се срещна с Вас при първа възможност. Предполагам, вече сте се отказал. Тази материя е безперспективна.
— Не е безперспективна, господин Янек! Както и да наричате този случай, това не променя факта, че си беше опит за убийство.
— Въпрос на изказ. Защо да използваме смущаващи определения?
— Защото така ще представим смущаващата истина. Може би Вие не бихте казали, че някой се опита да убие Президента?
Янек разпери ръце.
— И така да е, заговорът не успя. Механичното устройства бе унищожено. Всъщност, ако погледнем реално на този инцидент, както Вие го наричате, той направи на нацията и човечеството огромна услуга. Известно Ви е, че тази случка разтърси всички ни. Президентът, пък и ние, осъзнахме какви последствия има насилието в наши дни. Този факт допринесе за радикални промени.
— Не отричам това.
— Разбира се. Дори и противниците на Президента признават, че през последните две години постигнахме забележителни успехи. Днес Федерацията е много по-силна. За това никой не можеше и да мечтае в деня, когато празнувахме Тристагодишнината. С гордост можем да отчетем, че световната икономика бе спасена от банкрут.
— Да, Президентът е доста променен — отбеляза внимателно Едуардс. — Всеки признава този факт.
— Той винаги е бил велик мъж — заяви Янек. — Инцидентът го принуди да се концентрира върху важните неща.
— Това не можеше да се каже за него преди?
— Може би не в такава степен… В тази връзка Президентът, пък и всички ние, бихме искали да забравим инцидента. Моята основна цел в нашата среща, господин Едуардс, е да Ви накарам да разберете това. Не живеем в Двадесети век. Не можем да Ви хвърлим в затвор, защото сте неудобен за нас, или да попречим на Вашето разследване. Световната харта не ни забранява, обаче да Ви убедим да се откажете. Ясен ли съм?
— Разбирам Ви, но не съм съгласен с Вас. Как можем да забравим за инцидента, когато отговорните за него не бяха открити и наказани?
— Това също си има положителните страни, господине. Със сигурност щяхме да си имаме работа с някой неуравновесен тип. Цялата история щеше да ни върне към дните на Двадесети век.
— Според официалната версия, механичното устройство спонтанно е експлоадирало, но това е невъзможно. Освен това, тази теория накърнява незаслужено авторитета на роботната индустрия.
— Не бих използвал термина „робот“, господин Едуардс. Това беше механично устройство. Досега никой не е казал, че роботите са опасни, поне не металните. Единственото правдоподобно обяснение в случая е, че става дума за необичайно сложни, човекоподобни механизми. Те изглеждат така, сякаш са изградени от плът и кръв. Може да бъдат наречени андроиди. Всъщност, те са толкова сложни, че не са застраховани от експлозия. Не знам, не съм специалист в тази област. Роботната индустрия трябва да си каже тежката дума.
— Никой от правителството няма желание да се разнищи тази история из дъно — заяви упорито Едуардс.
— Вече обясних, че последствията бяха от положителен характер. Защо да разбъркваме тинята, когато водата на повърхността е бистра?
— И да пренебрегнем процеса на гниене?
Янек посегна да вземе соева цигара, но ръката му застина във въздуха. После възстанови обичайните си движения. Янек попита весело:
— Какво означава това?
Едуардс продължи напрегнато:
— Мисля, че знаете за какво намеквам, господин Янек. Като част от Службата…
— Към която вече не принадлежите, разбира се.
— Това няма значение. Като част от Службата, съм чувал неща, непредназначени за моите уши. Знам за новото оръжие. Онова, което се случи в деня на годишнината, не е възможно без негово участие. Обектът, който всеки приемаше за Президента, се превърна във фин прах. Изглежда, атомите бяха загубили връзка помежду си. Обектът се трансформира в облак от частици, които започнаха отново да се комбинират. Не успяха да се съединят, защото прекалено бързо изчезнаха. Успяха само да възпроизведат облаче прах.
— Звучи като научна фантастика.
— Не разбирам научното тук, господин Янек. Но за разкъсване на такава връзка, признавам, е необходима енергия. Тя може да бъде изсмукана единствено от околната среда. Хората, заобиколили в този момент устройството, и които са съгласни да говорят, подчертаха, че ги е обляла вълна на хлад.
Янек премести кутията за цигари и тя леко издрънча.
— Като аргумент бих изтъкнал и процеса разпадане — каза той.
— Точно за това говорим.
— Съгласен съм с Вас. В моя офис не се занимаваме с това явление, но не съм чул вторичната връзка да се квалифицира като ново оръжие. Но ако разпадът съществува и е засекретен, причината за това трябва да се търси във факта, че изобретението е американски монопол. Във Федерацията не подозират за него. По тази причина нито Вие, нито аз, би трябвало да го обсъждаме. Това явление може да се превърне в по- опасно оръжие от атомната бомба. Така е, защото, както подчертахте, разпадането настъпва при контакт с обекта и охлажда околната среда. Няма удар, нито огън, нито смъртоносна радиация. След като липсват тези стресиращи странични ефекти, не виждам защо трябва да се противим на неговото използване. Въпреки че, от всичко което знаем за него, то може да достигне величина, заплашваща планетата с разрушение.
— Точно това исках да подчертая и аз — отбеляза Едуардс.
— Сами разбирате, че след като не съществува разпад, не е необходимо да го обсъждаме. Ако, все пак, такъв е налице, противозаконно е да засягаме този въпрос.
— С никого не съм дискутирал тази тема, освен с вас. Правя го единствено, за да подчертая сериозността на ситуацията. Ако е използван такъв разпад, правителството би трябвало да прояви интерес към неговия източник. Може би друго подразделение на Федерацията разполага с него?
Янек поклати глава.
— Мисля, че е най-добре да оставим компетентните органи да се погрижат за това. Излишно се натоварвате с тези грижи.
Търпението на Едуардс бе започнало да се изчерпва.
— Можете ли със сигурност да твърдите, че единствено правителството на Съединените щати разполага с такова оръжие?
— Не мога да кажа, защото не знам нищо за подобно. Това не влиза в моите отговорности. Вие не трябваше да го споменавате пред мен. Дори и да не съществува такова оръжие, слуховете за него може да бъдат опасни.
— След като вече Ви споменах и щетата е нанесена, моля да ме изслушате. Позволете да Ви убедя, че единствено вие държите в ръцете си ключа за разрешаване на проблема, който може би единствен аз съзирам!
— Какво говорите?
— Налудничаво ли Ви звучи? Нека Ви обясня, и тогава отсъдете сам!
— Ще Ви отделя още малко време, но продължавам да държа на онова, което вече казах. Трябва да зарежете това свое хоби…, това разследване, което водите. То е ужасно опасно!
— Точно ако го зарежа, ще стане опасно. Не разбирате ли, че ако разпадът съществува и е американски монопол, това означава, че броят на хората, които имат достъп до него, рязко ще намалее? Като бивш член на Службата, имам практически опит в тези работи. Уверявам Ви, че единственият човек, който може да използва дезинтегратора от топ-секретните арсенали, това е Президентът! Единствено той, господин Янек, би могъл да организира опита за убийство!
Двамата се наблюдаваха известно време, после Янек натисна един бутон на бюрото си.
— Сега никой не би могъл да ни подслушва. Господин Едуардс, разбирате ли колко е опасно това, което
