Съвременният вълшебник

Айзък АзимовСъвременният вълшебник

Винаги съм се удивлявал, че Николас Найтли, макар и да бе мирови съдия, си остана ерген. Атмосферата на неговата професия, така да се каже, предразполага към семеен живот. Та затова той едва ли би могъл да избегне нежните вериги на съпружеството.

Когато неотдавна му го казах в Клуба на чаша джин с тоник, той отговори:

— О-о, ами аз за малко не се ожених преди известно време. — И въздъхна.

— Я виж ти?

— Едно светлокосо младо момиче, прелестно, интелигентно, самата невинност и в същото време невероятно страстно, при това изключително очарователно дори за древно изкопаемо като мене.

— И как я остави да си отиде?

— Нямах друг изход — усмихна ми се той кротко, а гладкото му червендалесто лице, меката сива коса, сини очи сякаш бяха събрани на едно място, за да му придадат изражение на полусветец. — Разбираш ли, вината е изцяло на нейния годеник…

— А, на всичкото отгоре тя е била сгодена за друг!

— … и на професор Уелингтън Джонс, който, макар да е ендокринолог, се оказа един съвременен вълшебник. Всъщност стана така, че… — той въздъхна, отпи от питието си и обърна към мен мило, жизнерадостно лице на човек, който се кани да промени темата.

— Хайде сега, Найтли, старче — възпротивих се решително, — не можеш да зарежеш разказа си по средата. Искам да чуя за твоето красиво момиче… за избягалия дивеч.

Той ми смигна разбиращо за шегата (трябва обаче да си призная, че тази беше една от най-неудачните ми шеги) и се настани удобно. Дори поръча да напълнят отново чашата му.

— Разбираш ли — захвана разказа си той, — аз научих някои подробности по- късно.

Професор Уелингтън Джоунс имаше дълъг, заострен нос, открит поглед и безспорен талант да прави така, че всяка дреха, която обличаше, да изглежда прекалено голяма за него. Той често обичаше да казва: „Скъпи мои деца, любовта е въпрос на химия.“

Скъпите му деца, които всъщност бяха негови студенти, без изобщо да са му деца, се казваха Александър Декстър и Алис Сангър. И сега двамата, както си седяха хванати за ръце, изглеждаха претъпкани с химически елементи. Общата им възраст вероятно достигаше 45 години, разделена поравно между двамата. В отговор Александър този път разпалено се провикна:

— Vive la chemie!

А професор Джоунс се усмихна укорително:

— Или по-скоро ендокринологията. В крайна сметка хормоните предизвикват нашите чувства и няма нищо чудно в това, че човек би трябвало по специфичен начин да стимулира онова, което ние наричаме любов.

— Не ми звучи никак романтично — възнегодува Алис. — Сигурна съм, че на мен не ми е нужно никакво стимулиране — вдигна тя към Александър поглед, изпълнен с копнеж.

— Скъпа моя, твоята кръв гъмжеше от хормони в мига, в който ти, както се казва, се влюби — настоя професорът. — Появата на това чувство бе стимулирано от… — той за миг обмисли внимателно думите си, защото бе човек с висока нравственост — от някои странични фактори, които включват и твоя млад приятел. И след като хормоналното въздействие започне, инерцията вече те понася. Аз мога да повторя ефекта много лесно.

— Ами да, професоре — каза Алис, леко засегната, — би било възхитително да опитате — тя стисна ръката на Александър свенливо.

— Аз не искам да кажа — професорът се закашля, за да прикрие неудобството си, — че лично ще направя опит за репродукция… или по-скоро да повторя… условията, които предизвикват естествената секреция на хормона. Имам предвид, че вместо това бих могъл да инжектирам хормон със спринцовка. Или да го осигуря за приемане през устата, тъй като той е стероиден хормон. Аз, разбирате ли — на това място професорът свали очилата си и ги избърса гордо, — изолирах и получих в чист вид хормона.

— Професоре! — Александър се изпъна като струна напред от стола си. — И вие не сте ни казали нищо?

— Трябва първо аз да науча повече за него.

— Да не би да искате да кажете — красивите кафяви очи на Алис заискриха с възхищение, — че можете да накарате хората да изпитат изумителната наслада и свръхбожествената нежност на истинската любов, благодарение на… на хапчета?

— Аз наистина мога да повторя чувството, което ти описа, в тези твърде наситени краски.

— Тогава защо не го направите?

— Чакай, любов моя — побърза да я укроти Александър, — твоята страст те отклонява от правия път. Нашето собствено щастие и бъдеща сватба те карат да забравяш някои неща от живота. Ако един семеен човек по грешка изпие този хормон…

— Нека да ви обясня веднага — извиси глас професорът високомерно, — че моят хормон или моят аматогенен първоизточник, както аз го наричам (той, както много други учени-практици, предпочиташе насмешливите названия за смекчаване на деликатните понятия от класическата филология)…

— Наречете го любовен еликсир, професоре — горещо въздъхна Алис.

— … моят аматогенен първоизточник — продължи професорът строго — не оказва влияние върху семейни индивиди. Хормонът не може да действа, ако е повлиян отрицателно от други фактори, а съпружеството безусловно е фактор, който възпрепятства любовта.

— Виж ти, аз съм чувал същото — отбеляза печално Александър. — Но в случая с моята Алис имам намерение да опровергая това коравосърдечно твърдение.

— Александър! — възкликна Алис. — Любов моя.

— Имам предвид, че бракът възпрепятства извънбрачната любов — уточни професорът.

— Виж ти, а до моите уши достигна слухът, че понякога не пречи.

— Александър! — реагира бурно Алис. Тя бе шокирана.

— Така става само в редки моменти, скъпа моя. Сред онези, които не са учили в колеж.

— Бракът може и да не забранява някои дребни сексуални привличания — продължи професорът — или тенденцията към леките шегички, но истинската любов, както госпожица Сангър се изрази, е нещо, което не може да разцъфне, ако мисълта за суровата съпруга или за разни там неприятни деца, измъчват подсъзнанието.

— Да не би да искате да кажете, че ако захранвате с вашия любовен еликсир, извинете ме, с вашия аматогенен първоизточник… редица хора безразборно, само несемейните от тях ще бъдат повлияни? — заинтересува се Александър.

— Точно така. Аз проведох експерименти върху някои животни, които, макар и да не преминават през разни съзнателни брачни церемонии, формират моногамни връзки. Създалите такива връзки не се влияят от хормона.

— Тогава, професоре, аз имам великолепна идея. Утре вечер тук в колежа е балът на студентите от най-горния курс. Ще има поне петдесет двойки, предимно несемейни. Сложете своя еликсир в пунша.

— Какво?! Ти да не си луд?

— Но това е божествена идея, професоре — запали се Алис. — Само като си помисля, че всички мои приятели ще се чувстват точно като мене! Професоре, вие ще сте направо ангел небесен… Но, Александър, смяташ ли, че чувствата може да не бъдат много добре контролирани? Някои от нашите приятели са малко дивички и ако се разгорещят от любовта и се хвърлят, ами да целуват…

— Скъпа моя госпожице Сангър — прекъсна я професорът възмутен, — не бива да давате воля на въображението си. Моят хормон предизвиква само онези чувства, които водят до брак, а не до някакви неблагоприлични действия.

— Извинете ме — промълви Алис засрамена. — Не бивате да забравям, професоре, че вие сте човекът с най-висока нравственост, когото познавам… като винаги изключвам любимия Александър. А и нито едно от