Домакиня

През последните двайсет години Нюйоркската медицинска академия се бе разраснала и на ширина, и на височина. Само лабораторията заемаше цяло едно крило от третия етаж. Без съмнение, ако всичките книги и периодичен печат, които се съхраняваха тук, бяха в оригиналния си вид, а не на микрофилми, зданието не би било достатъчно за тях. Роуз бе дочула вече приказки за ограничаването на съхраняваните тук печатни произведения до излезлите през последните пет години, а не както беше сега — през последните десет години.

Роуз, като член на Академията, имаше свободен достъп до библиотеката. Тя се отправи веднага към нишите, предназначени за литература за медицински изследвания на извънземни и си отдъхна като видя, че са свободни.

Може би щеше да е по-мъдро да помоли библиотекаря за съдействие, но реши да действа сама. Колкото по-незабелязано си вършеше работата, толкова по-малка бе вероятността Дрейк да я проследи.

Така, без ничии напътствия, тя тръгна между стелажите, ръководейки се от заглавията. Почти всички книги бяха на английски, макар да имаше и на немски, както и на руски. Като за беда няколко от тях бяха отпечатани с извънземни символи. Някъде имаше помещение за такива оригинали, но те бяха достъпни единствено за специално упълномощени преводачи.

Погледът й изведнъж се закова на един рафт: тя намери, каквото търсеше.

Измъкна половин дузина книги от рафта и ги пръсна върху малката тъмна масичка. Намери опипом копчето за осветлението и отвори една от книгите. Тя бе озаглавена „Изследвания върху Забавянето“. След като я прелисти набързо, премина към друга. Там фигурираше името на Харг Толан. Прочете всички бележки и се върна към рафтовете с преводите на трудовете, които откри.

Роуз остана в Академията повече от два часа. Когато приключи работата си, знаеше само, че има един хоукиниански доктор на име Харг Толан, който е специалист по Забавянето на смъртта. Той бе свързан със своята изследователска организация, с която нейният институт поддържаше кореспонденция. Разбира се, съществуваше вероятност онзи Харг Толан, когото тя познаваше, да се представя за някой действителен доктор, за да бъде ролята му по-убедителна. Но защо би било необходимо това?

Роуз извади листа хартия от джоба си и там, където бе написала „искрен“ с три въпросителни, добави „ДА“.

В четири часа бе отново на бюрото си. Обади се на телефонния номератор да не я свързват с никого и заключи вратата.

В колонката „Харг Толан“ сега тя написа още два въпроса: „Защо Харг Толан идва на Земята сам?“ и „Какво иска да научи от Бюрото за изчезнали хора?“. Между двата въпроса остави свободно място за бележки.

Болестта на Забавянето на смъртта несъмнено бе такава, каквато я описа пришелецът. От прочетеното в Академията Роуз се убеди, че по-голямата част от медицинските изследвания на Толан са свързани с нея. Там тя бе по-страшна, отколкото ракът на Земята. Ако на планетата Хоукин смятаха, че средството за лечение на болестта се намира на Земята, те щяха да изпратят тук цяла армия специалисти. Дали от недоверие или поради някакви съмнения те бяха решили да изпратят само един?

Как го каза Харг Толан предишната вечер? Числото на смъртните случаи се оказало най-високо на неговата планета, която бе най-близо до Земята, и най-ниско на най-отдалечената от Земята планета. Имайки предвид и факта, че болестта взимаше все повече и повече жертви, откакто започнаха междузвездните пътувания до Земята…

Постепенно и неохотно Роуз стигна до един единствен извод: жителите на планетата Хоукин бяха решили, че по някакъв начин Земята е открила кое причинява Забавянето на смъртта и се е заела решително да я разпространява сред останалите раси в Галактиката — вероятно с намерението да има първенство над останалите. Тя почти панически се опитваше да отхвърли тази мисъл. Не можеше да е така. Не бе възможно. Преди всичко Земята не би извършила такова ужасяващо деяние. А и не би могла.

Съдейки по научните изследвания, жителите на планетата Хоукин бяха равни в доста отношения на хората от Земята. Смъртта се бе разшетала и там преди хиляди години, та медицинското им чудо се бе провалило. Естествено, Земята не би могла да постигне бърз напредък в заплануваните дългосрочни проучвания в областта на биохимията на пришълците. Доколкото тя знаеше, биолозите и физиолозите на Земята не бяха правили изследвания на патологичните случаи сред хоукинианците.

