Айзък Азимов
Стачкоизменник
— Самостоятелност е точната дума — потърка една о друга пълничките си ръце Елвис Блей.
Той се усмихна неловко и поднесе огънче на Стивън Ламорак, който бе пристигнал от Земята. По цялото му гладко лице с малки, раздалечени очи се четеше неудобство.
Ламорак се наслади на цигарата си, блажено издуха облаче дим и кръстоса дългите си крака. Имаше масивна, здрава челюст, косата му бе леко прошарена.
— Собствено производство ли са? — Ламорак заоглежда внимателно цигарата. Опитваше се да не дава вид, че е забелязал смущението на другия.
— Точно така — потвърди Блей.
— Учудвам се, че във вашия малък свят имате място за такъв лукс.
Ламорак си спомни първия път, когато видя Елсевер през илюминатора на кораба. Това беше планетоид с назъбени контури и с диаметър около сто и седемдесет километра. Нищо друго, освен сивопепелява ръбеста скала. Тя проблясваше мъгляво в светлината на слънцето, отдалечено на 3 200 000 000 километра. Планетоидът беше единственият обект с диаметър по-голям от километър, който обикаляше около слънце. А хората бяха пробили дупки в този миниатюрен свят, за да си изградят в него общество. Самият Ламорак бе дошъл като социолог да види как човечеството се е пригодило към живота в тези ниши.
— Ние не сме малък свят, д-р Ламорак — учтивата, нагласена усмивка на Блей издаваше недоволството му. — Вие преценявате само по двете измерения. Площта на Елсевер е едва три четвърти от земята на щата Ню Йорк, но това е без значение. Не забравяйте, че ако пожелаем, можем да населим цялото вътрешно пространство на Елсевер. Сфера с радиус над осемдесет километра има обем доста повече от един милион кубични километра. Ако целият Елсевер беше заселен на нива, отдалечени на по петнайсетина метра едно от друго, то цялата повърхност на планетоида би била 90 000 000 квадратни километра, а това се равнява на цялата повърхност на Земята. А и нито един от сантиметър, докторе, няма да остане неизползван.
— Боже господи! — ококори се Ламорак. — Разбира се, имате право. Странно е, че никога на съм мислил по този начин. Но тогава Елсевер е единственият напълно експлоатиран планетоид в Галактиката. Всички останали просто не могат да се отърсят от двуизмерното си мислене, както вече отбелязахте. Е, аз съм безмерно щастлив, че вашият Съвет бе така добър да ми помогне в моето проучване.
Блей кимна отривисто в отговор.
Ламорак се намръщи леко: „Той сякаш се опитва да ми покаже, че му се иска да не бях идвал. Нещо не е наред.“
— Вие несъмнено разбирате, че сега всъщност заемаме далеч по-малко територия, отколкото бихме могли да населим. Само малки части от Елсевер са прокопани и се използват. Ние и не държим особено много да се разпростираме, освен ако процесът не върви постепенно от самосебе си. До известна степен сме ограничени от възможностите на нашите псевдогравитационни двигатели и от преобразувателите на слънчева енергия.
— Разбирам, но кажете ми, съветник Блей, просто ми е любопитно, не защото има първостепенно значение за проекта ми, ще мога ли първо да видя някои от земеделските и скотовъдните ви нива? Смаян съм от мисълта за полета от пшеница и стада добитък във вътрешността на планетоид.
— Добитъкът ще ви се стори дребен, а и нямаме много пшеница. Отглеждаме царевица в доста по- големи количества, но ще се намери малко пшеница, ще ви я покажем. Отглеждаме също тютюн, памук, както и плодни дръвчета.
— Чудесно. Както казахте, самостоятелност. Вие използвате и всички отпадъци, нали?
Проницателните очи на Ламорак не пропуснаха факта, че последните му думи са засегнали Блей. Очите на елсеверианеца се свиха до два тесни процепа, които скриха изражението им.
— Да, няма как да не ги използваме. Въздух, вода, храна, минерали — всичко, което е използвано, трябва да бъде възстановено. Остатъчните продукти се преработват в суровина. За целта ни е необходима само енергия, а ние имаме достатъчно. Не можем да постигнем стопроцентна ефективност, разбира се. Имаме и загуби. Всяка година внасяме малко количество вода, а ако нуждите ни нараснат, може да се наложи да внесем известни количества въглища и кислород.
— Кога ще можем да започнем обиколката си, съветник Блей? — попита Ламорак.
Усмивката на Блей загуби малко от и без това оскъдната си топлота:
— Веднага щом можем, докторе. Има някои обичайни въпроси за уреждане.
Ламорак кимна в знак на разбиране и тъй като бе изпушил цигарата си, смачка фаса.
Рутинни въпроси? В предварителната кореспонденция това разтакаване го нямаше. Елсевер изглеждаше горд, че уникалното му съществуване е привлякло вниманието на Галактиката.
— Осъзнавам, че нарушавам спокойствието на едно тяснообвързано общество — Ламорак наблюдаваше помръкнал Блей, който се хвана за обяснението и го прие веднага като свое:
— Да. Ние се чувстваме отделени от останалата част от Галактиката. Имаме си свои традиции. Всеки един елсеверианец спада към точно определена ниша. Появата на някой чужденец без дефинирана каста нарушава реда.
— На кастовата система й е присъща известна закостенялост.
— Така е — съгласи се веднага Блей, — но тя внася сигурност. Ние имаме стриктни правила за женитба и за наследяване на жилището. Всеки мъж, жена и дете си знае мястото, приема го, а и останалите го приемат на това място. Ние практически нямаме неврози или умствени заболявания.
— Няма ли несъвместимост между отделните хора? — попита Ламорак.
Блей отвори уста като да каже „не“, но веднага рязко я затвори. Една бръчка проряза още по-дълбоко челото му.
— Ще уредя обиколката, докторе — проговори той най-после. — През това време мисля, че бихте могли да се изкъпете и да поспите.
Станаха едновременно и напуснаха стаята, като Блей учтиво подкани землянина да мине преди него.
Ламорак се чувстваше потиснат от неясното чувство за някаква кризисна ситуация, която съпътстваше разговора му с Блей.
Вестникът подсили това чувство. Той внимателно го прочете преди да си легне, първоначално съвсем безпристрастно. Таблоидът се състоеше от 8 страници, отпечатани на изкуствена хартия. Една четвърт бяха от „лични“ съобщения: раждания, бракове, смърт, рекордни проценти, разширение на обитаемото пространство (Не като площ! В триизмерен мащаб!). Останалото бяха ученически есета, образователни и научни материали. Новини — в смисъла, с който Ламорак бе свикнал — практически нямаше.
Един единствен материал можеше да бъде взет под внимание, но и той го потресе с това, че не съдържаше цялостна информация.
Привлече го заглавието „ИСКАНИЯТА НЕПРОМЕНЕНИ“. По-нататък пишеше:
След това в скоби и с различен шрифт бе написано:
Ламорак прочете написаното поне три пъти.
Той спа неспокойно тази нощ.
През следващите дни нямаше време за вестници, но на моменти мислите му се връщаха към материала.
Блей, който остана негов водач и спътник през по-голямата част от обиколката, се отдръпна в себе си още повече.
На третия ден (доста изкуствено нагласен по земен, 24 часов образец), Блей спря на едно място и каза:
— Сега това ниво се използва изцяло от химическата индустрия. Този сектор не е важен.
Но се дръпна прекалено бързо и Ламорак го хвана за ръката:
