казвате? За Вас самия! Не бива да подценявате силата на Глобалната харта. Правителството има всички права да защитава своя стабилитет.
— Дойдох при Вас като при един честен американец — подчерта Едуардс. — Информирам Ви за едно престъпление, което засяга както американските граждани, така и Федерацията като цяло. Престъпление, създало ситуация, която единствено Вие можете да оправите. Защо веднага трябва да ми отвръщате със заплахи?
— За втори път намеквате, че аз съм потенциалният спасител на човечеството. Не се виждам в тази роля. Надявам се, разбирате, че не притежавам неограничена власт и сила?
— Вие сте секретар на Президента.
— Това не означава, че имам специален достъп и поверителни отношения с него. Господин Едуардс, подозирам, че много хора ме смятат единствено за лакей. Страхувам се, че понякога споделям тяхното мнение.
— Това няма значение! Вие често се срещате с него, виждате го в неформални ситуации, виждате го…
— Срещам го достатъчно, за да Ви уверя, че той не би могъл да заповяда разрушаването на механичното устройство — прекъсна го Янек.
— Значи, според вас, това е невъзможно?
— Не съм казал такова нещо. Казах, че не би могъл. Защо да го прави? Защо Президентът трябва да унищожи един андроид, който три години е бил негов ценен придатък? И ако все пак е пожелал това да стане, защо ще го прави пред толкова много хора? Защо да предизвиква отвращението на публиката, когато осъзнае, че се е ръкувала с механично устройство? Да не говорим за реакцията на дипломатите и останалите представители на Федерацията. Вместо това, той щеше да предпочете събитието да стане в тесен кръг. Никой друг, освен високопоставени служители на администрацията, не биха знаели за това.
— И нямаше да има нежелани последствия за Президента от инцидента, нали?
— Наложи се той да съкрати церемонията. Вече не е така достъпен, както беше преди.
— Както роботът беше?
— И така може да се каже — съгласи се Янек.
— Всъщност — продължи Едуардс, — Президентът беше преизбран. Неговата популярност не пострада, въпреки публичното разрушение. Аргументът срещу него не е толкова значим, колкото Вие си мислите.
— Неговото преизбиране стана въпреки инцидента. То стана възможно вследствие бързите действия на Президента. Трябва да признаете, че произнесе реч, непозната досега в американската история. Представянето му беше изключително и Вие не може да не признаете това!
— Нищо повече от красиво поставена драма. Президентът е разчитал именно на нея.
Янек се облегна в креслото си.
— Ако Ви разбирам правилно, господин Едуардс, Вие подозирате заговор, взет от учебниците? Дали не се опитвате да ми кажете, че Президентът е наредил публичното унищожение на механичното устройство, за да се възхити публиката от бързите му реакции? Може би предполагате, че той е режисирал постановката, в която той, като главен герой, блести с ненадмината сила и стоицизъм в ситуация на изключителен драматизъм? След това да спечели изборите не е проблем за него? Господин Едуардс, чел сте прекалено много приказки!
— Ако се опитвах да кажа това, наистина би звучало като от детска приказка — отбеляза Едуардс. — Но аз нямам това предвид. Никога не съм твърдял, че Президентът е заповядал унищожението на робота. Само Ви попитах дали, според Вас, това е възможно и Вие категорично го отрекохте. Доволен съм, че го направихте, защото съм съгласен с Вас.
— Тогава защо е всичко това? Започвам да си мисля, че ми губите времето.
— Още момент, моля Ви! Задавате ли си въпроса, защо цялата работа не би могла да се свърши с лазерен лъч, с дезактиватор на полето, или с тежък ковашки чук, по дяволите? Защо някой ще си прави труда да излага на показ оръжие, засекретено на най-високо ниво? Освен трудността да се стигне до него, защо да се рискува, като се разкрие съществуването му пред цял свят?
— Тази работа с дезинтегратора е Ваша теория.
— Роботът буквално изчезна пред очите ми. Аз наблюдавах събитието. Не се позовавам на второстепенни източници. Няма значение как ще наречете оръжието. То разпадна робота на атоми, които изчезнаха безследно. Защо трябваше да правят това? Това си бе чисто убийство!
— Не знам какво е целял извършителят.
— Така ли? Дълго време не можех да си обясня защо трябваше да се използва и прах по време на разрушението. Логичното обяснение е само едно: по този начин не остават следи. Няма начин да се установи какво е било разрушено.
— Но по този въпрос няма съмнение — обади се Янек.
— Дали е така? Вече подчертах, че Президентът единствен би могъл да организира използването на разпада. Но имайки предвид съществуването на андроид, кой от двамата Президенти е дал нареждането?
— Вие сте луд — възкликна Янек. — Не виждам смисъл да продължаваме този разговор!
— Само помислете, за Бога! Президентът не е разрушил робота. Вашите доводи за това са логични. Това, което се случи, е, че роботът унищожи Президента! Президентът Уинклер бе убит сред тълпата на 4 Юли 2076! Речта по случай Тристагодишнината бе произнесена от робота. Той се кандидатира да бъде преизбран и продължава да бъде Президент на Съединените щати.
— Това е нелепо!
— Дойдох при Вас, защото единствен Вие можете да докажете този факт и да оправите ситуацията.
— Това просто не е вярно! Президентът си е… Президентът! — Янек понечи да стане, за да даде знак, че са приключили.
— Самият Вие твърдите, че се е променил — продължи настойчиво Едуардс. — Речта по случай Тристагодишнината просто не бе по силите на стария Уинклер. Не сте ли бил озадачен от постиженията през изминалите две години? Да говорим истината — можеше ли Уинклер да постигне всичко това?
— Да, защото Президентът от втория мандат е същият от първия!
— Ще отречете ли, че се е променил? Оставям на Вас да прецените и ще се съглася с Вашето заключение.
— Просто се научи да приема предизвикателствата, това е всичко. Случвало се е и преди в американската история. — Но Янек потъна в креслото си. Чувстваше се неудобно.
— Вече не пие — отбеляза Едуардс.
— Никога не е пил… много.
— И не обръща внимание на жените. Ще отречете ли, че в миналото търсеше женска компания?
— Президентът е същият мъж! През последните две години той изцяло се посвети на проблемите с Федерацията.
— Трябва да призная, че промяната е за добро — отбеляза Едуардс. — Но си е промяна. Разбира се, ако имаше жена, маскарадът щеше да приключи.
— Лошо е, че няма съпруга. — Янек произнесе архаичната дума малко натъртено. — Ако беше женен, проблем не би съществувал.
— Този факт не прави заговора по-практичен. Все пак е създал две деца. Не вярвам да са стъпили в Белия дом след тържеството?
— Защо трябва да го правят? Те са големи хора и всеки има свой собствен живот.
— Били ли са канени? Искал ли е Президентът да ги види? Вие сте негов личен секретар и знаете най- добре. Отговорете ми!
— Губите си времето — заяви Янек. — Робот не може да убие човешко същество. Знаете много добре, че се подчинява на Първия закон на роботиката.
— Известно ми е. Никой не казва, че роботът Уинклер е убил човека Уинклер директно. Когато Президентът-човек бе сред тълпата, Президентът-робот застана на трибуната. Съмнявам се, че дезинтеграторът би могъл да бъде прицелен от такова разстояние, без да причини по-големи поражения. Би могло да стане, но по-вероятно изглежда, че роботът Уинклер е имал съучастник… Човек за черната работа, ако трябва да използваме жаргона на Двадесети век.
