотивите им. Дай права на роботите и хората ще откажат да ги купуват.
— Няма значение — отговори Андрю. — Ако се обадиш ти, може би ще успееш да ми помогнеш?
— Аз не съм им по-приятен от тебе, Андрю!
— Ако им пуснеш мухата, че след срещата с мен, твоята фирма ще преустанови кампанията, защитаваща правата на роботите?
— Но това няма да отговаря на истината, Андрю!
— Знам, Пол, но аз не мога да постъпя така. По тази причина те моля да се обадиш ти.
— Значи, не можеш да лъжеш, но можеш да накараш друг да го стори? Все повече заприличваш на човек, Андрю!
13.
Не беше лесно, въпреки авторитета на Пол.
Най-сетне срещата бе уредена. Харли Смит-Робъртсън бе представител на основателите на корпорацията. Бе спуснат на това място по майчина линия и тирето в името му го дразнеше. Наближаваше вече пенсионна възраст. Целият му мандат като президент на компанията бе преминал в борба срещу правата на роботите. Сивата коса стоеше като залепена върху черепа му. Лицето му не носеше грим. Поглеждаше от време на време Андрю със зле прикрита враждебност. Пръв заговори Андрю.
— Господине, преди около век Мертън Мански ми обясни, че математическият принцип на позитронните вериги допуска непредсказуемост на моите възможности.