Но все пак по всичко личеше, че Харг Толан бе пристигнал изпълнен със съмнения, а и бе изпратен със съмнения. Под въпроса „Защо Харг Толан е пристигнал сам на Земята?“ Роуз бавно написа „Планетата Хоукин вярва, че Земята е причинила Забавената смърт.“

А какво означаваше тази работа с Бюрото за изчезнали хора? Като учен тя бе взискателна към теориите, които изграждаше. Всички факти трябваше да съвпадат.

Бюрото за изчезнали хора! Ако това бе фалшива следа, за да обърка Дрейк, то тя бе съшита с бели конци, защото се появи едва час след дискусията за Забавената смърт.

Или целеше да изпита Дрейк? И ако е така, защо? Имаше ли вероятност точно това намерение да е основното? Пришелецът бе разпитвал за Дрейк преди да дойде у тях. Дали не беше пристигнал, защото знаеше, че той е полицай и има достъп до Бюрото за изчезнали хора?

Но защо? Защо?

След известно време се отказа да си блъска главата над този въпрос и насочи вниманието си към колонката „Дрейк“.

И тук въпросът възникна изведнъж от само себе си. Без да ги има още черно на бяло, буквите се появиха първо в съзнанието й: „Защо той се ожени за мен?“ Ярката им светлина сякаш жегна погледа й, та тя посегна да прикрие очите си от тях.

Двамата се запознаха случайно преди около година. Той току-що се бе преместил в блока, в който тя живееше. След учтивите поздрави някак от само себе си дойдоха дружелюбните разговори, а след тях и вечерите в близкия ресторант. Отбиваха се там отвреме навреме. Всичко стана съвсем естествено, бяха приятелски настроени, новото преживяване им допадна и един ден тя осъзна, че е влюбена.

Когато той я помоли да се ожени за него, тя бе поласкана… и покорена още в същия миг. Реакцията й бе напълно обяснима: той оцени нейния интелект и приятелство. Тя бе хубаво момиче, което несъмнено щеше да стане добра съпруга и незаменима компаньонка.

Опитваше се сама да убеди себе си, но все не можеше да си повярва.

И не че намираше някакви недостатъци у Дрейк като съпруг. Той винаги бе сериозен, внимателен, грижовен. Животът им не кипеше от страсти, но все пак носеше скромните белези на емоционалните изблици, характерни за хората, надхвърлили трийсетте години. Та тя не е на деветнайсет. Какво друго да очаква?

Там е работата, че не е на деветнайсет, не е красавица, не е чаровница, нито пък е сексапилна. Какво всъщност бе очаквала? Точно Дрейк ли — този красавец, здравеняк, чиито интелектуални интереси бяха доста повърхностни, който нито веднъж досега, месеци наред, не я попита за работата й, който дори не пожела да обсъжда с нея своята работа? Тогава защо се бе оженил за нея?

Не намираше отговор на този въпрос, а и той сега нямаше нищо общо с онова, което Роуз се опитваше да направи. Тя се ядоса сама на себе си от това, че така по детски се отклонява от задачата, която си бе поставила. Уж се захвана с работа, а действията й бяха като на деветнайсетгодишно момиче.

Забеляза, че връхчето на молива й се е отчупило. Взе нов молив и в колонката „Дрейк“ написа: „Защо се съмнява в Харг Толан?“ След което насочи една стрелка от въпроса към съседната колонка.

Изписаните досега бележки очертаваха ясна картина. Ако Земята разпространяваше болестта или ако знаеше, че друга цивилизация я подозира в такова деяние, тогава тя непременно щеше да се подготви за вероятно отмъщение от противниковата страна. Всъщност подготовката би се състояла в маневри, които биха предхождали първата междузвездна война в историята на човечеството. Така всички парченца от мозайката се събираха, но в ужасяваща картина.

Оставаше още един въпрос, на който Роуз не можеше да намери отговор. Изписа бавно и него: „Защо Дрейк реагира така, когато Толан я нарече «най-очарователната домакиня»?“