— Но нали накрая все пак трябва да продължим пътя? Ако Дюа само се стреми да забави последното дете, бих отстъпил и дори навярно ще убедя Трит да почака. Но ако въобще не го желае… това не може да се допусне.
— А защо?
Один се замисли.
— Не мога да кажа, Лостън-сър, но зная, че се налага да продължаваме пътя. С всеки изминал цикъл го осъзнавам все по-добре и го чувствувам все по-силно, а от време на време си мисля, че почти разбирам защо.
— Понякога ми се струва, че си философ, Один — рече сухо Лостън. — Нека поразмислим. Когато третото бебе се роди и отрасне, Трит ще е отгледал трите си деца и ще очаква да продължи пътя след запълнен живот. Ти ще изпитваш задоволство от наученото и също ще можеш да продължиш пътя след изпълнен с нещо значим живот. А Дюа?
— Не зная — призна Один жално. — Другите Емоционални цял живот прекарват заедно и сякаш извличат някакво удоволствие от празното си бъбрене. Дюа обаче не желае да го върши.
— Е, тя е особена. Няма ли нещо, което да я увлича?
— Обича да слуша, като й разправям за заниманията си — измърмори Один.
— Не се срамувай от това, Один — успокои го Лостън. — Всеки Разсъждаващ говори за заниманията си със своя десен и своята средна. Всички се правите, че не разправяте, но го вършите.
— Но Дюа ме слуша, Лостън-сър — настоя Один.
— Уверен съм, че е така. За разлика от другите Емоционални. А не ти ли се е струвало понякога, че след сливане тя разбира по-добре?
— Да, забелязвал съм го. Макар да не обръщах специално внимание, макар…
— Защото си уверен, че Емоционалните не разбират действително тези неща. Но по всичко личи, че Дюа доста прилича на Разсъждаващ.
(Один погледна смаяно Лостън. Веднъж Дюа му бе разправяла за нещастното си детство, само един път; за пискливите подвиквания на другите; за мръсния прякор, който й бяха измислили — лява-Емоционална. Нима и Лостън го е научил някак си?… Но той го гледаше спокойно.)
— И това съм си мислил понякога — каза Один и после избухна. — Гордея се с нея заради това.
— Няма нищо лошо — увери го Лостън. — А защо не й го кажеш? Щом иска да угажда на разсъждаващото в себе си, защо не я оставиш да го върши? По-интензивно я учи на каквото знаеш. Отговаряй на въпросите й. Ще се посрами ли с това триадата ви?
— Не ме е грижа и да се посрами… Но защо пък в същност? Трит ще го сметне за загуба на време, но с него ще се справя.
— Обясни му, че ако Дюа получи нещо повече от живота и изпита по-пълно чувство за достижение, може би няма да се страхува да продължи пътя, както се бои сега, и навярно ще прояви повече готовност относно бебе-Емоционална.
Силното предчувствие на Один за неизбежна катастрофа, сякаш се разсея.
— Прав сте — изрече той забързано. — Чувствувам, че сте прав, Лостън-сър, толкова много неща разбирате. След като ръководите Твърдите, как е възможно все още да не успяваме с проекта за другата вселена?
— Аз ли? — Лостън се развесели. — Забравяш, че сега ни ръководи Естуолд. Той е истинският герой на проекта. Нямаше да стигнем доникъде без него.
— О, да — за миг Один се обърка. Все още не беше виждал Естуолд. В същност не познаваше никой Мек, който действително да го е виждал, макар някои да разправяха, че понякога са го зървали отдалеч. Естуолд беше нов Твърд, нов поне в това, че когато Один беше млад, не бе чувал никога да го споменават. Дали това не означаваше, че Естуолд е бил млад Твърд, дете-Твърд, по времето, когато Один е бил дете- Мек?
Нямаше значение. Сега Один изпитваше желание да се прибере у дома. Не биваше да докосва Лостън от благодарност, но можеше отново да му благодари и да си тръгне бързо, изпълнен с радост.
