— Какви продукти се произвеждат тук?
— Изкуствени торове. Някои органични съединения — отвърна Блей резервирано.
Ламорак го дръпна обратно, чудеше се от какво ли се страхува. Погледът му се плъзна по очертанията на близките скали и сгради, гъсто разположени между различните нива.
— Не е ли това там частен дом? — запита той.
Блей не погледна в указаната посока.
— Мисля, че това е най-големият, който съм виждал до сега — каза Ламорак. — Защо е тук, на фабричното ниво?
Фактът сам по себе си правеше къщата забележителна. Гостът вече бе разбрал, че отделните нива на Елсевер са точно разграничени: за жилищни нужди, за селскостопански и за индустриални. Обърна се назад и извика:
— Съветник Блей!
Съветникът се отдалечаваше и Ламорак го последва с припряна стъпка.
— Нещо нередно ли се е случило, сър?
— Грубо се държа, зная — промърмори Блей. — Извинете ме. Има неща, които ме измъчват — той продължи да се отдалечава все така бързо.
— Например
Блей се спря:
— Какво знаете
— Не повече от онова, което казах. Прочетох го във вестника.
Блей промърмори нещо.
— Рагусник?! — учуди се Ламорак. — Какво е това?
— Мисля, че е редно да ви кажа — въздъхна тежко Блей. — Унизително е и ми е адски неудобно. Съветът мислеше, че проблемите със сигурност ще бъдат решени за кратко време и вашето посещение няма да бъде възпрепятствано, че вие не трябва да знаете или да ви притесняваме. Но вече мина цяла седмица. Не знам какво ще се случи и може би ще е най-добре да си тръгнете. Няма никаква причина един външен човек да рискува живота си.
Землянинът се усмихна скептично:
— Да рискувам живота си? В този така спокоен и работлив малък свят? Не е за вярване.
— Мога да ви обясня — реши елсеверианският съветник. — Мисля, че така ще е най-добре — той извърна глава и продължи: — Както ви казах, на Елсевер всички отпадъци трябва да бъдат преработвани. Разбирате, нали?
— Да.
— Включително и-и-и човешки екскременти.
— Така и предполагах — каза Ламорак.
— Водата се възстановява чрез дестилация и абсорбиране. Онова, което остава, го преработваме в торове, а част от него използваме като източник на химикали и други странични продукти. Фабриките, които виждате, изпълняват точно тези функции.
— И после? — Ламорак изпита известни затруднения при пиенето на вода, когато кацна за първи път на Елсевер, защото гледаше на нещата доста реалистично и знаеше от какво е извлечена. Но лесно превъзмогна чувството си на отвращение. Дори на Земята водата се получава чрез естествени процеси от всякакви видове неприятни субстанции.
На Блей му ставаше все по-трудно да говори:
— Игор Рагусник е човекът, който отговаря за индустриалните процеси, касаещи отпадъците. Семейството му отговаря за този пост от колонизирането на Елсевер. Един от първите заселници е Михаил Рагусник и той, той…
— Е бил отговорен за преработването на отпадъците — довърши изречението Ламорак.
— Да. Къщата, която видяхте току-що, е на Рагусник. Тя е най-хубавата и луксозна къща на планетоида. Рагусник има много привилегии, които ние нямаме, но в крайна сметка — в гласа на съветника изведнъж се долови силен пристъп на гняв — ние не можем да говорим с него.
— Какво?
— Той иска пълно социално равенство. Иска неговите деца да общуват с нашите и нашите жени да си ходят на гости. Ох! — този стон издаваше абсолютно отвращение.
Ламорак се сети за вестникарската рубрика, в която името на Рагусник дори не бе изписано, нито пък се споменаваше нещо за неговите искания.
— Приемам, че е изолиран заради работата си.
— Естествено. Човешки екскременти и… — на Блей не му достигнаха думи. След кратка пауза той припряно каза:
— Предполагам, че като Землянин не разбирате.
— Като социолог мисля, че разбирам.
Ламорак помисли за Недокосваемите в древна Индия. Онези, които са се грижили за труповете на мъртвите. Сети се и за положението на свинарите в Иудея.
— Смятам, че Елсевер няма да удовлетвори тези искания — продължи той.
— Никога — отзова се енергично Блей. — Никога.
— И?
— Рагусник заплаши, че ще спре процеса на преработка.
— Ще стачкува, с други думи.
— Да.
— Това сериозно ли ще е?
— Имаме достатъчно храна и вода за много време. Преработването не е от голяма важност в това отношение. Отпадъците, обаче, ще се натрупат и има опасност да плъзнат зарази в планетоида. След векове грижовен здравен контрол ние имаме слаби имунни системи. Пламне ли епидемия — а тя е неминуема в случая — ние ще започнем да измираме със стотици.
— Рагусник знае ли за това?
— Да, разбира се.
— В такъв случай смятате ли, че той ще се откаже от заплахата си?
— Той е луд. Вече е спрял работа. Не е имало преработка на отпадъци от деня преди вие да пристигнете.
Блей подуши въздуха с големия си нос, като че ли вече усещаше миризмата на екскременти.
Ламорак механично последва примера му, но не усети нищо. Тогава Блей продължи:
— И така, виждате защо заминаването ви ще е едно мъдро решение. За нас несъмнено е унизително да ви го предлагаме…
— Почакайте, не още. Боже господи, това за мен е много интересно от професионална гледна точка. Мога ли да говоря с Рагусник?
— В никакъв случай — разтревожи се Блей.
— Но аз бих искал да разбера ситуацията. Социологическите условия тук са уникални и не е възможно да бъдат пресъздадени другаде. В името на науката.
— Какво имате предвид под „да говоря“? Видеовръзка ще свърши ли работа?
— Да.
— Ще попитам Съвета — промълви Блей.
Те седяха пред Ламорак напрегнати и от строгите им и горди изражения струеше тревога. Блей, който също беше там, упорито отбягваше очите на землянина.
Главният съветник, мъж с посивели коси, с дълбоки бръчки по лицето и врата, проговори със сух глас:
— Ако по някакъв начин можете да го склоните, господине, за нас ще е добре дошло. В никакъв случай, обаче, не бива да загатвате, че поради една или друга причина бихме отстъпили.
После между Съвета и Ламорак се спусна някаква прозрачна завеса. Той все още различаваше отделните съветници, но побърза да се обърне към приемника пред него, който се включи веднага. На
