Стачкоизменник

екрана се появи образ, нечия глава. Изключително реална и в естествени цветове: едра глава с тъмна коса и масивна брадичка (леко брадясала), червени устни без никаква извивка, разположени като две плътни, успоредни линии една над друга.

— Кой сте вие? — запита образът подозрително.

— Името ми е Стивън Ламорак. Аз съм землянин.

— Чужденец значи?

— Точно така. На посещение съм в Елсевер. Вие сте Рагусник, нали?

— Игор Рагусник, на вашите услуги — отзова се шеговито образът. — Само дето няма никакви услуги. И няма да има, докато към мен и към семейството ми не започнат да се отнасят като с човешки същества.

— Осъзнавате ли пред каква опасност е изправен Елсевер? — започна Ламорак. — Има вероятност от епидемии.

— За двайсет и четири часа ситуацията може да стане нормална, ако започнат да се отнасят към мен човешки. Решението е в техните ръце.

— Говорите като учен човек, Рагусник.

— И какво?

— Казаха ми, че не сте лишени от никакви удобства. Имате си къща, облечени и нахранени сте по-добре от който и да е на Елсевер. Децата ви получават най-доброто образование.

— Точно така. Но всичко е чрез обслужващи механизми. И ни изпращат невръстни момиченца — сирачета, за да се грижим за тях, докато пораснат. А после да станат наши жени. Но още малки те умират от самота. Защо? — гласът му изведнъж се препълни с ярост — Защо трябва да живеем в изолация, като че ли всички сме чудовища, които не заслужават да са в близост до хората? Ние не сме ли човешки същества, като останалите, със същите нужди, желания и чувства? Не вършим ли и ние почтена и полезна дейност?

Зад Ламорак се разнесе въздишка. Рагусник я чу и повиши глас:

— Виждам и Съвета там отзад. Отговорете ми! Не е ли това почтена и полезна дейност? Нали вашите отпадъци се превръщат в храна за вас. По-лош ли е човекът, който пречиства мръсотията от този, който я прави? Чуйте, съветници, аз няма да се откажа! Нека цял Елсевер загине, включително аз и синът ми, ако се наложи. Но аз няма да се откажа! За семейството ми ще е по-добре да умре от болест, отколкото да живее както сега.

— Вие водите този живот от рождение, нали? — прекъсна го Ламорак.

— И какво, ако е така?

— Със сигурност сте свикнали с него?

— Никога! Може да се каже, че съм примирен. Баща ми се беше примирил, аз също за известно време, но отдавна гледам как синът ми, единственият ми син, няма с кого да си играе. Аз и брат ми бяхме двама, но синът ми никога няма да си има някого. И аз вече не съм примирен. Приключвам с Елсевер и с този разговор.

Екранът угасна. Лицето на главния съветник бе прежълтяло. Единствено той и Блей бяха останали с Ламорак.

— Човекът е побъркан — каза главният съветник. — Не знам как да го принудя да отстъпи.

Пред него имаше чаша вино. Когато я поднесе към устата си, той разля няколко капки върху белите си панталони.

— Толкова ли неоснователни са неговите искания? — запита Ламорак. — Защо да не може да бъде приет в обществото?

В очите на Блей за миг блесна ярост:

— Човек, който преработва екскременти?! — но после присви рамене: — Е, да, ти си от Земята.

Ламорак неочаквано се сети за един друг отхвърлен, класическо творение на средновековните аниматори — Ал Капп, човекът с многото имена, „човекът-черноработник“

— Рагусник наистина ли се занимава с екскременти? Имам предвид има ли физически контакт тях? Сигурно всичко се прави от автоматични машини.

— Разбира се — отговори главният съветник.

— Тогава каква точно е ролята на Рагусник?

— Той ръчно настройва различните контролни уреди, които осигуряват правилното функциониране на машините. Той ги коригира, сменя скоростта на преработката в зависимост от времето на деня, съгласува крайната продукция с търсенето. Ако имахме място, за да да направим машините десет пъти по-ефективни, цялата тази работа щеше да се извършва автоматично — тъжно добави съветникът. — Но това би било ненужно разхищение.

— Дори и да е така — настоя Ламорак, — всичко, което Рагусник прави, е да натиска копчета, да включва релета или други такива неща.

— Да.

— Тогава работата му не е по-различна от тази на всеки друг елсеверианец.

— Вие не разбирате — обади се Блей троснато.

— И за това ще рискувате живота на децата си?

— Нямаме друг избор — гласът на Блей бе изпълнен с такава болка, която бе в състояние да увери Ламорак, че ситуацията за него е цяло мъчение, и че той наистина няма друг избор.

Землянинът потръпна от ужас:

— Тогава прекратете стачката. Накарайте го насила.

— Как? — попита главният съветник. — Кой ще го докосне или ще се приближи до него? Дори и да го убием, като стреляме по него от разстояние, по какъв начин ще ни помогне това?

— Вие знаете ли как се пуска тази машина?

Главният съветник се изправи на крака:

— Аз ли?! — изрева той.

— Нямах предвид самия вас — извика Ламорак в отговор, — използвах местоимението в неговия неопределен смисъл. Може ли някой да се научи как да се справя с машините на Рагусник?

— Има го в наръчниците, сигурен съм — бурният гняв на главния съветник бавно се уталожи, — но ви уверявам, че никога не съм се занимавал с това.

— Тогава не би ли могъл някой да се обучи и да замести Рагусник, щом като той не желае?

— Кой би се съгласил на такова нещо? — учуди се Блей. — Няма да съм аз при никакви обстоятелства.

Ламорак си спомни за някои земни табута, които биха могли да бъдат почти толкова силни. Помисли си за канибализма, кръвосмешението и богохулството.

— Но вие трябва да сте подготвили заместници на Рагусник. Представете си, че той умре.

— Тогава синът му ще се заеме с неговата работа или друг негов най-близък роднина — отговори Блей.

— Ами ако той няма възрастни роднини? Ако цялото му семейство загине внезапно?

— Това никога не се е случвало и никога няма да се случи.

— Ако имаше такава опасност — добави главният съветник, — ние може би щяхме да оставим едно или две бебета в дома на семейство Рагусник, за да ги обучат в занаята.

— И как щяхте да изберете това бебе?

— Измежду деца, чиито майки са починали по време на раждането, точно както избираме бъдещата жена на Рагусник.

— Тогава изберете с жребий заместника на Рагусник — каза Ламорак.

— Не е възможно! Как въобще можахте да го предложите? Бебетата са току-що дошли на тоя свят, те не знаят нищо. В този момент ще трябва да изберем възрастен и да го причислим към Рагусник. Не, доктор Ламорак, — продължи Главният Съветник — ние не сме чудовища!

„Няма смисъл — помисли Ламорак безнадеждно. — Няма смисъл, освен ако…“ Той все още не беше готов да се изправи срещу това ако.

Тази нощ Ламорак почти не спа. Рагусник искаше да получи само основни човешки права, но трийсет