Янек се намръщи. Пълното му лице болезнено се сгърчи.
— Казват, че лудостта е заразна — промълви той. — Започвам сериозно да се замислям върху умопобърканата версия, с която дойдохте при мен. За щастие, тя се пука като сапунен мехур. Преди всичко, защо унищожението на Президента-човек трябва да се извърши пред толкова голяма публика? Всички аргументи срещу публичното унищожаване на робота важат и за убийството на човека. Не разбирате ли, че цялата ви теория рухва?
— Не рухва… — започна Едуардс.
— Напротив! Никой не знаеше, освен няколко експерти, че изобщо съществува такова механично устройство. Ако Президентът Уинклер бе убит тихомълком, тялото му много лесно би могло да бъде подменено, без да предизвиква излишно подозрение. Вашето, например!
— И в този случай ще останат няколко официални лица, запознати със случая, господин Янек. Унищожението е трябвало да се извърши пред очите на много хора — продължи да настоява Едуардс, като се приведе напред. — Вижте, обикновено не е съществувала опасност да се обърка човекът с робота. Сигурен съм, че механичното приспособление не се е използвало постоянно. Прилагали са го само в специфични случаи. Винаги е имало няколко ключови фигури, които са знаели къде е Президентът и какво прави. По тази причина унищожението е планирано да се извърши в момент, когато тези служебни лица са знаели, че Президентът всъщност е роботът.
— Не Ви разбирам…
— Една от задачите на робота бе да извършва ръкостисканията, нали? Когато този момент е настъпил, чиновниците са били сигурни, че сред тълпата е роботът.
— Точно така. Сега говорите ясно. Там наистина бе роботът.
— С тази разлика, че това бе честването на Тристагодишнината. В такъв момент Президентът Уинклер не би се сдържал. Като отчетете факта как обичаше ласкателствата, той не би оставил на машината да се наслаждава на човешките адмирации. Роботът внимателно е бил програмиран така, че да уважи този импулс в деня на Тристагодишнината. Вероятно Президентът му е заповядал да остане на подиума, докато той лично се наслади на поздравленията.
— И това е станало секретно?
— Разбира се! Ако Президентът бе казал на някого от Службата или на някой от помощния персонал, или на Вас, щяхте ли да му разрешите да го направи? Официалното отношение към покушенията се превърна в болестно състояние след събитията от края на Двадесети век. И така, окуражен от очевидно умния робот…
— Вие допускате, че роботът е умен, защото предполагате, че той сега изпълнява задълженията на Президент! Това е несериозно. Ако не той е Президентът, няма причина да го смятате за умен или, че е в състояние да измисли цялата тази машинация. Между другото, какъв мотив би имал роботът, за да организира покушението? Дори и да не е убил директно Президента, отнемането на човешки живот му е забранено от Първия закон. Припомнете си неговото съдържание: Роботът съзнателно, или чрез своето бездействие, не може да наранява човешко същество!
— Първият закон не е абсолютен — подчерта Едуардс. — Ако унищожаването на един човек би спасило други двама или трима, или дори три милиарда? Роботът явно е преценил, че оцеляването на Федерацията е по-важно от спасяването на един човешки живот. Това не е обикновен робот, не забравяйте това. Програмиран е безпогрешно да дублира Президента. Защо не допуснете, че той е разбрал слабостите на Президента Уинклер? Осъзнал е, че би могъл да помогне на Федерацията там, където човекът е безсилен.
— Вие можете да разсъждавате така, но откъде сте сигурен, че и едно механично приспособление е в състояние да го направи?
— Това е единственият начин да се обясни случилото се.
— За мен това е параноична фантазия!
— Тогава как ще ми обясните, че разрушеният обект бе превърнат в прах от атоми? По какъв друг начин би могъл да се скрие фактът, че е унищожен човек, а не робот? Дайте ми алтернативно обяснение!
— Отказвам да се съглася с Вас — извика Янек, почервенял.
— Единствен Вие можете да докажете или да оборите моята теория. Затова дойдох при Вас!
— Но как бих могъл да го направя?
— Никой друг, освен Вас, не вижда Президента в неформални моменти. Наблюдавайте го и го изучете!
— Правил съм го. Вече ви казах, че той не е…
— Но досега не сте подозирал нищо нередно. Незначителните симптоми не са означавали нищо за Вас. Изучете го сега, когато допускате, че той би могъл да бъде робот и ще разберете дали съществува разлика!
— Бих могъл да го поваля на земята и да го сондирам с ултразвуков детектор — отбеляза иронично Янек. — Дори андроидът притежава платинено-иридиен мозък.
— Драстични методи не са необходими. Просто го наблюдавайте. Ще откриете, че той толкова се различава от човека, който е бил, че не е възможно да бъде човек.
Янек вдигна поглед към календара-часовник на стената и каза:
— Разговаряме вече цял час.
— Съжалявам, че отнех от ценното Ви време. Надявам се, разбирате важността на мотивите ми?
— Важността… — промълви Янек. Беше доста унил, но внезапно по лицето му просветна надежда. — Наистина е важно!
— Как няма да е важно дали робот изпълнява ролята на Президент на Съединените щати?
— Не това имах предвид. Забравете кой всъщност е Президентът Уинклер! Помислете само за едно нещо! Някой, който се представя за Президента на Съединените щати, спаси Федерацията. Съхрани нейното единство. Понастоящем той ръководи Съвета с основен принцип мира и конструктивния компромис. Ще отречете ли това?
— Разбира се, че не — каза Едуардс. — Но що за прецедент е това? Представете си, че се превърне в традиция! Сега има основателен повод да се закрепи робот в Белия дом, а след двадесетте години такъв може да се появи, за да навреди. После роботи ще завладеят най-висшата ни институция дори без причина. Защо отказвате да разберете колко е важно да се задуши този първоначален подтик, който заплашва съществуването на човечеството?
Янек сви рамене.
— Представете си, установя, че е робот? Трябва ли да разтръбим този факт пред света? Имате ли представа какво влияние ще окаже тази новина върху финансовия свят? Знаете ли…
— Знам! Точно затова дойдох при Вас лично. Не направих посещението си публично достояние. От Вас зависи да проверите моята хипотеза и да направите необходимите изводи. Вие сте човекът, който ще убеди Президента да си подаде оставката, ако е робот.
— И според Вашата версия относно трактовката му на Първия закон, той ще заповяда да ме убият. Аз ще се превърна в заплаха относно разрешаването на глобалните проблеми на Двадесет и първи век.
Едуардс поклати глава.
— Роботът е действал на своя глава и никой не му се е противопоставил. Със своите аргументи Вие ще предизвикате стриктна трактовка на Първия закон. Ако се наложи, можем да разчитаме на помощ от Корпорация „Американски роботи и механични същества“. След като подаде оставка, вицепрезидентът ще заеме неговото място. Ако роботът Уинклер е повел стария свят по вярна следа, добре. Вицепрезидентката няма да има проблеми. Тя е почтена и свястна жена. Не можем да позволим да ни управлява робот! Не бива да допускаме такова нещо да се случи и в бъдеще!
— Ами ако Президентът е човек?
— Оставям на Вас да прецените това.
— Не съм сигурен, че ще бъда в състояние да взема сам такова решение. Ако не събера нужния кураж, какво ще направите?
Едуардс изглеждаше изморен.
— Не знам. Може би ще потърся съдействието на „Американски роботи“, но не мисля, че ще се стигне до там. Сигурен съм, успях да Ви убедя, че са нужни действия. Няма да намерите покой, докато проблемът не се
