Запита се за колко ли време ще му стигне кислорода в раницата.
Тогава Селена заговори отново.
— Бен, мога ли да ти задам един въпрос?
— Питай спокойно. Ако те интересува личния ми живот, нямам тайни. Висок съм метър и седемдесет и два сантиметра, на Луната тежа тринадесет килограма, много отдавна имах жена, сега съм разведен, имам едно дете — дъщеря, възрастна и омъжена, следвал съм в университета…
— Не, Бен. Говоря сериозно. Ще разрешиш ли да те попитам за работата ти?
— Разбира се, Селена. Само че не съм сигурен доколко ще успея да ти обясня.
— Ами… Знаеш, че ние с Барън…
— Да, известно ми е — прекъсна я рязко Денисън.
— Двамата разговаряме. Понякога ми казва някои неща. Разправи ми, че според теб е възможно Електронната помпа да взриви Вселената.
— Нашия район от Вселената. Може да превърне в квазар част от нашия клон на Галактиката.
— Така ли? Наистина ли мислиш така?
— Когато дойдох на Луната — зае се да й обяснява Денисън, — не бях сигурен. Сега съм. Лично аз съм убеден, че това ще стане.
— А кога ще се случи според теб?
— Не мога да определя точно. Може би след няколко години. Или след няколко десетилетия.
Настъпи кратко мълчание. После Селена каза с притихнал глас:
— Барън е на противното мнение.
— Зная. Не се и опитвам да го спечеля на своя страна. Невъзможно е да се преодолее отказа да се вярва с фронтално нападение. Това е грешката на Ламонт.
— Кой е Ламонт?
— Извинявай, Селена. Говоря на себе си.
— Не, Бен. Моля те, разправи ми. Интересува ме. Моля те.
Денисън се обърна с лице към нея.
— Добре — съгласи се той. — Не възразявам и ще ти разправя. Ламонт, физик там на Земята, се опита по свой начин да предупреди света за опасността от Помпата. Провали се. Земните хора искат Помпата, искат безплатна енергия. Желанието им е достатъчно силно, за да откажат да повярват, че не може да се изпълни.
— Но защо им е, ако означава гибел?
— Трябва само да не повярват, че означава гибел. Най-лесният начин да се реши даден проблем е като се отрече, че съществува. Твоят приятел доктор Невил постъпва по същия начин. Не обича повърхността, затова се самопринуждава да вярва, че слънчевите батерии са негодни — дори и ако безпристрастният наблюдател ги обяви за идеален източник на енергия за Луната. Иска да има Помпа, за да си стои под повърхността и поради това отказва да повярва, че тя може да е опасна.
— Съмнявам се, че Барън няма да повярва в нещо, за което съществуват сериозни доказателства — възрази Селена. — Имаш ли наистина доказателства?
— Мисля, че да. Изумително е в същност, Селена. Всичко зависи от някои неуловими фактори на взаимодействията между кварки. Знаеш ли какво означава това?
— Не е необходимо да ми обясняваш. Толкова много съм разговаряла с Барън за всякакви неща, че ще успея да те разбера.
— Е добре, мислех, че за тази цел ще имам нужда от лунния протонен синхротрон. Диаметърът му е четиридесет километра, има свръхпроводими магнити и може да достига енергии от 20 000 милиарда електронволта и повече. Оказа се обаче, че тук разполагате с нещо, което наричате „Пионизатор“, вмества се в зала с обикновени размери и върши цялата работа на синхротрона. Луната трябва да бъде поздравена за това изумително постижение.
— Благодаря ти — вметна самодоволно Селена. — От името на Луната имам предвид.
— И така резултатите от работата ми с пионизатора показват с каква скорост се повишава интензивността на силното ядрено взаимодействие; скоростта е, каквато твърди Ламонт, а не каквато иска да я изкара общоприетата теория.
— Барън виждал ли ги е?
— Не. Но предполагам, че и след като се запознае с тях, Невил ще ги отхвърли. Ще заяви, че резултатите са гранични. Ще каже, че съм сгрешил. Ще подхвърли, че не съм взел предвид всички фактори. Ще твърди, че не съм използувал всички необходими контролни методи… А в същност това ще означава, че желае Електронната помпа и че не се отказва от нея.
— Искаш да кажеш, че няма изход?
— Има, разбира се, но не по прекия път. Не по пътя на Ламонт.
— И какъв е той?
— Решението на Ламонт е да накара насила да изоставят Помпата, но не бива просто да се върнем назад. Невъзможно е да се вкара пилето обратно в яйцето, виното в гроздето, момчето в утробата. Когато искаш бебето да остави часовника, не се опитваш да му обясниш, че трябва да постъпи така… предлагаш му нещо, което ще му хареса повече.
— И какво е то?
— Е, именно тук не съм толкова уверен. Имам една идея, проста идея — може би прекалено проста, за да се осъществи. — основава се върху напълно очевидния факт, че числото две е смешно и не може да съществува.
В продължение на минута мълчаха, а след това Селена заговори със също така вглъбен глас като неговия.
— Позволи ми да отгатна същността на думите ти.
— Не зная дали в тях има някаква същност.
— Нека все пак да опитам. Навярно е логично да се предполага, че само нашата Вселена може да съществува или съществува, тъй като е единствената, в която живеем и познаваме. Но щом се получат доказателства, че има и втора вселена — паравселена, както я наричаме, — тогава става изключително смешно да се предполага, че съществуват само две вселени. Щом съществува втори свят, тогава може да има безкраен брой вселени. Между единицата и безкрайността в случаи като този няма реални числа. Не само числото две, но всяко крайно число е смешно и не може да съществува.
— Точно така раз… — поде Денисън. Отново настъпи мълчание. Той се надигна в седнало положение и погледна надолу към скритата в скафандъра жена. — По-добре ще е да се връщаме в града.
— Просто отгатвах — каза тя.
— Не, не е така. Каквото и да беше, не е просто отгатване.
11
Барън Невил я гледа известно време втренчено като онемял. Тя спокойно отвърна на погледа му. Панорамата по прозорците й отново беше променена. На един от тях сега се виждаше Земята — малко повече от половината кълбо.
— Защо? — попита той накрая.
— В действителност стана случайно — отвърна тя. — Разбрах същността и бях прекалено възбудена, за да премълча. Трябваше още преди няколко дни да ти го разправя, но се опасявах, че реакцията ти ще бъде точно такава.
— И така, той е разбрал. Ама че глупачка!
Тя се намръщи.
— Какво е научил? Само каквото рано или късно щеше да отгатне — че не съм туристически гид, а твоя интуитивистка. Интуитивистка, която няма понятие от математика, за бога. И какво като го знае? Има ли значение, че притежавам интуиция? Неведнъж си ми казвал, че моята интуиция няма стойност, докато не се подкрепи с математична точност и експериментални наблюдения. Колко пъти си ми разправял, че и най- натрапчивата интуиция може да е погрешна? Тогава каква стойност ще има за него голият интуитивизъм?
