наглеждам приборите вместо теб. И освен това… няма да е лошо да се облека. Знаеш ли — продължи Артемизия, докато се надигаше, — хранителният концентрат наистина не е никак лош на вкус, след като свикнеш с него. Благодаря ти, че си го взел.
И по-скоро тези думи, отколкото целувката, бяха истинското помиряване между двамата.
Когато, часове по-късно, Джилбрет влезе в пилотската кабина, той не прояви изненада, заварвайки Байрън и Артемизия в средата на дълъг и на пръв поглед безсмислен разговор. Дори пропусна да отбележи факта, че момъкът е обвил ръка около кръста на неговата племенница.
— Кога ще бъде Скокът, Байрън? — запита той.
— След половин час.
Определеното време измина, уредите бяха програмирани и разговорът постепенно утихна.
Когато настъпи мигът, Байрън пое дълбоко дъх и завъртя ръчката до края отляво надясно.
Усещането тук бе по-различно, отколкото на големите лайнери. „Безжалостни“ беше значително по- малък и Скокът не беше толкова гладък. Байрън се олюля и за частица от секундата погледът му се замъгли.
А сетне настъпи покой и всичко изглеждаше съвсем нормално.
Само дето звездите на видеопанела се промениха. Байрън завъртя кораба и изображението отвън започна бързо да се мени, като всяка звезда описваше дъга по небосвода. Най-сетне една от звездите застана пред тях, ослепително ярка и неподвижна. Приличаше на миниатюрна сфера, на изгаряща искра. Байрън насочи кораба право към нея и фокусира телескопа, включвайки спектроскопския прибор.
Отново разтвори Алманаха и и прегледа раздела, наречен „Спектрални характеристики“. После се надигна от пилотското кресло и каза:
— Все още сме твърде далеч. Ще трябва да пришпоря още малко двигателя. Но няма съмнение, че пред нас е Лингейн.
Това беше първият извършен от него Скок, и то успешен.
ГЛАВА ХII
Монархът се появява
Монархът на Лингейн обмисляше напрегнато чутото, ала на лицето му не се виждаше нито една бръчка.
— И ти си чакал четирийсет и осем часа, за да ми го кажеш? — попита той.
— Нямаше причина да докладвам по-рано — отвърна дръзко Рицет. — Ако ви затрупвам с всякакви подобни проблеми, животът ще стане непосилно бреме за вас. Казвам ви го сега, защото не бяхме в състояние да разгадаем какво се крие зад всичко това. Несъмнено има нещо подозрително, а в положението, в което се намираме, трябва да избягваме всякакви подозрителни ходове.
— Добре, повтори го пак. Искам да чуя всичко отново.
Монархът подпря крак на парапета на прозореца и се загледа замислено навън. Прозорецът сам по себе си вероятно беше едно от най-чудатите изобретения на лингейнската архитектура. Неголям по размери, той бе монтиран в дъното на дълбока ниша, която постепенно се стесняваше към него. Стъклото бе изключително чисто, невероятно здраво и изпъкнало навън, така че изпълняваше по-скоро ролята на огромна лупа, която събираше светлината от множество различни посоки и пресъздаваше миниатюрна панорама на околния свят.
От всеки прозорец на имението на Монарха посетителите можеха да се любуват на подобни гледки, обхващащи половината хоризонт, а също и небосвода — от зенита до надира. Малките изкривявания в картината по края само доразкрасяваха изображението на застиналия неподвижно под тях град и издигащите се над космодрума стратолети. С течение на времето човек така свикваше с тази гледка, че беше склонен да я смята за по-реална от онова, което се разкриваше навън. Чрез промяна в поляризацията на стъклата прозорците потъмняваха автоматично, когато слънцето заставаше в такова положение, че лъчите му се фокусираха вътре, повишавайки непоносимо температурата.
Без съмнение Лингейн с нейните уникални прозорци бе живо потвърждение на теорията, че архитектурата на една планета определя мястото, което заема в галактиката.
Също като тях и Лингейн беше малка, ала с просторна панорамна картина. Това беше планета-държава в галактика, в която отдавна бе замрял всякакъв политически и икономически възход. Докато повечето политически съюзи се състояха от многобройни звездни системи, Лингейн оставаше такава, каквато е била от векове — един-единствен обитаем свят. Но това не му пречеше да е богат. Всъщност друга перспектива планетата никога не беше имала.
Трудно е да се определи предварително кой от безбройните светове ще стане пресечна точка за множество космически маршрути и дори ще се превърне в център на икономически интереси. Особено значение тук имат степента на развитие на тази част от галактиката, близостта на други обитаеми планети, редът, по който са били колонизирани, както и индустриалното им развитие.
Лингейн отрано бе открила своята стойност и това се бе оказало повратен момент в нейната история. Ала заемането на стратегическа позиция е нищо, ако не съумееш да се възползваш от нея. Планетата бе окупирала няколко малки астероида, които нито имаха някакви залежи, нито бяха в състояние да предоставят удобна територия за заселване, но можеха значително да подпомогнат търговския монопол на Лингейн. Върху тези разхвърляни из Космоса камъни бяха построени сервизни станции, където можеше да се намери всичко, от което се нуждаеха корабите — от резервни части за хиператомните двигатели до най- нашумелите книгофилми. Постепенно те се превърнаха във важни търговски центрове. Кожи, метали, зърно, месо, дърва от всички краища на кралствата се стичаха натам, докато от вътрешността идеха машини, уреди, лекарства и най-различни промишлени стоки.
Така че подобно на прозорците си и Лингейн, макар и малка, гледаше към цялата галактика. И въпреки че беше планета-единак, тя се справяше добре.
— Започни отначало, Рицет — заръча Монархът, без да откъсва поглед от прозореца. — Къде за пръв път пощенският кораб е срещнал този крайцер?
— На по-малко от сто милиона мили от Лингейн. Точните координати нямат особено значение. Оттогава не го изпускаме от очи. Още при засичането е установено, че тиранийският кораб се е носел в орбита около нашата планета.
— Сякаш няма никакво намерение да се приземява, а по-скоро чака нещо, а?
— Да.
— И няма ли начин да разберем какво чакат?
— Никакъв, опасявам се. Никой друг не ги е забелязал. Проверихме внимателно.
— Добре — кимна Монархът. — Да оставим този въпрос замалко. Значи, спрели са пощенския кораб, което е нарушение на Спогодбата за движението на пощенските съдове, подписана на Тирани.
— Съмнявам се това да са тиранийци. Неуверените им действия говорят, че по-скоро са избягали престъпници, хора извън закона.
— Говориш за хората от екипажа? Може би точно това искат да си помислим. Но както разбирам, единственото им желание е било да изпратят посланието до мен.
— Точно така, лично за Монарха.
— И нищо друго?
— Нищо друго.
— Нито за миг не са влизали в пощенския кораб?
— Всички разговори са се водели чрез видеовръзката. Изстреляли са пощенската капсула от близо две мили разстояние и нашият кораб я е уловил в мрежите си.
— Съобщението само звуково ли е или има и образ?
— С образ. Това е най-интересното. Говорещият е млад мъж с аристократична осанка, каквото и да означава това.
Монархът неволно стисна юмрук.
— Така ли? Не са ли направили фотоотпечатък на лицето? Това е грешка.
— За съжаление капитанът на пощенския кораб не е разбрал колко е важно. Ако наистина е важно! Сър, всичко това говори ли ви нещо?
Монархът остави въпроса без отговор.
