хиляди елсеверианци бяха против, въпреки че смъртта чукаше на вратата. Животът на трийсет хиляди от едната страна, а справедливите искания на едно семейство от друга. Би ли могъл някой да каже, че трийсет хиляди привърженици на такава несправедливост не заслужават да живеят? Несправедливост по чии стандарти? Земните? Елсеверианските? А и кой бе Ламорак, за да ги съди? Ами Рагусник? Той обричаше хиляди на смърт, мъже и жени, приемници на едно поколение, което беше научено да мисли по този начин и не можеше да промени нищо, дори и да искаше. Сред тези трийсет хиляди бяха и децата, които нямаха нищо общо с конфликта. Тридесет хиляди от едната страна и едно единствено семейство от другата.
Ламорак взе решението почти от отчаяние. На сутринта той се обади на главния съветник:
— Ако намерите заместник, Рагусник ще разбере, че е загубил всички шансове да наложи решение в негова полза и ще се върне на работа.
— Не може да има заместник! — въздъхна главният съветник. — Вече ви обясних.
— Не може да има измежду елсеверианците, но аз не съм елсеверианец. За мен табуто ви не означава нищо.
Те бяха въодушевени, много по-въодушевени от самия Ламорак. Десетина пъти го попитаха дали говори сериозно. Ламорак не се беше бръснал и се чувстваше зле:
— Разбира се, че говоря сериозно. А и всеки път, когато Рагусник се държи така, вие можете да си докарате заместник. В никой друг свят не съществува това табу и винаги ще има много временни заместници на разположение, ако плащате достатъчно.
Той предаваше един брутално експлоатиран човек и го знаеше. И все пак си казваше: „С изключение на това, че е изолиран, той си живее добре, доста добре.“
Ламорак прекара шест часа, четейки и препрочитайки наръчника, който му дадоха. Нямаше смисъл да се задават въпроси. Никой от елсеверианците не знаеше за работата нищо освен това, което пишеше в наръчника, а и всички изпитваха неудобство при споменаването на детайлите.
— Поддържайте нулева стойност на галванометър А–2, докато има червен сигнал на стартовия звуков индикатор — прочете Ламорак. — Така, какво е стартов звуков индикатор?
— Там е отбелязано — смотолеви Блей, а елсеверианците се спогледаха бързо и забиха погледи в краката си.
Оставиха го сам още преди да стигне малките помещения, отредени за поколения работници от семейство Рагусник, чийто живот преминаваше в служба към своя свят. Ламорак получи точни упътвания къде да завие и кое ниво да стигне.
Вървеше съсредоточен, като по пътя разпознаваше инструментите и уредите за управление, следвайки схемата от наръчника.
„Има стартов звуков индикатор — помисли си той със задоволство. — Наистина е отбелязано.“ Индикаторът имаше форма на полукръг. Беше целият на дупки, явно направени, за да светят с различни цветове. Защо тогава е звуковият индикатор? Той не знаеше.
„Някъде — помисли Ламорак, — някъде отпадъците се акумулират, като се избутват към люкове, отвори, тръби, където чакат да бъдат преработени по поне петдесет начина. Сега те просто се трупат.“
Той дръпна не без вълнение първия ключ в положение „начало“, както бе написано в упътването. Стените и подът започнаха да вибрират съвсем слабо. Ламорак завъртя един ключ и осветлението се включи.
Постоянно се консултираше с упътването, въпреки че го знаеше наизуст. И с всяка стъпка помещенията ставаха по-осветени, индикаторите се задвижваха и бръмченето се усилваше. Някъде дълбоко във фабриката насъбралите се отпадъци тръгнаха по каналите за преработка.
Прозвуча силен звук, който извади Ламорак от болезнената концентрация. Това беше сигналът за връзка и землянинът включи приемника.
На екрана се появи главата на Рагусник. Първоначално той се стресна, но после шокът и учудването бавно изчезнаха от очите му.
— Така значи?
— Аз не съм елсеверианец, Рагусник. На мен не ми пречи да върша това.
— Но какво ви влиза в работата? Защо се месите?
— Аз съм на ваша страна, но трябваше да го направя.
— Защо, след като сте на моя страна? Във вашия свят така ли се отнасят с хората, както към мен тук?
— Вече не. Но дори и да имате право, тук има трийсет хиляди души.
— Те щяха да се предадат. Вие съсипахте единствения ми шанс.
— Те нямаше да се предадат, а от друга страна вие спечелихте. Те вече знаят, че сте недоволен. Досега не са си и помисляли, че един Рагусник може да бъде нещастен, че може да предизвиква неприятности.
— И какво като знаят? Сега просто трябва да си наемат човек от друг свят, когато си поискат.
Ламорак не бе съгласен. През последните няколко часа си мислеше само за изхода от ситуацията.
— Фактът, че те знаят, означава, че елсеверианците ще започнат да се замислят за вас. Някои ще се попитат дали е редно да се отнасят така с човек. Ако пък наемат хора от друг свят, те от своя страна ще разгласят на света какво става на Елсевер и общественото мнение в Галактиката ще е във ваша полза.
— Е и?
— Условията ще се подобрят. По времето на вашия син те ще бъдат много по-различни.
— По времето на сина ми? — обезкуражи се Рагусник. — Аз можех да го постигна сега. Е, аз губя. Ще се захвана за работа.
Ламорак почувства огромно облекчение:
— Ако сега пристигнете тук, господине, ще можете да продължите работата си веднага и аз ще имам честта да ви стисна ръката.
Рагусник рязко вдигна глава и погледът му се изпълни с тъжна гордост.
— Вие ме наричате „господине“ и искате да ми стиснете ръка?! Вървете си по пътя, землянино, и ме оставете спокойно да си върша работата, защото аз няма да ви стисна ръката.
Ламорак се върна по пътя, по който беше дошъл, успокоен, че кризата е свършила, но и дълбоко депресиран. Той спря учуден, когато видя, че част от тунела е затворен и не може да продължи. Огледа се за околни пътища и изведнъж се стресна от един глас, който прозвуча над главата му:
— Доктор Ламорак, чувате ли ме? Аз съм съветник Блей.
Ламорак погледна нагоре. Гласът идваше от някаква система за обществена комуникация, но никъде не се виждаше високоговорител.
— Всичко наред ли е? Чувате ли ме? — извика Ламорак.
— Чувам ви.
— Нещо не е както трябва ли? — извика Ламорак, обзет от някакво предчувствие. — Тук изглежда е блокирано? Да няма усложнения с Рагусник?
— Рагусник отиде на работа — чу се гласът на Блей. — Кризата свърши и вие трябва да се подготвите за заминаване.
— Заминаване?
— Напускате Елсевер. За вас има приготвен кораб.
— Но, чакайте малко! — Ламорак се обърка от бързото развитие на нещата. — Аз не съм приключил със събирането на информация.
— Нищо не може да се направи. Ще бъдете изпроводен до кораба и принадлежностите ви ще бъдат докарани от обслужващите механизми. Надяваме се, че… надяваме се, че…
—
— Надяваме се, че няма да правите опити да общувате директно с който и да е елсеверианец. А и несъмнено ще избегнете неприятностите, ако не се връщате повече на Елсевер. Ако ви е нужна още информация, някой ваш колега ще е добре дошъл.
— Разбирам — изрече Ламорак с отпаднал глас. Явно той вече се беше превърнал в Рагусник. Беше се справил с уредите, които управляваха преработката на отпадъци. Беше прокуден. Станал бе гробар,
