взаимно.
Накрая се разделиха и се заоглеждаха. Бяха се сливали в продължение на няколко дни. Разбира се, за сливането беше необходимо време. Колкото по-добро беше, толкова по-дълго траеше, макар че след това им се струваше като миг и нищо не помнеха. В по-късния им живот рядко им отнемаше повече време от първия път.
— Беше прекрасно — възкликна Один.
Трит само се взираше в Дюа, която го бе направила възможно.
Тя уплътняваше веществото си, завихряше се, трептеше. Изглежда сливането я бе засегнало най- силно.
— Ще го повторим — изрече тя забързано, — но по-късно, по-късно. Пуснете ме да си вървя.
Избяга. Не я спряха. Бяха прекалено замаяни, за да я задържат. Но след това неизменно ставаше все така. След сливане тя винаги изчезваше. Колкото и сполучливо да се оказваше сливането, тя ги напускаше. В нея изглежда имаше нещо, което я караше да остава сама.
Това безпокоеше Трит. Почти във всичко Дюа се различаваше от другите. А не трябваше да е така.
Отношението на Один беше друго. Често казваше:
— Защо не я оставиш на мира, Трит? Тя не е като другите и това означава, че е по-добра от тях. Ако им приличаше, сливането нямаше да е толкова сполучливо. Нима искаш облагите, без да заплатиш цената им?
Трит не разбра ясно думите му. Знаеше само, че тя трябва да се държи, както се полага.
— Искам да постъпва правилно — настоя той.
— Зная, Трит, зная. Но въпреки това я остави на спокойствие.
Один често сам смъмряше Дюа заради странностите й, но не желаеше Трит да го върши.
— Липсва ти такт, Трит — подмяташе той. Трит не знаеше какво точно е такт.
А сега… беше минало толкова време от първото им сливане, а бебе-Емоционална все още не се бе родило. Колко още? Бяха чакали доста дълго. А с течение на времето Дюа все повече се усамотяваше.
— Не яде достатъчно — уведоми го Трит.
— Когато настъпи времето… — поде Один.
— Винаги говориш за настъпване на времето, или че още не е настъпило. Най-напред все не намираше време да доведеш Дюа. Сега не намираш време за бебето. Дюа би трябвало…
Но Один се извърна.
— Тя е навън, Трит. Ако искаш да излезеш и да я прибереш, сякаш си й Родител, а не дясна-брънка, направи го. Но ти повтарям — остави я на спокойствие.
Трит отстъпи. Имаше много неща да каже, но не знаеше как да ги изрази.
2а
По някакъв неясен и далечен начин Дюа долавяше недоволството на дясната-брънка от нея и упорството й се засили.
Ако единият, другият или и двамата идваха да я вземат, всичко свършваше със сливане и тя се бунтуваше при тази мисъл. Трит имаше само това наум, както и децата, разбира се; само това желаеше Трит, третото, последното им дете; и всичко се свеждаше до децата и до все още липсващото бебе. А щом пожелаеше сливане, Трит го постигаше.
Когато станеше упорит, Трит властвуваше над триадата. Залавяше се за някаква проста мисъл и не се отказваше от нея, докато накрая Один и Дюа отстъпваха. Но сега тя нямаше да се подчини, нямаше…
Дори не се почувствува нелоялна при тази мисъл. Никога не очакваше да изпита към Один или към Трит силния копнеж, който те хранеха един към друг. Тя можеше да се слива и сама; те постигаха сливане само чрез нейното посредничество (защо тогава това не я издигаше в очите им?) Изпитваше силно удоволствие от тройното сливане; естествено, че го изпитваше, щеше да е глупаво да отрича; но то наподобяваше насладата, която усещаше, преминавайки през повърхността на скала — понякога го правеше скришом. Трит и Один никога не бяха изпитвали и не можеха да изпитат такова удоволствие.
Не, почакайте, Один изживяваше наслада от учението — от интелектуалното си развитие, както той го наричаше. От време на време Дюа изпитваше нещо подобно и това й беше достатъчно, за да разбере значението му; макар да се различаваше от сливането, то можеше да служи като негов заместител, поне доколкото Один можеше да се лиши от сливане.
Но не беше така с Трит. За него съществуваха само сливането и децата. И когато ограниченият му ум се насочеше натам, Один отстъпваше и се налагаше Дюа да се примирява.
Веднъж тя се разбунтува.
— Но какво става, докато се сливаме? Минават часове, понякога дни, преди да се свестим. Какво става през цялото това време?
Трит придоби наскърбен вид.
— Винаги е така. Така трябва да бъде.
— Не ми харесва нищо, което се налага да бъде така. Искам да зная защо.
Один сякаш се смути. Половината си живот прекарваше в смущение.
— Слушай, Дюа — поде той, — необходимо е. Заради… децата. — Сякаш започна да пулсира, когато изрече думата.
— Е, не пулсирай — сряза го Дюа. — Вече сме възрастни, сливали сме се не зная колко пъти и на всички ни е известно, че се прави, за да имаме деца. Можеш направо да го кажеш. Защо отнема толкова време — това искам да разбера?
— Защото е сложен процес — отвърна Один, като продължаваше да пулсира. — Защото е нужна енергия, Дюа, необходимо е много време, за да се създаде дете, и дори когато се сливаме по- продължително, не винаги успяваме. При това нещата се влошават… Не само за нас — прибави той бързо.
— Влошават ли се? — намеси се Трит загрижено, но Один не им разправи нищо повече.
Накрая се роди дете, бебе-Разсъждаващ, което се носеше насам-натам, изредяваше, тримата се прехласваха и дори Один го вземаше и му позволяваше да променя формата си в ръцете му толкова време, колкото отпускаше Трит. Защото именно Трит, разбира се, го инкубира през дългия период на предоформянето; Трит го отдели от себе си, когато пое независимото си съществуване; и Трит се грижеше за него през цялото време.
След това Трит често не беше с тях и това, неизвестно защо, доставяше удоволствие на Дюа. Увлечението на Трит я дразнеше, но увлечението на Один — много странно — й беше приятно. Все по-ясно разбираше неговата… значимост. В Разсъждаващите имаше нещо, което им даваше възможност да отговарят на въпроси, а някак си у Дюа непрекъснато се пораждаха въпроси към него. Той й отговаряше с по-голяма готовност, когато Трит не присъствуваше.
— Защо продължава толкова дълго, Один? Не ми харесва да се сливам и след това да не зная какво е ставало в продължение на няколко дни.
— В пълна безопасност сме, Дюа — отговори й Один. — Хайде, нали никога нищо не ни се е случвало? Нали не си чула някога да е станало нещо с друга триада? Освен това не бива да задаваш въпроси.
— Защото съм Емоционална ли? Защото другите Емоционални не задават въпроси?… Ако искаш да знаеш, не мога да понасям другите Емоционални и искам да питам.
Напълно добре съзнаваше, че Один я гледа, сякаш никога не е виждал друга толкова привлекателна личност, и че ако Трит беше с тях, веднага щяха да започнат сливане. Дори си позволи да изредее — не много, но доловимо, със съзнателно кокетство.
— Навярно няма да разбереш обяснението, Дюа. Необходима е много енергия, за да се запали нова искрица живот.
— Често споменаваш енергията. Какво е тя точно?
— Ами онова, с което се храним.
— Защо тогава не казваш храна?
— Защото храна и енергия не са съвсем едно и също. Нашата храна идва от Слънцето и това е вид енергия, но има и други видове енергия, които не са храна. Когато се храним, трябва да се разстелем и да