В доволството му се примесваше малко егоизъм. То не съдържаше само далечната перспектива да се роди бебе-Емоционална и мисълта, че Трит ще бъде удовлетворен. Нито само възможността, че Дюа ще изпита чувството на запълнен живот. За него в този миг беше важна очакваната радостна, близка възможност. Щеше да преподава. Уверен беше, че никой друг Разсъждаващ не е в състояние да изпита подобно удоволствие, защото никой друг нямаше в триадата си Емоционална като Дюа.
Щеше да е прекрасно — само ако накара Трит да разбере, че това е необходимо. Трябваше да поговори с него, да го убеди някак да прояви търпение.
2в
Трит никога не се бе чувствувал по-нетърпелив. Не се преструваше, че разбира защо Дюа постъпва така. Не искаше дори да се опитва. Пукната пара не даваше. Никога не му беше ясно защо Емоционалните постъпват по един или по друг начин. А Дюа не вършеше нищо като другите.
Тя не мислеше за важните неща. Вглеждаше се в Слънцето. Но изредяваше така, че светлината и храната само преминаваха през нея. После разправяше, че било красиво. Това не беше основното. Същественото бе да се храни. Какво красиво имаше в храненето?
Винаги настояваше да се сливат по-различно. Веднъж каза:
— Нека най-напред да поприказваме. Никога не си говорим за това. Не се замисляме.
Один винаги подхвърляше:
— Остави я да прави, каквото иска, Трит. По-добре е.
Один неизменно проявяваше търпение. Смяташе, че нещата ще се оправят, ако поизчакат. Или пък искаше да пообмисли.
Трит не беше сигурен дали разбира какво иска да каже Один с думите „да пообмислим“. Струваше му се, че са само оправдание за Один да не върши нищо.
Както самото довеждане на Дюа. Один все още щеше да обмисля. А Трит направо отиде и поиска. Така трябваше да се постъпва.
И сега Один не желаеше нищо да предприеме по отношение на Дюа. И какво щеше да стане с бебето- Емоционална, което единствено имаше значение? Щом Один не предприемаше нищо, Трит щеше да се погрижи за това.
В същност вече правеше нещо. Запромъква се по дългия коридор, още докато всички тези мисли се въртяха в главата му. Не съзнаваше, че е стигнал толкова далеч. Това ли означаваше „да пообмислим?“ Е, нямаше да се остави да го уплашат. Нямаше да се върне.
Огледа се с безразличие. Оттук беше пътят към пещерите на Твърдите. Знаеше, че скоро ще мине по него с малкия-ляв. Веднъж Один му беше показал пътя.
Но сега не знаеше какво да прави, когато стигне там. Въпреки това въобще не изпитваше страх. Искаше да има бебе-средна. Нищо не беше по-важно от това. Твърдите ще се погрижат да го получи. Нима не им бяха довели Дюа, когато ги помоли?
Но с кого да сподели? Дали да се обърне към кой да е от Твърдите? Някак неясно бе решил, че няма да обяснява на всеки Твърд. Ще пита за един от тях по име. После с него ще разговаря по проблема.
Помнеше името. Дори си спомняше кога го чу за първи път. Беше по времето, когато малкият-ляв бе пораснал достатъчно, за да може съзнателно да си променя формата. (Какъв забележителен ден! „Один, ела бързо! Енис е съвсем овален и твърд! И го постигна съвсем сам. Дюа, погледни!“ И те се втурнаха при тях. Тогава Енис беше единственото им дете. Толкова дълго трябваше да чакат за второто. Тогава нахлуха в помещението, а малкият се бе разстлал в ъгъла. Огъваше се и се разливаше върху леглото като мокра глина. Один си бе тръгнал, защото беше зает. Но каза: „Отново ще го направи, Трит.“ Наблюдаваха го часове, но не го повтори.)
Трит се обиди, че Один не остана. Щеше да го смъмри, но Один изглеждаше толкова уморен. Върху яйцеобразната му част явно се виждаха бръчки. И не си даде труд да ги изглади.
— Да не би нещо да не е наред, Один? — запита го загрижено.
— Труден ден и не съм сигурен дали ще стигна до диференциалните уравнения преди следващото
