заедно?
Колата форсира двигателя си. И потегли назад.
— Не я принуждавайте, господин Гелхорн. Тя има склонност малко да кокетничи. — Налагаше се да го предупредя.
В горната част на пътя, на по-малко от сто метра от нас бяха спрели два седана. Може би по някакъв свой начин те ни наблюдаваха. Мен не ме беше грижа за тях, погледът ми бе насочен към Сали, не я изпусках от очи.
— Спокойно, Сали — промълви Гелхорн, а после внезапно се хвърли и сграбчи дръжката на вратата, но тя, разбира се, не поддаде. — Нали беше отворена преди минута?!
— Автоматично заключване — обясних. — Тя има чувство за собствено достойнство. Да, Сали си е такава.
Той пусна дръжката на вратата и занарежда тихо и отмерено:
— Една кола с чувство за собствено достойнство не би трябвало да се разкарва насам-натам със спуснат гюрук.
Мъжът отстъпи три-четири крачки назад, но след това изведнъж бързо, толкова бързо, че не можах да предприема нищо, за да го спра, се спусна и се метна в колата. Това хвана напълно неподготвена Сали и той успя да изключи двигателя преди тя да блокира запалването.
За пръв път от пет години двигателят на Сали бе угасен.
Мисля, че извиках нещо, но Гелхорн премина на ръчното управление и го запали. Сали отново се върна към живота, но нямаше свобода на действие.
Натрапникът подкара към пистата. Седаните все още стояха там, но сега направиха завой и бавно започнаха да се отдалечават. Предполагам, че случаят много ги озадачи. Единият беше Джузепе от заводите в Милано, а другият — Стивън. Двамата бяха неразделни. Те бяха пристигнали неотдавна в Стопанството, но вече знаеха, че нашите коли нямат шофьори.
Гелхорн продължаваше в посока към седаните и когато те проумяха, че Сали не може да намали скоростта, че тя просто
Двата автомобила се хвърлиха в различни посоки и Сали префуча между тях като светкавица. Стивън стремглаво прегази оградата откъм езерото, като успя да спре на затревения кален бряг едва на петнайсетина сантиметра от водата. Джузепе заподскача по черния път край пистата и спря разтреперан.
Помогнах на Стивън да се върне на пистата и тъкмо се опитвах да разбера дали оградата му е причинила някаква вреда, когато пристигна Гелхорн. Той отвори вратата и слезе от колата, но после веднага изключи двигателя за втори път.
— Така — каза той. — Смятам, че й направих едно голямо добро.
— Защо се понесохте така срещу седаните? — овладях гнева си. — Нямаше причини да го правите.
— През цялото време очаквах да се отдръпнат.
— И те го направиха. Единият мина през оградата.
— Извинявай, Джейк. Мислех, че ще реагират по-бързо. Нали знаеш как е. Пътувал съм много пъти с автобуси, но в лек автомобил-автоматик съм се качвал само два-три пъти в живота си. А и сега карах за пръв път. Направо ми разказа играта. Шофирането ме увлече, искам да имам такава кола, а аз съм упорит. Казвам ти, няма нужда да сваляме от търговската цена повече от двайсет на сто, за да намерим добър пазар. И пак ще имаме около деветдесет процента чиста печалба.
— Която ще си поделим?
— Петдесет на петдесет. А аз поемам и целия риск, не го забравяй.
— Добре. Изслушах ви. Сега вие ме послушайте — викнах, защото вече бях прекалено вбесен, за да продължавам да се държа вежливо. — Когато изключихте двигателя на Сали, вие я наранихте. На вас ще ви хареса ли някой да ви просне в безсъзнание съвсем неочаквано? Така постъпихте вие със Сали, когато й изключихте двигателя.
— Преувеличаващ. Джейк. Автобусите-автоматици ги изключват всяка нощ.
— Точно затова не искам нито едно от моите момчета и момичета в някое шаси на вашите шантави коли от 57-ма. Автобусите се нуждаят от основен ремонт на позитронните вериги на всеки няколко години. Докато веригите на стария Матю не са пипнати от двайсет години. Каква равностойна замяна можете да му предложите вие?
— Хайде, хайде, сега си нервиран. Когато се успокоиш, обмисли отново предложението ми и ми се обади.
— Вече го обмислих. Ако ви видя отново тук, ще извикам полиция.
Той грозно стисна устни:
— Я чакай малко, старче.
— Вие почакайте. Това е частна собственост и аз ви заповядвам да напуснете.
— Тогава довиждане — присви той рамене.
— Госпожа Хестър ще ви изпрати. Гледайте да е завинаги.
Но не стана така. Видях го отново след два дни. По-точно след два дни и половина, защото първия път го видях около обяд, а втория — малко след полунощ.
Когато включи лампата, аз се надигнах от леглото и замигах заслепен, докато проумея какво става. Но щом очите ми привикнаха към светлината, нямах нужда от много обяснения. Всъщност не се наложи да ми обяснява нищо. В дясната си ръка имаше оръжие. Много опасен, малък, островърх пистолет, който едва се виждаше между двата му пръста. Знаех, че трябва всичко на всичко да натисне спусъка и аз щях да бъда разкъсан на парчета.
— Облечи се, Джейк — нареди Гелхорн.
Аз не помръдвах. Само го наблюдавах.
— Слушай, Джейк, обстановката ми е ясна. Дойдох на посещение при теб преди два дена, спомни си. Тук ти нямаш никаква охрана, нито електрическа ограда или алармена инсталация. Нищо.
— Не ми трябват. И вас нищо не ви спира да си отидете, господин Гелхорн. На ваше място бих го направил. Това място може да бъде много опасно — отвърнах аз.
— Така е — позасмя се той. — Но за всеки, който би се оказал срещу този пистолет в ръката ми.
— Виждам го. Зная, че имате оръжие.
— Тогава мърдай. Моите хора чакат.
— Не, сър, не господин Гелхорн. Не, докато не ми кажете какво искате. По всяка вероятност и тогава няма да ви се подчиня.
— Направих ти предложение онзи ден.
— Отговорът все още е „не“.
— Сега допълвам предложението си. Дойдох с няколко мъже и с един автобус-автоматик. Можеш да дойдеш с мен и да откачиш двайсет и пет позитронни двигатели. Все ми е едно кои ще избереш. Ние ще ги натоварим на автобуса и ще ги откараме. Щом ги продадем, ще се погрижа да получиш своя дял от парите.
— Предполагам, че имам честната ви дума за това.
— Имаш я — явно Гелхорн не бе доловил сарказма ми.
— Не! — този път се противопоставих ясно.
— Ако продължаваш с това „не“, ние ще се справим така, както си знаем. Аз сам ще откача двигателите, само че ще сваля всичките петдесет и един. Всеки един от тях.
— Не е лесно да се демонтират позитронни двигатели, господин Гелхорн. Специалист ли сте по роботика? Дори и да сте, както знаете, тези двигатели са модифицирани от мен.
— Зная, Джейк. И, честно казано, не съм специалист. Може и да съсипя доста двигатели, докато се опитвам да ги сваля. Ето защо ще се наложи да поработя над всичките петдесет и един, ако ти не пожелаеш да ми помогнеш. Разбираш ли, когато завърша работата си, напълно вероятно е да останат читави само двайсет и пет от тях. Първите няколко, с които ще се заема, сигурно ще пострадат най-много. Докато им хвана цаката, сам знаеш как е. И, ако действам сам, мисля, че Сали ще бъде първа в
