свързано със съвсем банален повод — твоето обучение. Възрастта ти те изключваше от кръга на вероятните заподозрени. Но така изглеждаше само в началото! После, след като арестуваха баща ти, ти стана твърде опасен. Тиранийците неминуемо щяха да насочат вниманието си към теб, следователно натъкнеше ли се на търсения документ, той щеше да попадне в ръцете им. Трябваше да те изтеглим от Земята, преди да изпълниш възложената задача. Както виждаш, нещата бяха свързани.
— Значи документът е у вас? — запита Байрън.
— Не, не е — поклати глава Монархът. — Документ с подобно съдържание е изчезнал още преди доста години на Земята. Ако наистина това е търсеният от нас, тогава нямаме и най-малка представа у кого е сега. Може ли вече да прибера бластера? Ужасно е тежък.
— Прибери го — рече Байрън.
— Какво ти каза баща ти за документа? — запита Монархът след като прибра оръжието.
— Нищо, което не знаеш, след като е работил за теб.
Монархът се усмихна.
— Така значи! — рече той, но очите му останаха хладни.
— Свърши ли с обясненията?
— Да.
— Тогава — продължи Байрън — приготви се да напуснеш кораба.
— Чакай малко, Байрън — намеси се Джилбрет. — Въпросът тук не опира само до теб лично. Не забравяй, че случаят засяга мен и Артемизия. Ние също имаме право на глас. Що се отнася до мен например, в думите на Монарха има определена логика. Бих искал да ти напомня, че именно аз ти спасих живота на Родиа, така че сега си ми длъжник.
— Добре — викна ядно Байрън. — Ти ми спаси живота. — Той посочи с ръка въздушния шлюз. — Тръгвай тогава с него. Хайде, върви. Нали искаше да откриеш Монарха? Ето го! Съгласих се да те отведа при него и сега сме квит. Не се опитвай да ми нареждаш какво да правя!
Той се извърна към Артемизия, все още разгорещен от спора.
— А ти? Ти също ми спаси живота. Тук всички сте ме спасявали поне по веднъж. И ти ли искаш да отидеш с него?
— Не взимай решенията вместо мен, Байрън — отвърна със спокоен глас момичето. — Ако исках да тръгна с него, щях да ти кажа.
— Не се чувствай длъжна към никого. Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.
Тя го погледна обидено и той извърна глава. Както и друг път се беше случвало, дълбоко в себе си беше уверен, че се държи глупаво. Джонти го беше принудил да постъпи така и той бе напълно безпомощен да се справи с чувствата си. На всичкото отгоре и двамата му спътници приемаха за нещо естествено факта, че Джонти бе изпратил Байрън право в устата на вълка само за да си спаси кожата. По дяволите, за какъв го мислеха?
Спомни си за фалшивата бомба, за родианския лайнер, за тиранийците и нощта с преследването на Родиа и почувства остро самосъжаление.
— Е, Фаръл? — попита Монархът.
— Е, Байрън? — добави Джилбрет.
— Мисля — намеси се Артемизия, — че нямаме никакъв избор. Отвън го чакат три кораба, а и пред нас е самият Монарх на Лингейн.
Монархът я погледна и кимна с възхищение.
— Милейди, вие сте много интелигентно момиче. Колко е хубаво, когато подобен блестящ ум е надарен с такава красива обвивка! — При тези думи той притвори кокетно очи.
— Какво се иска от нас? — запита Байрън.
— Позволете ми да използвам вашите имена и способностите ви и аз ще ви отведа на планетата, която лорд Джилбрет нарича бунтовнически свят.
— Смятате ли, че подобна планета съществува? — запита Байрън.
— Това е вашата планета — рече уверено Джилбрет.
Монархът се усмихна.
— Наистина мисля, че светът, който лорд Джилбрет ни описва, съществува, но това не е моята планета.
— Не е вашата, значи — рече разочаровано Джилбрет.
— Какво значение има, след като мога да го открия?
— Как? — настоя да узнае Байрън.
— Не е толкова трудно, колкото си мислите. Ако сметнем, че чутото е вярно, значи наистина има такъв свят, който се готви за война с тиранийците. Остава да приемем, че той се намира някъде в сектора на мъглявината и повече от двайсет години не е бил открит от тиранийците. Ако това наистина е възможно, има само едно място, където може да се намира тази планета.
— И къде?
— Не виждате ли очевидния извод? Не е ли повече от ясно, че подобен свят може да се намира само във вътрешността на мъглявината?
— Вътре в мъглявината!
— Велики небеса, разбира се! — възкликна Джилбрет.
Едва сега всички осъзнаха, че това е единственото възможно решение.
— Могат ли да живеят хора вътре в мъглявината? — запита объркано Артемизия.
— Защо не? — попита Монархът. — Не съдете по външния изглед. Мъглявината е черна мъгла сред Космоса, но съвсем не се състои от отровен газ. Всъщност това е плътна маса от натриеви, калиеви и калциеви атоми, която поглъща и отразява светлината на звездите вътре в нея и естествено на тези, които са на противоположната страна. Иначе е съвсем безвредна и почти незабележима в непосредствена близост до тези звезди. Моля за извинение, ако разказът ми звучи твърде научно, но последните няколко месеца прекарах на Земята, събирайки астрономическа информация за мъглявината.
— Защо точно там? — запита Байрън. — Не че е особено важно, но тъкмо там се запознах с теб и това събужда любопитството ми.
— Няма нищо мистериозно. Напуснах Лингейн по своя работа, за която няма смисъл да говоря сега. Преди около шест месеца посетих Родиа. Моят агент, Уайдмос — баща ти, Байрън, — не беше успял да убеди Управителя да премине на наша страна. Опитах се да оправя нещата, но се провалих, тъй като Хинрик — моля за извинение дамата — не се оказа подходящ материал за онова, с което сме се захванали.
— Чуйте го само! — промърмори Байрън.
Монархът продължи:
— Там се срещнах с Джилбрет, както вече може би ви е казал. А след това заминах за Земята, защото тя е истинският дом на човечеството. Тъкмо оттам е започнало завладяването на галактиката и там се намират повечето архиви. Оказа се, че мъглявината Конска глава била слабо изучена, всъщност през нея са преминали само няколко кораба. Никога не е била заселвана поради трудностите да се пътува през район на космическото пространство, където е невъзможно да се наблюдават звездите. Но и архивите от тези няколко полета ми бяха напълно достатъчни. А сега слушайте внимателно. Тиранийският кораб, на който лорд Джилбрет се оказал, бил ударен от метеор точно след първия си Скок. Ако приемем, че пътят от Тирани до Родиа е следвал обичайните търговски маршрути — а няма причина да не е било така, — можем приблизително да определим мястото в пространството, където е станала катастрофата. Между двата Скока корабът изминава не повече от два милиона мили. Тъкмо това разстояние можем да определим като предполагаемото място. Има и друг начин да открием търсената точка. При удара в пулта за управление метеорът би могъл лесно да промени посоката на Скоковете, тъй като ще е достатъчно само да засегне корабния жироскоп. Макар и малко вероятно, това не е невъзможно. От друга страна, за да се промени силата на хиператомната тяга, ще е необходимо пълно разрушаване на двигателите, които, както знаем, не са били повредени при сблъсъка. След като силата на подаваната тяга не е била променена, следователно и дължината на следващите четири Скока е била същата, без значение каква е относителната посока, в която са били извършвани. Можем да си я представим като дълъг извит кабел, който е пречупен в неизвестна за нас посока и под неизвестен ъгъл. Крайното положение на кораба ще се намира някъде на повърхността на
