Айзък Азимов
Изгубеният робот
На Хипербазата бяха взети екстрени мерки. Те бяха съпроводени от бясна суматоха, като непрекъснато се предприемаха все нови и нови отчаяни стъпки. В края на краищата специален патрулен кораб докара на Хипербазата доктор Сюзън Кълвин — главен робопсихолог, и Питър Богерт — главен математик.
Сюзън Кълвин нито веднъж не беше напускала Земята и този път нямаше ни най-малкото желание да го стори. Във века на атомната енергия и предстоящото разрешаване на загадката на хиператомния двигател тя си оставаше провинциалистка. Беше недоволна от полета и не беше убедена в неговата необходимост. За това красноречиво говореше всяка черта от некрасивото й и немалко лице по време на първия обед на Хипербазата.
Зализаният, бледен доктор Богерт имаше малко виновен вид. А отчаянието нито за миг не напусна лицето на Кълнер, ръководителя на проекта. С една дума, обедът нямаше успех. Последвалото го малко съвещание започна мрачно.
Кълнер, чиято гола глава проблясваше под лампите и чиято парадна униформа съвсем не подхождаше на общото настроение, започна с принудена откровеност:
— Това е странна история… Признателен съм ви, че пристигнахте веднага, без да знаете причината за повикването. Изгуби се един робот. Работата е прекратена и ще бъде прекратена, докато не го намерим. Досега не успяхме да направим нищо и ни е нужна помощта на специалисти.
Сюзън Кълвин се намеси рязко и без особена любезност:
— Защо един робот е толкова важен за проекта и защо не е намерен?
Кълнер обърна към нея почервенялото си лице и бързо облиза устни.
— Впрочем, ние го намерихме… Сега ще ви обясня. Още щом изчезна роботът, беше обявено извънредно положение и връзката с Хипербазата беше прекъсната. Но в навечерието пристигна товарен кораб, който караше за нас шейсет и два робота… хм… от същия тип, определени за някъде другаде. Цифрата е съвсем точна — не може да има никакви съмнения.
— Да? Но какво отношение има това…
— Когато роботът изчезна и ние не успяхме да го намерим; впрочем, уверявам ви, че можехме да открием дори и сламка; ние се сетихме да преброим роботите, останали на товарния кораб. Сега те са шейсет и три.
— Значи шейсет и третият е вашият избягал робот? — Очите на доктор Кълвин потъмняха.
— Да, но не можем да определим кой от тях е шейсет и третият.
Настъпи гробно мълчание. Електрическият часовник удари единадесет. Доктор Кълвин каза:
— Много интересно.
Крайчетата на устните й се отпуснаха. Тя рязко се обърна към своя колега:
— Питър, какво има всъщност? Що за роботи работят тук?
Като се поколеба, доктор Богерт се усмихна неуверено.
— Разберете, Сюзън, това е доста деликатна работа, изискваща предпазливост… Но сега…
Тя бързо го прекъсна:
— А сега? Ако има шейсет и три еднакви робота и единият от тях е нужният, защо трябва да се търси, защо да не се използува който и да е? Какво става тук? Защо ни повикаха?
Богерт отговори послушно:
— Позволете да ви обясня, Сюзън. На Хипербазата се използуват няколко робота, при чието програмиране не беше записан в пълен вид Първият закон на роботехниката.
— В непълен вид? — Доктор Кълвин се облегна назад. — Ясно. Колко такива роботи са произведени?
— Малко. Задачата беше особена и ние не можехме да нарушим тайната.
