— Не исках да ви прекъсвам, Лостън-сър.
— Да ме прекъснеш? Онези двамата ще се оправят много добре сами за известно време. Навярно са доволни от излизането ми, защото съм сигурен, че ги уморявам с прекалено много приказки.
— Глупости — възрази Один. — Винаги сте ме омайвали и съм уверен, че и с тях е така.
— Добре, добре. Много мило, че го казваш. Виждам те често в библиотеката, чувам от другите, че се справяш добре в напредналия курс и тогава започва да ми липсва моят най-добър ученик. Как е Трит? Все така родителски упорит ли е, както винаги?
— Става все по-упорит с всеки изминал ден. Той е силата на триадата.
— А Дюа?
— Дюа? Дошъл съм… Знаете, че тя е доста необикновена.
— Да — кимна Лостън, — известно ми е.
Този негов израз Один свързваше с тъга.
Той изчака малко, после реши да изложи нещата прямо.
— Лостън-сър, дали не ни я доведохте на нас с Трит, защото е особена?
— Би ли се изненадал? — попита Лостън. — Ти самият си твърде необикновен, Один, и многократно си ми казвал, че и Трит е такъв.
— Да — отвърна Один убедено. — Такъв е.
— Тогава не е ли редно триадата ви да включва и странна Емоционална?
— Има много начини да бъдеш необикновен — рече замислено Один. — В известно отношение странното поведение на Дюа не се нрави на Трит, а мен ме безпокои. Мога ли да се посъветвам с вас?
— Винаги.
— Тя не обича… да се слива.
Лостън слушаше сериозно; не даваше никакъв признак да е смутен.
— Прави й удоволствие, когато се сливаме — продължи Один, — но не винаги е лесно да я убедим.
— Какво мисли Трит по отношение на сливането? — попита Лостън. — Искам да кажа, с изключение на прякото удоволствие? Какво означава то за него освен удоволствие?
— Децата, разбира се — отвърна Один. — Аз ги обичам и Дюа ги обича, но Трит е Родител. Разбирате ли?
(Внезапно на Один му се стори, че Лостън не би могъл да разбере всички тънкости на триадата.)
— Опитвам се да разбера — увери го Лостън. — Струва ми се, че в такъв случай сливането дава на Трит нещо повече от чисто удоволствие. А какво е твоето отношение? Какво извличаш ти от него освен насладата?
Один се замисли.
— Струва ми се, че знаете. Някакъв умствен подем.
— Да, имам представа, но исках да се уверя, че и ти го разбираш. Да съм сигурен, че не си забравил. Често си ми разправял, че след сливане със странната загуба на време — когато, трябва да призная, понякога не съм те виждал за доста продължителни периоди — внезапно си започвал да разбираш много неща, които преди са ти изглеждали неясни.
— Сякаш в промеждутъка умът ми е продължавал да работи — обясни Один. — Като че ли това време — макар да не съзнавам как е минало и да губя представа за съществуването си — ми е било необходимо; време, през което съм могъл да мисля по-задълбочено и напрегнато, без да ме разсейва по-малко интелектуалната страна на живота.
— Да — съгласи се Лостън, — и се връщаш с количествен скок в разбирането. Нещо обичайно за младите Разсъждаващи, макар да се налага да призная, че никой не е напредвал с такива големи скокове като теб. Убеден съм, че никой Разсъждаващ в историята ни не го е постигал.
— Наистина ли? — попита Один, като се опитваше да не изглежда прекалено възгордян.
— От друга страна, мога и да греша… — Лостън сякаш се развесели от внезапното му избледняване, — но това няма значение. Важното е, че ти, също като Трит, получаваш от сливането нещо извън чистото удоволствие.
— Да. Напълно сигурно.
— А какво получава Дюа освен насладата?
Последва продължително мълчание.
— Не зная — призна Один.
— Никога ли не си я питал?
— Никога.
— Но тогава — продължи Лостън, — ако тя получава само наслада, а вие с Трит извличате и нещо допълнително, защо и тя да го желае така силно както вас двамата?
— Другите Емоционални изглежда не се нуждаят… — поде отбранително Один.
— Другите не са като Дюа. Доста често си ми го казвал и струва ми се, със задоволство.
Один се почувствува засрамен.
— Мислех си да не е нещо друго.
— Какво би могло да бъде?
— Трудно е да се обясни. Ние в триадата се познаваме; усещаме се; в някои отношения и тримата сме част от един единствен индивид. Някаква неясна личност, която се появява и изчезва. Това е по-скоро нещо несъзнателно. Ако мислим твърде съсредоточено, го загубваме, така че никога не успяваме да видим подробностите. Ние… — Один се запъна безнадеждно. — Трудно е да се обясни триадата на някого…
— Въпреки това се опитвам да разбера. Смяташ, че си доловил нещо от вътрешното съзнание на Дюа, което тя се опитва да крие, така ли е?
— Не съм сигурен. Впечатлението е съвсем неясно, само понякога го долавям с някакво кътче на съзнанието си.
— Е?
— Мисля си, че Дюа не желае да имаме бебе-Емоционална.
Лостън го изгледа трезво.
— Досега имате само две деца, струва ми се. Малък-ляв и малък-десен.
— Да, само две. Нали знаете, трудно се създава Емоционална.
— Известно ми е.
— А Дюа не желае да абсорбира необходимата енергия. Дори не се опитва. Излага различни причини, но не вярвам на никоя от тях. Струва ми се, че има някакво съображение да не желае Емоционална. Самият аз — щом Дюа не иска да имаме трето бебе за известно време, бих я оставил на спокойствие. Но Трит е Родител и иска бебето; трябва да го има; и някак си не мога да го разочаровам, нито дори заради Дюа.
— Ако Дюа има разумно основание да не желае създаването на Емоционална, това ще бъде ли от значение за теб?
— За мен — да, но не и за Трит. Той не разбира подобни неща.
— Но ще положиш ли известни усилия, за да го накараш да потърпи?
— Да, ще го направя — поне за колкото време успея.
— Не си ли се замислял — поде Лостън, — че никой Мек — той се поколеба, сякаш търсеше подходяща дума и все пак използува обичайният израз на Меките — никога не продължава пътя, преди да се родят децата… всичките… като бебето-Емоционална е последно.
— Да, зная. — Один се зачуди как Лостън може да сметне, че не му е известен толкова елементарен факт.
— В такъв случай раждането на бебето-Емоционална означава, че наближава времето да се продължи пътя.
— Обикновено настъпва едва след като Емоционалната израсне достатъчно…
— Но все ще се наложи да се продължи пътя. Не е ли допустимо Дюа да не го желае?
— Как е възможно, Лостън? Когато настъпи времето да се продължи пътя, то е същото както, когато дойде време за сливане. Как можеш да не искаш?
(Твърдите не се сливаха; навярно не разбираха.)
— Да предположим, че Дюа просто не желае никога да продължи пътя? Какво ще кажеш в такъв случай?
