Лостън. Тя не иска да се върне у дома.
— Трябва да се върне — настоя меко Лостън.
— Не зная как да го уредя.
Лостън го изгледа навъсено.
— Известно ли ти е какво прави?
Один не смееше да го погледне. Беше ли научил за налудничавите теории на Дюа? Какви мерки щяха да се вземат?
Кимна отрицателно, без да проговори.
— Тя е крайно необикновена, Один. Знаеш го, нали?
— Да — въздъхна Один.
— В друго отношение и ти си такъв, а и Трит. Съмнявам се дали някой друг Родител в света би имал кураж или би му дошло наум да открадне акумулатор или извратената изобретателност да го използува като него. Вие тримата съставяте най-обикновената триада, известна досега.
— Благодаря.
— Но триадата ви създава и някои неудобства; неща, на които не сме разчитали. Искахме да учиш Дюа, защото това е най-лекият и най-добрият възможен начин да я примамим доброволно да изпълни функциите си. Не предвидихме донкихотската постъпка на Трит точно по това време. Нито пък, да говорим откровено, взехме предвид бурната й реакция от факта, че се налага светът в другата вселена да загине.
— Трябваше по-внимателно да отговарям на въпросите й — призна Один опечален.
— Нямаше да помогне. Тя сама разкрива нещата. И това не предвидихме. Один, съжалявам, но трябва да ти кажа… Дюа се е превърнала в смъртоносна опасност. Опитва се да спре позитронната помпа.
— Но как ще го направи? Не може да се добере до нея, но дори и да успее, ще й липсват необходимите познания, за да се справи.
— О, ще стигне до нея — Лостън се поколеба и продължи. — Тя остава пропита в скалите, където е в безопасност от нас.
Мина известно време, преди Один да разбере ясното значение на думите му.
— Никоя възрастна Емоционална не би… Дюа никога…
— Прави го. Не губи време да спориш… Прониква навсякъде из пещерите. Нищо не остава скрито от нея. Разучила е съобщенията, които получихме от другата вселена. Не сме уверени, но няма друг начин да се обясни всичко, което става.
— Ох, ох, ох — Один се залюля напред-назад, повърхността му потъмня от срам и мъка. — Знае ли Естуолд за всичко това?
— Още не — отвърна мрачно Лостън, — но все някой ден ще научи.
— А какво прави с тези съобщения?
— Използува ги, за да разработи метод, чрез който да изпрати свои послания в обратната посока.
— Тя не знае как да ги превежда и да ги предава.
— Научава се и на двете. Известно й е повече за тях, отколкото на самия Естуолд. Тя е ужасяващо явление — Емоционална, която разсъждава и е извън всякакъв контрол.
Один потръпна. Извън всякакъв контрол? Как говори като за машина!
— Не е възможно да е чак толкова зле — рече той.
— Може. Вече се е свързала с другите същества и се опасявам, че ги е посъветвала да спрат тяхната страна от позитронната помпа. Ако го направят, преди да избухне слънцето им, ще бъдем безпомощни откъм нашата страна.
— Но тогава…
— Трябва да я спрем, Один.
— Но… но как? Нима ще взривите… — гласът му изневери. Знаеше, макар и неясно, че Твърдите разполагат с устройства, с които изкопават пещери в световната скала; машини, рядко употребявани, откакто преди векове населението на света започнало да намалява. Дали щяха да открият Дюа в някоя скала и да я взривят заедно с нея?
— Не — заяви Лостън натъртено. — Не можем да причиним вреда на Дюа.
— Естуолд би могъл…
— И Естуолд няма да й навреди.
— Какво да се прави тогава?
— Ти, Один. Само ти. Безпомощни сме, затова трябва да разчитаме на теб.
— На мен? Но какво мога да направя?
— Помисли — настоя Лостън. — Помисли.
— За какво да мисля?
— Не мога да ти кажа нищо повече — мъчително изрече Лостън. — Мисли! Има твърде малко време.
Обърна се и излезе, като вървеше доста бързо за Твърд, сякаш не се доверяваше на себе си да остане повече, за да не се разприказва.
А Один се загледа след него — смаян, объркан, поразен.
5в
Трит имаше много работа. Бебетата се нуждаеха от големи грижи, но дори две млади-десни заедно с две млади-леви не можеха да се равняват на едно само бебе-средно — особено пък толкова съвършено като Дерола. Трябваше да го разхожда и утешава, да го предпазва от вливане във всичко, до което се допре, да го уговаря, за да се уплътнява и да си почива.
Измина доста време, преди отново да се види с Один и всъщност не го беше грижа. Дерола заемаше цялото му време. Но веднъж се натъкна на Один в собствената му ниша, блеснал във всички цветове на дъгата от напрегнато мислене.
Трит внезапно си спомни.
— Сърдит ли беше Лостън заради Дюа?
Один се стресна.
— Лостън ли? Да, беше разгневен. Дюа им вреди много.
— Необходимо е да се прибере, не е ли така?
Один се взря в Трит.
— Трит — поде той, — налага се да убедим Дюа да се върне у дома. Най-напред трябва да я намерим. Ти ще се справиш. С новото бебе родителската ти чувствителност е много висока. Можеш да я използуваш, за да откриеш Дюа.
— Не — отвърна Трит възмутен. — Тя е нужна за Дерола. Неправилно ще е да я използувам за Дюа. Освен това, щом иска да не се връща толкова дълго, когато бебе-средно копнее за нея — а навремето и тя е била бебе-средно, — навярно ще се наложи да свикнем да живеем без нея.
— Но, Трит, не искаш ли никога вече да се сливаш?
— Ами, триадата е вече попълнена.
— Сливането не е само това.
— Къде да я търсим? — попита Трит. — Малката Дерола се нуждае от мен. Тя е мъничко бебе. Не бива да я оставям.
— Твърдите ще уредят някой да се грижи за Дерола. Ние с теб ще отидем в пещерите на Твърдите, за да намерим Дюа.
Трит размисли. Пукната пара не даваше за Дюа. Дори към Один не изпитваше нищо. За него съществуваше само Дерола.
— Някой ден — отвърна той. — Някой ден, когато Дерола поотрасне. Не преди това.
— Трит — настоя Один, — длъжни сме да намерим Дюа. В противен случай… в противен случай ще ни вземат децата.
— Кой? — попита Трит.
— Твърдите.
Трит замълча. Нямаше какво да каже. Никога не бе чувал за подобно нещо. Не можеше да си го
