Дрейк стоеше встрани, не задаваше повече въпроси. Видимо бе спокоен и остави хоукианеца да говори.
— Не сте ли забелязали, че шестият интелект е близък на земния? Човечеството от самата си поява живее с него, приспособило се е към него и не осъзнава, че притежава още един, паразитен интелект. Затова висшите видове земни животни, включително и човекът, не растат след като достигнат зрялост. Най-накрая те умират от така наречената естествена смърт. Това е в резултат на този универсален паразитен интелект. Затова вие спите и сънувате, защото тогава паразитният разум се храни. Затова единствено земният разум от всичките е най-неустойчив. Къде на друго място в Галактиката има толкова много личностни раздвоения и други подобни прояви? В края на краищата дори сега би трябвало да има тук-там по някой човешки разум, който е видимо увреден от наличието на паразитите.
По някакъв начин паразитният интелект се придвижва из пространството. Те нямат физически ограничения. Те могат да се движат между звездите в състояние, което отговаря на зимния сън при някои животни. Нямам отговор защо го правят. Навярно никой никога няма да разбере. Но след като те са открили съществуванието на друг интелект на останалите планети в Галактиката, се е образувал малък, постоянен поток от разуми-паразити, които се движат из Космоса. Ние от останалите светове сигурно сме лакомство за тях, иначе те не биха се стремили така към нас. Представям си колко много не са успели, но за останалите усилието си е струвало.
Но ние от останалите светове не сме живели с тези паразити милиони години, както човекът и неговите предци. Ние не сме се приспособили към тях. Нашата крехка сила не е била погубвана постепенно в продължение на стотици поколения, докато се запазят единствено най-устойчивите. Така там, където земният жител може да оцелее след нашествието, без да му бъде причинено почти нищо в продължение на десетки години, ние останалите умираме много бързо, в продължение на една година.
— Затова ли смъртните случаи се увеличиха, откакто започнаха междузвездните пътувания до Земята и другите планети?
— Да — за миг чужденецът замълча, но продължи по-енергично. — Върнете ми цилиндъра. Получихте отговор на въпросите си.
— Ами Бюрото за изчезнали хора? — запита хладно Дрейк и започна отново да върти в ръцете си цилиндъра, но сега другият не следеше движенията му. Сивата прозрачна пелена, която покриваше очите му, стана по-плътна. Роуз се чудеше дали тя не е само от умората или бе в резултат на липсата на цианид.
— Тъй като ние не сме пригодни да живеем с паразитния интелект, който поразява човека, той също не се приспособява към нас. Той може да живее в нас… вероятно е така… но не може да се възпроизвежда в нашите организми. Те не са му достатъчни. Забавената смърт не е заразна за нашия народ.
— Накъде биете, доктор Толан? — Роуз го погледна с нарастваща тревога.
— Човекът остава първият домакин за паразитите. Човекът е в състояние да зарази някого от нас, ако остане сред нас. Но паразитът, след като веднъж се установи в интелигентната среда на чуждия свят, трябва по някакъв начин да се връща при човека, за да може да се възпроизвежда. Преди междузвездните пътувания това е било възможно само благодарение на повторното преминаване през Космоса и затова болестта не се е разпространявала бързо. Сега ние се заразяваме многократно, защото паразитите се връщат на Земята, а после идват отново с разума на хората, които пътуват из Космоса.
— А липсващите хора… — изрече тихо Роуз.
— Те са междинните домакини. Как точно протича процесът аз, разбира се, не зная. Те предпочитат мъжкия земен разум. Ако си спомняте, в института ми казаха, че средната продължителност на живота сред мъжете е с три години по-кратка от живота сред жените. След като стане възпроизводството, заразеният мъж заминава с кораб за други светове. Той изчезва.
— Но това е невъзможно — настояваше Роуз. — Вие твърдите, че паразитният разум контролира действията на своя стопанин! Не е възможно. Ние бихме забелязали тяхното присъствие.
