— Дали? Във Вселената има стотици квазари: малки тела с размерите на няколко слънчеви системи, които обаче излъчват светлина, колкото стотина обикновени галактики.
— Искате да кажете, че квазарите са останки от планети, използували Помпата?
— Точно това имам предвид. В течение на век и половина, откакто са открити квазарите, астрономите все още не са в състояние да обяснят какви са източниците им на енергия. Нищо във Вселената не може да послужи за обяснение — нищо. Не следва ли тогава…
— А паравселената? И тя ли е пълна с квазари?
— Не бих казал. Там условията са различни. Паратеорията съвсем определено твърди, че при тях ядреният синтез става значително по-лесно и поради това средната величина на звездите им трябва да е по-малка от тази на нашите. Ще бъде необходим значително по-малко от лесно синтезиращия се в хелий водород, за да се отделя енергия, колкото излъчва нашето Слънце. Количество водород колкото в нашето Слънце ще избухне спонтанно. Ако нашите закони се разпрострат в паравселената, водородът ще синтезира все по-трудно и паразвездите ще започнат да се охлаждат.
— Е, това не е толкова лошо — обади се Чен. — Те могат да се възползуват от изпомпването, за да се снабдят с необходимата им енергия. Според вашите разсъждения те са в прекрасно положение.
— Не е точно така — продължи Ламонт. До този миг не бе обмислял изцяло положението в паравселената. — Щом при нас стане експлозия, изпомпването ще спре. Не могат да продължават без нас, а това означава, че звездата им ще започне да изстива, като в същото време няма да разполагат с енергия от Помпата. Вероятно ще се окажат в положение по-лошо от нашето; ние ще загинем в безболезнена експлозия, докато тяхната агония ще се проточи дълго.
— Притежавате добро въображение, професоре — подметна Чен, — но не се хващам на въдицата. Не виждам никаква възможност да се откажем от изпомпването само заради вашето въображение. Знаете ли какво означава Помпата за човечеството? Тя е не само източник на безплатна, незамърсяваща и обилна енергия. Погледнете по-надалеч. Помпата означава, че хората вече не трябва да работят, за да си изкарват прехраната; че за първи път в историята си човечеството може да насочи колективния си разум към по- важния проблем да развие истинските си потенциални възможности. Например целият напредък на медицината за два века и половина не успя да удължи продължителността на човешкия живот много над сто години. Геронтолозите непрекъснато повтарят, че от теоретична гледна точка няма никакво препятствие пред човешкото безсмъртие, но досега не се съсредоточава достатъчно внимание върху този проблем.
— Безсмъртие! — възкликна ядно Ламонт. — Говорите за невъзможни мечти.
— Може и да сте специалист по невъзможните мечти, професоре — откликна Чен, — но възнамерявам да се погрижа да се сложи начало на изследвания за безсмъртието. Те няма да започнат ако бъде преустановено изпомпването. В такъв случай ще се върнем към скъпата енергия, недостатъчната, замърсяващата енергия. Двата милиарда земни жители ще трябва отново да заработят, за да си изкарват прехраната и невъзможната мечта за безсмъртие ще си остане неизпълнима.
— И без това ще си остане такава. Никой няма да бъде безсмъртен. Никой няма дори да доживее до нормалната продължителност на живота си.
— О, но това е само вашата теория.
Ламонт прецени възможностите и реши да рискува.
— Мистър Чен, преди малко казах, че не желая да обяснявам какво зная за мислите на парахората. Позволете ми да опитам. Ние получаваме съобщения.
— Да, но можете ли да ги разтълкувате?
— Получихме една дума на английски.
Чен се намръщи леко. Внезапно бръкна в джобовете си, протегна напред късите си крака и се облегна в креслото.
— И каква е тази английска дума?
— Страх! — Ламонт не сметна за нужно да му спомене правописната грешка.
— Страх — повтори Чен. — И какво мислите, че означава?
— Не е ли ясно, че се страхуват от изпомпването?
— Съвсем не. Ако се страхуват, ще го прекратят. Струва ми се, че наистина се боят, но се опасяват, че ние ще спрем изпомпването. Разбрали са намеренията ви и ако ние спрем Помпата, както настоявате, и те ще трябва да я спрат. Сам казахте, че не могат да продължават без нас; действието е двустранно. Не ги упреквам, че изпитват страх.
Ламонт седеше смълчан.
— Виждам — продължи Чен, — че не сте се сетил за това. Е, тогава ще продължим да се занимаваме с безсмъртието. Убеден съм, че ще се окаже по-популярна кауза.
— Аха, популярни каузи — проточи Ламонт. — Май не съм разбрал какво е от значение за вас. На колко години сте, мистър Чен?
Чен премига бързо, после се извърна. Излезе от стаята с бързи крачки, стиснал ръцете си в юмруци.
По-късно Ламонт прегледа биографията му. Чен беше на шестдесет години, а баща му бе починал на шестдесет и две. Но това нямаше голямо значение.
9
— Не ми се виждаш, като да си постигнал някакъв успех — подкачи го Броновски.
Ламонт седеше в лабораторията, взираше се във върховете на обувките си и разсеяно забеляза, че изглеждат необичайно износени. Поклати глава.
— Не.
— Дори великият Чен не оправда надеждите ти?
— Не желае нищо да предприеме. И той иска доказателства. Всички се нуждаят от доказателства, но отхвърлят всяко нещо, което им предложа. В същност грижа ги е само за проклетата Помпа, за собствения им авторитет или за мястото им в историята. Чен пък желае безсмъртие.
— А ти какво искаш, Пит? — попита кротко Броновски.
— Сигурността на човечеството — отвърна Ламонт. Погледна в скептичните очи на събеседника си. — Не ми ли вярваш?
— О, вярвам ти. Но какво желаеш действително?
— Ами, господ ми е свидетел — викна Ламонт като плесна шумно с длан по бюрото пред себе си, — искам да съм прав и това го имам, защото съм прав.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм! И за нищо не се тревожа, защото възнамерявам да победя. Знаеш ли, когато излязох от Чен, почти се презирах.
— Ти?
— Да, аз. Защо не? Все си мислех — Хелъм ме препъва на всяка стъпка. Докато Хелъм ме опровергава, всеки има извинение, за да не ми вярва. Докато Хелъм се възправя като скала срещу мен, ще се провалям. Защо тогава да не работя чрез него, защо не му се подмажа, в същност защо да не уредя така нещата, че да ме подкрепи, вместо да го предизвиквам да се бори срещу мен?
— Мислиш ли, че би могъл?
— Не, никога. Но в отчаянието си премислих… много неща. Че мога да отида на Луната. Разбира се, когато за първи път го настроих срещу себе си, все още не ставаше въпрос за гибелта на Земята, но когато този проблем възникна, аз се погрижих да влоша нещата. Както намекна обаче, нищо не ще успее да го настрои срещу Помпата.
— Сега май не се презираш.
— Не. Защото разговорът с Чен ми беше от полза. Показа, че си губя напразно времето.
— Така изглежда.
— Да, само че не е било необходимо. Решението не се крие тук на Земята. Разправих на Чен, че нашето Слънце може да избухне, но параслънцето няма да експлодира и въпреки това парахората не ще успеят да се спасят, защото щом нашето Слънце загине и се преустанови изпомпването откъм нас и тяхната помпа ще спре. Нали разбираш, те не могат да продължат без нас?
