една въображаема сфера, центърът на която ще бъде точката от пространството, където е станало сблъскването с метеора, а радиусът й ще е векторен сбор от извършените впоследствие Скокове. Аз начертах тази сфера и повърхността й се пресече с местоположението на мъглявината Конска глава. Приблизително шест хиляди квадратни градуса, една четвърт от общата повърхност на сферата, лежаха вътре в мъглявината. Следователно оставаше да открия някоя звезда, разположена в онази част от мъглявината, която се намираше в радиус приблизително един милион мили около въображаемата повърхност, за която говорим. Спомняте си, предполагам, че когато корабът на Джилбрет спрял, близо до него имало някаква звезда. Колко според вас са звездите върху повърхността на нашата сфера? Не забравяйте, че в галактиката те са над сто милиарда.
Байрън откри, че макар и неохотно, вниманието му е погълнато от лекцията.
— Стотици, предполагам.
— Пет! — отвърна Монархът. — Само пет. Не се подлъгвайте от голямата цифра. Обемът на галактиката е приблизително седем трилиона кубически светлинни години, следователно на всяка звезда се падат средно по седемдесет кубически светлинни години. За съжаление нямах никаква представа коя от тези пет звезди има обитаеми планети. Така възможностите значително щяха да намалеят. Оказа се, че първите изследователи не са разполагали с достатъчно време, за да извършат подробни наблюдения. Бяха обозначили само местонахождението на звездите, посоката на движението и спектралния им тип.
— Значи в една от тези пет звездни системи се намира бунтовническият свят? — запита Байрън.
— Само ако не греша в заключенията си.
— И ако приемем за вярна историята на Джил.
— Аз я приех.
— Историята ми е достоверна — прекъсна ги развълнувано Джилбрет. — Кълна се.
— Тъкмо се готвех да се отправя към този район, за да обследвам петте звезди — продължи Монархът. — Мотивите, от които съм движен, са съвсем очевидни. Като Монарх на Лингейн имам право да заема подобаващо място в това, което възнамеряват да предприемат тези хора.
— А ако си придружен от двама членове на фамилията на Хинриадите и един Уайдмос, шансът ти да заемеше подобаващо място, както и да получиш висок пост в новосъздадения свободен свят, е значително по-голям — допълни Байрън.
— Цинизмът ти не ме стряска, Байрън. Отговорът естествено е „да“. Ако наистина предстои бунт и той завърши с победа, най-добре е да сме на печелившата страна.
— В противен случай някой предприемчив политик или бунтовнически лидер току-виж получил поста Монарх на Лингейн.
— Или пък Фермер на Уайдмос. Точно така.
— Ами ако бунтът не успее?
— Ще помислим върху тази възможност, след като открием онова, което търсим.
— Аз тръгвам с теб — произнесе бавно Байрън.
— Чудесно! В такъв случай да се подготвим за прехвърлянето ви на другия кораб.
— Това пък защо?
— По-добре ще е за вас. Този кораб е само една играчка.
— Това е тиранийски боен кораб. Не бива да го изоставяме.
— Още по-опасен и подозрителен е тъкмо защото е тиранийски боен кораб.
— Не и в мъглявината. Съжалявам, Джонти. Не тръгвам с теб заради изгодата. Ще бъда откровен. Наистина искам да открия бунтовническия свят. Но между нас двамата не може да става и дума за приятелство. Оставам тук, за да се разпореждам сам със себе си.
— Байрън — намеси се Артемизия, — този кораб е твърде малък за нас тримата.
— В този вид — да, Арта. Но бихме могли да прикачим към него допълнителен модул. Джонти го знае не по-зле от мен. Така ще имаме достатъчно пространство и ще разполагаме с нужната ни свобода на действие. Освен това ще прикрием предназначението му.
Монархът се замисли.
— Щом не ми предлагаш нито приятелството си, нито своето доверие, Фаръл, би трябвало да взема мерки за своята сигурност. Можеш да разполагаш както поискаш с твоя кораб и модула, който възнамеряваш да прикачиш. Но аз трябва да получа гаранции, че ще изпълниш твоята част от сделката. Лейди Артемизия ще дойде с мен.
— Не! — извика Байрън.
Монархът вдигна вежди.
— Не? Нека чуем какво ще каже дамата.
Той се извърна към Артемизия и ноздрите му леко потрепнаха.
— Милейди, уверявам ви, че на моя кораб ще разполагате с пълни удобства.
— Не зная дали вие ще се чувствате удобно, милорд. Тъкмо затова предпочитам да ви спестя това неудобство и да остана тук.
— Мисля, че ще промените решението си, ако… — поде Монархът и две тънки бръчки в основата на носа му сякаш подчертаха скритата заплаха.
— Аз пък не мисля — прекъсна го Байрън. — Лейди Артемизия направи своя избор.
— И ти я подкрепяш с цялото си сърце, Фаръл? — Монархът се усмихваше отново.
— Напълно! И тримата оставаме на „Безжалостни“. Никакви компромиси по този въпрос.
— Странна компания си избираш.
— Мислиш ли?
— Да. — Монархът впери замислен поглед в ноктите си. — Отпърво ми беше обиден, че съм те измамил и съм изложил живота ти на опасност. Толкова по-странно е, че очевидно си в близки приятелски отношения с дъщерята на човек като Хинрик, който може да ми бъде учител в изкуството на измамата.
— Познавам добре Хинрик. Твоето мнение за него не променя нищо.
— Всичко ли знаеш за Хинрик?
— Знам достатъчно.
— А знаеш ли, че той уби баща ти? — Монархът посочи с пръст Артемизия. — Знаеш ли, че момичето, за което си толкова искрено загрижен, е дъщеря на убиеца на баща ти?
ГЛАВА ХIV
Монархът си тръгва
Настъпи продължително мълчание. Монархът запали поредната си цигара. Изглеждаше съвършено спокоен. Джилбрет седеше сгърчен в креслото, захлупил лице в дланите си, сякаш всеки миг щеше да заплаче. Предпазните колани се полюшваха бавно над него и засилваха трагичния ефект.
Байрън се извърна към Монарха с пребледняло лице, а Артемизия с трепкащи ноздри гледаше не към Монарха, а към Байрън.
В този момент в каютата се разнесе тихият мелодичен сигнал на радиото.
Джилбрет подскочи и се завъртя в креслото.
— Опасявам се — изрече с равнодушен глас Монархът, — че разговорът ни е продължил по-дълго, отколкото предвиждах. Наредих на Рицет да дойде и да ме прибере, ако се забавя повече от час.
Екранът на видеопанела блесна и на него се появи лицето на Рицет.
— Иска да говори с теб — рече Джилбрет на Монарха и му направи място.
Монархът се надигна от креслото и се приближи до камерата.
— Всичко е наред, Рицет — произнесе той.
— Кои са членовете на екипажа, сър? — запита другият.
Байрън се изправи неочаквано до Монарха.
— Аз съм Фермерът на Уайдмос — произнесе гордо той.
В отговор Рицет се усмихна добросърдечно.
— Поздрави, сър — рече той и махна с ръка.
— Скоро ще се върна, придружен от една млада дама — прекъсна ги Монархът. Подгответе маневрата за сближаване на въздушните шлюзове. — След тези думи той прекъсна визуалната връзка между двата кораба. — Преди да дойда — продължи Монархът, обръщайки се към Байрън, — споделих с екипажа