— Контролът, госпожо Смолит, може да е много фин и нещо повече — той може да се прояви в периода на активно размножаване. Обръщам Ви внимание на вашето Бюро за изчезнали хора. Защо изчезват младите мъже? Имате си икономически и психологични обяснения, но те не са достатъчни… Само че сега ми е много лошо и не мога да говоря дълго. Ще ви кажа само още едно нещо. Паразитният разум е враг и на моя народ, и на вашия. Хората също не биха умирали против волята си, освен ако не са заразени. Мислех си, че ако не успея да се върна на моята планета с информацията, която е възможно да се получи с обичайни средства, бих могъл да я предоставя на земните власти и да ги помоля да ми помогнат да унищожа тази напаст. Представете си моето удоволствие, когато разбрах, че съпругът на един от биолозите в института е член на едно от най-важните звена във веригата, звено, което трябва да ни помогне. Естествено направих всичко възможно, за да бъда гост в неговия дом и да разговарям с него насаме, да го убедя в жестоката истина, да използвам позицията му, да му помогна срещу атаката на паразитите.
Сега вече е невъзможно. Не мога да ви обвинявам. Като хора на Земята, аз не очаквам от вас да разберете психологията на моя народ. И все пак сте длъжни да разберете това. Аз не мога повече да се занимавам с никого от вас. Аз дори не мога да си позволя да остана още известно време на Земята.
— Тогава само Вие от вашия народ имате някаква представа за теорията, която ни представихте — каза Дрейк.
— Само аз.
— Заповядайте вашия цианид, доктор Толан — подаде му той цилиндъра.
Пришелецът го грабна нетърпеливо. Ловките му пръсти нагласиха шнура и премахнаха иглата внимателно. За десет секунди той сложи приспособлението си за дишане и започна да поема на едри глътки живителния за него цианид. А след още малко очите му се избистриха.
Дрейк изчака докато дишането на чужденеца се оправи, след което, без да му трепне окото, вдигна оръжието си и стреля в него. Роуз изкрещя. Хоукианецът остана прав. Не можеше да помръдне четирите си долни крайници, но наклони глава и маркучът се измъкна от внезапно разтворената му уста. Дрейк отново прибра оръжието си, захвърли цилиндъра надалеч и остана мрачен, загледан в мъртвото същество. Нямаше никакви външни белези, които да показват, че то е било убито. Острието на игленото оръжие бе по-тънко и от игла. То се забиваше в тялото безшумно и леко, а после експлодираше в коремната кухина, разрушавайки всички вътрешности.
Роуз избяга от стаята с писък. Дрейк се втурна след нея и я сграбчи за ръката. В съзнанието й отекнаха тежките плесници по лицето й, но тя не усещаше ударите. Стараеше се да потисне тихите си хлипания.
— Казах ти да не се бъркаш в тази работа. Сега какво си мислиш, че ще направя?
— Пусни ме. Искам да си вървя. Искам да се махна оттук.
— Заради нещо, което е моя работа ли? Ти чу какво каза чужденецът. Мислиш ли, че ще му прозволя да се върне в своя свят, за да разпространява тези лъжи? Те ще му повярват. И тогава знаеш ли какво ще стане? Можеш ли да си представиш една междузвездна война? Те ще са сигурни, че трябва да ни избият, за да спрат болестта.
С огромно усилие, което бе за нея направо убийствено, Роуз си наложи да се успокои. Погледна твърдо Дрейк в очите и каза:
— Онова, което доктор Толан каза, не е лъжа и не е грешка, Дрейк.
— О, хайде, хайде, обзела те е истерията. Трябва да поспиш.
— Аз зная, че неговите думи са истина, защото Комисията по сигурността знае всичко за същата тази теория. Знае, че тя е истина.
— Защо говориш такива врели-некипели?
— Защото ти самият се издаде два пъти.
— Сядай — викна Дрейк. Тя го послуша, а той остана прав, загледан в нея с любопитство. — Значи съм се издал два пъти, така ли? Ти си имала много тежък ден в търсене на улики, скъпа. Имаш си камери, които добре си скрила. — Той седна и кръстоса крака.
Роуз си помисли, че наистина бе имала тежък ден. От мястото си виждаше електрическия часовник в кухнята. Минаваше два часа през нощта. Харг Толан бе пристигнал в техния дом преди трийсет и пет часа, а сега лежеше мъртъв в спалнята за гости.
— Е, няма ли да ми кажеш кога съм се издал?
— Когато Харг Толан ме нарече чаровна домакиня, ти пребледня. Думата „домакин“ има две значения,