— Бих искал да поясня — властно се намеси Кълнер. — Не знаех, че доктор Кълвин не е била уведомена за създалото се положение. Не е нужно да ви обяснявам, доктор Кълвин, че идеята за използуване на роботите винаги се е посрещала на Земята с остро несъгласие. Успокоително беше само едно, че при всички роботи Първият закон е програмиран най-строго и те не могат да причинят вреда на човека при каквито и да е обстоятелства. Но ние имахме нужда от други роботи. Затова за няколко робота модел „НС-2“ беше изменена формулировката на Първия закон. За да се запази секретността, всички „НС-2“ се пускаха без поредни номера. Модифицираните роботи се докарваха тук заедно с обикновените роботи; разбира се, на тях им беше строго забранено да разказват за своето различие от останалите на когото и да е, освен на специално упълномощените лица. — Той се усмихна смутено. — А сега всичко се обърна срещу нас.
Кълвин попита намръщено: — И вие разпитахте всичките шейсет и три робота кой какъв е? Нали сте упълномощено лице.
Кълнер кимна.
— Всичките шейсет и три отричат, че са работили тук. И един от тях лъже.
— Тогава нужни са ми факти — сопнато каза тя. — Какви са преимуществата на тези модифицирани роботи за Хипербазата? Какво е предизвикало необходимостта от тях?
Кълнер смръщи чело и поглади голата си глава.
— Имахме трудности с обикновените роботи. Виждате ли, нашите хора често работят със силни излъчвания. Разбира се, това е опасно, но ние взехме всички предпазни мерки. Досега имаме само два нещастни случая, които завършиха благополучно. Това обаче не можеше да се обясни на обикновените роботи. Първият закон гласи: „Нито един робот не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне да бъде причинена вреда на човека.“ Това е главното за тях. Когато трябваше някой от нашите хора да се подложи за кратко време на слабо гама-излъчване, което не можеше да има никакви вредни последствия за организма му, то най-близкият робот се хвърляше към него, за да го измъкне. Ако излъчването беше слабо, роботът успяваше, и тогава не можеше да се работи, докато не бъде прогонен. Но когато излъчването беше по-силно, неговият позитронен мозък се разрушаваше и ние се лишавахме от един скъп и необходим робот. Опитвахме се да ги убедим. Те доказваха, че облъчването с гама-лъчи е вредно за човешкия живот. Не било важно, че човек може да издържи половин час без последствия за здравето си. Ами ако човекът забрави и остане цял час? Те нямали право да рискуват. Казвахме им, че така рискуват собствения си живот, като шансовете им да спасят човека не са толкова големи. Но грижата за собствената безопасност е Третият закон на роботехниката; преди всичко действува Първият закон — законът за безопасността на човека. Трябваше да избираме: или да се оправяме без помощта на роботите, или да направим нещо с Първия закон. И ние избрахме.
— Не мога да повярвам — каза доктор Кълвин, — че сте сметнали за възможно да се справите без Първия закон.
— Той беше само изменен — обясни Кълнер. — Бяха създадени няколко екземпляра с позитронен мозък, на които им беше зададена само част от закона: „Нито един робот не може де причини вреда ни човека.“ И толкоз. Тези роботи не се опитваха да предотвратяват опасност, заплашваща човека отвън, като гама- излъчването например. Така е, нали, доктор Богерт?
— Съвсем — съгласи се математикът.
— И това е единственото различие между вашите роботи и обикновения модел „НС-2“? Единственото ли е, Питър?
— Да.
Тя стана и заяви решително:
— Сега ще поспя. След осем часа искам да поговоря с тези, които последни са видели робота.
Преди година Джералд Блек беше защитил дипломната си работа по физика на полето и оттогава, както и цялото негово поколение физици, се занимаваше с хиператомния двигател. Сега той внасяше своя дял в общата напрегната атмосфера, която цареше на съвещанието. До него седеше Кълнер, а насреща — двамата представители на фирмата.
— Казаха ми — започна Блек, — че аз съм видял последен „Нестор-10“, преди той да изчезне. Доколкото разбирам, вас ви интересува именно това.
Доктор Кълвин го разглеждаше с интерес.
— Млади човече, вие говорите така, като че ли не сте съвсем сигурен в това. Вие не знаете дали сте
