Зелените нишки

като го сложиха в хипер-атомната камера и го превърнаха в чиста топлина. Бактериалните култури все още бяха нормални, когато Уейс ги прегледа.

Не това тревожеше Уейс сега.

Дрейк беше взел „камъчето“ през последните часове от престоя им на планетата — след като бариерата беше поддала. Ами ако поддаването беше резултат на бавен и неотстъпен умствен натиск от страна на съществото на планетата? Ако части от него са чакали да проникнат, когато падне бариерата? Ако камъчето не е било достатъчно бързо и се е придвижило малко след като бариерата е била възстановена, то е било убито от нея. Тогава то е останало там и е чакало Дрейк да дойде и да го вземе.

Това беше „камъче“, а не обикновена форма на живот. Значеше ли това, че то беше някакъв вид форма на живот? Организмът на планетата би могъл да сътвори нарочно едно същество, което да прилича на камъче, да изглежда невинно, да не е подозрително. С други думи, камуфлаж — остроумен и опасно успешен камуфлаж.

Дали някое друго маскирано същество е успяло да мине през бариерата, преди тя да бъде възстановена — с подходяща форма, която да не буди подозрение у хората на кораба?

Дали изглежда като обикновена попивателна? Или като пиронче от старомодния стол на капитана? И как ще го открият? Могат ли да претърсят целия кораб, за да намерят издайническите зелени кичурчета? Дори индивидуалните микроби?

А защо камуфлаж? Дали то възнамерява да остане скрито за известно време? Защо? За да дочака кацането на Земята ли?

Евентуална инфекция след кацането не би могла да бъде спряна с взривяването на един кораб. Бактериите на Земята, мекотелите, ферментите и протозоите биха били заразени първи.

За една година новородените щяха да достигнат неизброими количества.

Уейс затвори очи и си каза, че може и да не е толкова лошо. Няма да има повече болести, защото бактериите няма да се множат за сметка на носителите си, напротив, ще се задоволяват с това, което им е достатъчно. Няма да има свръхнаселение. Няма да има повече войни, престъпления, алчност.

Човечеството ще намери покой, като стане едно болтче от биологичната машина. Човекът ще бъде брат на микроба или на чернодробната клетка.

Той стана. Искаше да поговори с капитан Лоринг. Те трябваше да изпратят доклада си и да унищожат кораба, както Сейбрук.

После пак седна. Сейбрук беше имал доказателства, докато той имаше само съмнението си, предизвикано от гледката на две зелени петънца върху едно камъче. Можеше ли да убие двестата човека на борда само заради едно съмнение?

Трябваше да мисли!

Той трепереше. Защо трябваше да чака? Ако можеше просто да се справи с тези на борда. Сега!

Но една по-хладна, по-разумна част от него му казваше, че не може. Малките размножители щяха да се издадат за 15 минути, а Мислещите непрекъснато следяха за това. Дори на една миля от повърхността на планетата им щеше да е прекалено рано, защото те пак можеха да се самоунищожат.

По-добре да изчака, докато главните камери се отворят и въздухът на планетната духне размножителите на хиляди страни. Тогава ще бъде готово! Още един свят — организиран, съвършен.

Той чакаше. Машините глухо работеха, за да контролират приближаването на кораба: лек тласък при допира на кораба с повърхността на планетата, после…

Приемаше радостните мисли на Мислещите и неговата собствена радост им отговаряше. Скоро те щяха да могат да приемат мисли като самия него. Може би не точно тези фрагменти, а фрагментите, които ще израснат от онези, които могат да продължават живота.

Главните камери трябваше вече да се отворят.

И всяка мисъл спря.

Джери Торн си помисли: „Нещо не е наред!“ Той каза на капитан Лоринг:

— Извинявайте! Като че ли има недостиг на енергия. Камерите не се отварят.

— Сигурен ли сте, Торн? Светлините са запалени.

— Да, капитане, в момента търсим повредата.

Той излезе и отиде към Роджър Олдън при кутията с електроинсталацията за камерите.

— Какво има?

— Чакай малко, де! — Олдън работеше. — Боже мили! Проводникът за камерите е скъсан!

— Какво? Не може да бъде!

Олдън вдигна прекъснатите жици и показа техните чисти, блестящи краища.

Доктор Уейс дойде при тях. Изглеждаше измъчен.

— Какво става? — гласът му трепереше.

Обясниха му. На дъното на кутията в единия ъгъл стоеше прерязаният проводник. Уейс се наведе — на пода лежеше черно парченце. Той го пипна с един пръст и то се размаза, оставяйки сажди по пръста му. Уейс ги избърса разсеяно.

Може би нещо е замествало липсващия проводник? Нещо живо, което само е приличало на жица, но все пак се нагряло, умряло и се овъглило за части от секундата, когато инсталацията за камерите била включена.

— Как са бактериите? — попита той.

Един от екипажа отиде да провери, върна се и каза:

— Всичко е нормално, докторе.

В това време жицата беше направена, камерите — отворени, и д-р Уейс излезе навън — в света на хаоса — на Земята.

— Хаос ли? Нищо подобно! — каза той, като се смееше малко странно. — Нека така да си остане!

,

Информация за текста

© 1950 Айзък Азимов

© 1974 Здравка Калайджиева, превод от английски

Isaac Asimov

Green Patches, 1950

Сканиране: ???

Източник: http://kosmos.pass.as/

Издание: сп. „Космос“ бр.3/1974

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11560]

Последна редакция: 2009-05-16 09:39:02