На следващата сутрин двамата с натежали глави и уста, сякаш натъпкани с памук, забравиха за инцидента.
Джерод, Джеродин и Джеродет I и II наблюдаваха през визуализатора звездната картина, която се променяше след преминаването през хиперпространството.
Изведнъж купищата звезди се отдръпнаха, давайки път на един блестящ мраморен диск, който се настани в центъра.
— Това е Х-23 — каза уверено Джерод. Тънките му ръце се сключиха зад гърба му толкова здраво, че кокалчетата му побеляха.
Малките Джеродети, и двете момиченца, преминаваха през хиперпространството за първи път в живота си и се чувстваха объркани от моментната смяна на картините отвън. Те прекратиха смеховете си и сега, закачайки се една друга зад майка си, завикаха:
— Достигнахме Х-23! Достигнахме Х-23! Достигнахме…
— Тихо, деца — каза Джеродин строго. — Сигурен ли си, Джерод?
— Какво друго мога да бъда освен сигурен — отвърна Джерод, плъзвайки поглед по издатината от безинтересен метал точно под тавана. Тя минаваше по дължината на стаята, изчезвайки през стената в отсрещния край. Беше дълга колкото самия кораб.
Джерод едва ли знаеше нещо повече за тънката ивица метал, освен че се казваше Микровак, на която всеки може да задава каквито си иска въпроси. Тя имаше също така задачата да не допуска отклонение на кораба от набелязания курс и да го доведе до крайната цел на пътуването. Освен всичко това се грижеше и за захранването му с енергия от различните Субгалактични Енергийни Станции и изчисляваше уравненията за хиперпространствени скокове. Джерод и семейството му трябваше само да чакат и да живеят в комфортно обзаведената жилищна част на кораба.
Навремето някой беше казал на Джерод, че „ак“ в края на „Микровак“ означаваше „аналогов компютър“ на древен английски, но той почти беше забравил това. Очите на Джеродин се насълзиха, докато гледаше във визуализатора.
— Не се чувствам добре откакто напуснахме Земята.
— Но защо, за Бога? — удиви се Джерод. — Там нямахме нищо, а на Х-23 ще имаме всичко. Ти няма да си сама. Няма да бъдеш пионер. На планетата вече има над един милион души. Господи, нашите пра- правнуци ще си търсят нови светове, защото Х-23 ще бъде пренаселен. Казвам ти — добави той след кратка пауза, — прекрасно е, че компютрите измислиха тези пътувания.
— Знам, знам — каза Джеродин тъжно.
Джеродет I бързо каза:
— Нашият Микровак е най-добрият Микровак в света.
— Аз също мисля така — каза Джерод, погалвайки я по косата.
Беше приятно усещане да имаш собствен Микровак и Джерод беше доволен, че беше част от това поколение, но нищо повече. По времето на баща му единствените компютри са били огромни машини, заемащи стотици квадратни километри площ. Имало е само един на планета. Наричали ги Планетарни АК. С времето обаче те ставали все по-усъвършенствани. На мястото на транзисторите дошли молекулни клапи, така че дори най-големият Планетарен АК сега заемаше едва половината пространство в космически кораб.
Джерод се чувстваше горд всеки път, когато си помислеше, че собственият му персонален Микровак е много по-сложен от древния примитивен Мултивак, с който за първи път е било опитомено Слънцето и почти толкова сложен, колкото земния Планетарен АК (най-големия), с който за първи път е бил решен проблемът за пътуванията през хиперпространството и са станали възможни пътешествията до звездите.
— Толкова много звезди, толкова планети — въздъхна Джеродин, заета със собствените си мисли. — Може би семействата винаги ще пътуват към нови планети, както ние сега.
— Не вечно — каза Джерод с усмивка. — Всичко това ще спре един ден, но след милиарди години. Много милиарди. Дори звездите се изчерпват. Ентропията трябва да се увеличи.
— Какво е ентропия, татко? — изписка Джеродет II.
— Ентропията, малката ми, е просто дума, която означава степента на изтощаване на Вселената. Всичко се изтощава, нали знаеш? Както малкия ти уоки-токи робот, помниш ли?
— Не можеш ли просто да сложиш нова батерия, като на моя робот?
— Самите звезди са батерии, мила. Веднъж изтощени, те не могат да се сменят.
Изведнъж Джеродет I избухна в плач.
— Не им позволявай, татко. Не позволявай на звездите да се изтощават.
— Виждаш ли какво направи — прошепна Джеродин раздразнено.
— Как бих могъл да зная, че това ще ги уплаши — изшептя Джерод в отговор.
— Попитай Микровак — изхълца Джеродет I — попитай го как да заредим отново звездите.
— Направи го — каза Джеродин. — Това ще ги успокои.
(Джеродет II също се беше разплакала.)
Джерод сви рамене.
— Сега, сега, милички. Ще попитам Микровак. Не се безпокойте, той ще ни каже.
Той попита Микровак, прибавяйки бързо „Напечати отговора“. Джерод взе в ръце лентата от тънък целуфилм и бодро каза:
— Микровак ни казва, че ще се погрижи за всичко, когато му дойде времето, така че не се безпокойте.
Джеродин добави:
— А сега, деца, време е за лягане. Скоро ще бъдем в новия си дом.
Джерод прочете отново думите върху целуфилма, преди да го унищожи:
НЕДОСТАТЪЧНИ ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.
Той сви рамене и погледна визуализатора. Х-23 стоеше точно пред него.
VJ-23X от Ламет се взираше в тъмните бездни на триизмерната малкомащабна карта на Галактиката и каза:
— Питам се не е ли абсурдно да бъдем толкова загрижени за материята?
MQ-17J от Никрон поклати глава:
— Мисля, че не. Знаеш, че след пет години Галактиката ще се напълни при този темп на експанзия.
Двамата изглеждаха на по двайсет. Бяха високи и безупречно оформени.
— Все още — каза VJ-23X — се въздържам да предавам песимистични рапорти до Галактическия Съвет.
— Аз не си представям друг вид рапорт. Поразмърдай ги малко. Ще трябва да предизвикаме любопитството им.
VJ-23X въздъхна:
— Пространството е безкрайно. Стотици милиарди Галактики са все още незаети. Дори повече.
— Сто милиарда не са безкрайност, а и стават все по-малко с времето. Помисли само! Преди двайсет хиляди години човечеството реши проблемът за използването на звездната енергия, а само няколко столетия по-късно междузвездните пътувания станаха възможни. На човечеството му трябваха един милион години да запълни един малък свят и само петдесет хиляди години да запълни останалата част от Галактиката. Сега населението се удвоява всеки десет години…
VJ-23X го прекъсна:
— Благодарение на безсмъртността.
— Точно така. Безсмъртието съществува и ние трябва да го имаме в предвид. Признавам, че и безсмъртието има своите лоши страни. Галактичният АК реши много от проблемите ни, но в решаването на проблема за опазване от старостта и смъртта нито една негова идея не намери приложение.
