— Не очаквах да те срещна толкова скоро, Фаръл — добави Монархът.
— Или може би никога? — рече навъсено Байрън.
— Човек никога не знае — съгласи се Монархът. — Естествено, след като получих послание от една- единствена дума — „Джилбрет“, след като знаех, че същият този Джилбрет не може да управлява космически кораб, след като самият аз бях изпратил на Родиа един млад човек, който можеше да управлява космически кораб и нищо чудно да е отвлякъл тиранийски крайцер, опитвайки се да избяга след като в края на краищата, ми беше докладвано, че единият от пътниците на кораба бил млад човек с аристократична осанка, заключението идваше от само себе си. Така че не съм изненадан да те срещна тук.
— И все пак си изненадан — настоя Байрън. — Ни най-малко не си очаквал да ме срещнеш. Нали ти ме изпрати на сигурна смърт! Нима смяташ, че ме бива по-малко от теб в умозаключенията?
— Имам много високо мнение за теб, Фаръл.
Монархът го разглеждаше съвършено невъзмутимо и Байрън се почувства неудобно от невъздържания си изблик на възмущение. Той се обърна с гневно изражение към събеседниците си.
— Този човек е Сандър Джонти — същият онзи Сандър Джонти, за когото вече ви разказвах. Може да е Монархът на Лингейн и на още петдесет планети, но за мен ще си остане Сандър Джонти.
— Значи той е човекът, който… — заговори Артемизия.
— Овладей се, Байрън — прекъсна я Джилбрет. — Да не си полудял?
— Това е той! Не съм полудял! — извика Байрън. С мъка сдържаше гнева си. — Добре. Няма смисъл да крещя. Напусни кораба ми, Джонти. Виждаш, че говоря съвсем спокойно. Махай се от кораба.
— Но скъпи мой Фаръл! На какво основание?
Джилбрет преглъщаше уплашено, опитвайки се да каже нещо, но Байрън го избута встрани и се изправи лице в лице с Монарха.
— Ти направи само една грешка, Джонти. Една-единствена. Не си могъл да предположиш, че когато напуснах спалнята си на Земята, забравих да взема със себе си часовника. А сигурно не знаеш, че каишката му е радиационен индикатор.
Монархът направи колелце от цигарен дим и се усмихна.
— И тя не беше посиняла, Джонти. Никаква бомба не е имало в стаята ми през онази нощ. Всичко е било грижливо замислена измама! Ако посмееш да го отречеш, значи си лъжец, пък дори и да си самият Монарх или както там те наричат. Ти си ме упоил с Хипнат, а след това си подредил сцената за среднощната комедия. Погледнато по този начин, всичко се подрежда чудесно. Ако не се бях събудил, щях да спя до сутринта, без да разбера, че нещо не е наред. Та кой, значи, ми звъни посред нощ, за да се увери, че съм буден? Че не спя и ще открия бомбата, поставена така, че да не я пропусна? Кой побърза да разбие вратата ми, за да напусна стаята, преди да разбера, че бомбата е фалшива? Вероятно добре си се забавлявал онази нощ, Джонти.
Байрън почака реакцията от думите си, но Монархът само кимна с вежлив интерес. Момъкът почувства, че гневът му отново расте. Все едно, че удряше възглавница, риташе във въздуха или разпиляваше вода.
— Баща ми е бил осъден на смърт — продължи той. — Още на сутринта щях да го науча. И вероятно щях да замина незабавно за Нефелос. Щях да поема по своя път, да се изправя открито срещу Тирани, да постъпя така, както аз реша. Щях да зная какво рискувам и какво ме чака. Но ти искаше да замина за Родиа, за да се срещна с Хинрик. Естествено не можеше да разчиташ, че ще направя както желаеш. Малко вероятно беше, че ще се вслушам в съветите ти. Освен ако не възникне подходяща ситуация. И ти си я създал. Наистина повярвах, че съм в опасност, и това ми попречи да разсъждавам трезво. Но не и на теб. Престори се, че ми спасяваш живота. Държеше се така, сякаш знаеш всичко — какво трябва да направя, къде да отида. Аз бях объркан, изваден от равновесие. И последвах съветите ти.
Байрън пое дълбоко дъх и зачака отговора. Но отговор не последва и той извика:
— Само едно не ми каза — че корабът, с който ще напусна Земята, е родиански и че си се погрижил капитанът да бъде информиран за истинското ми име. Искал си да попадна в ръцете на тиранийците още щом кацна на Родиа. Ще го отречеш ли?
Настъпи продължителна пауза. Джонти бавно изгаси цигарата си.
— Байрън — намеси се Джилбрет, като кършеше ръце, — говориш абсурдни неща. Монархът никога не би направил…
В този момент Джонти вдигна глава и произнесе с тих глас:
— Само че го направи. Признавам всичко. Абсолютно си прав, Байрън, и те поздравявам за твоята проницателност. Бомбата, която поставих, наистина беше само имитация, а след това те изпратих на Родиа, за да бъдеш арестуван от тиранийците.
Лицето на Байрън се проясни. Сякаш при това признание гневът му се уталожи.
— Някой ден, Джонти — закани се той, — ще си върна за всичко. В момента, както изглежда, ти си Монархът на Лингейн и отвън те чакат три кораба. За мое огромно съжаление съм принуден да се съобразявам с този факт. Но не забравяй, че „Безжалостни“ е мой кораб. Аз съм неговият пилот. Така че обличай си скафандъра и излизай. Въжето все още е на мястото си.
— Корабът не е твой. А и ти не си пилот, а по-скоро пират.
— Силата тук е на страната на този, който е завладял на кораба. Имаш пет минути, за да си облечеш скафандъра.
— Моля те, да не драматизираме излишно нещата. Имаме нужда един от друг и аз нямам никакво намерение да си тръгвам.
— Аз нямам нужда от теб. Не бих се обърнал към теб за помощ дори ако бях обкръжен от тиранийски кораби и само ти би могъл да ме спасиш.
— Фаръл — отвърна Джонти, — държиш се и говориш като дете. Оставих те да се наприказваш. Ще ми дадеш ли сега думата?
— Не. Не виждам никаква причина да те слушам.
— А сега виждаш ли?
Артемизия изпищя. Байрън вдигна ръка и замръзна. Лицето му пламтеше, тялото му се напрегна, но беше безпомощен.
— Взех някои предпазни мерки — каза Джонти. — Съжалявам, че се налага да прибягвам до заплаха с оръжие. Но това е единствения начин да ви принудя да ме изслушате.
Оръжието, което стискаше в ръка, беше малък джобен бластер. Не беше създадено да причинява болка или да парализира. Можеше само да убива!
— От четири години — заговори Монархът — подготвям Лингейн за война с тиранийците. Знаете ли какво означава това? Никак не е лесно. Всъщност е почти невъзможно. Вътрешните кралства няма да ни предложат никаква помощ. Знаем го от опит. От друга страна, ако кралствата от мъглявината не си помогнат сами, никой няма да им помогне. Никак не е лесно обаче да бъдат убедени в подобна необходимост всички сегашни водачи. Баща ти бе един от активните поддръжници на идеята и изгуби живота си. Играта, с която сме се захванали, е на живот и смърт. Не го забравяй. Залавянето на баща ти ни изправи пред истински провал. Чувствахме, че сме обречени. Той беше един от членовете на вътрешния кръг, което означаваше, че тиранийците знаят твърде много. Трябваше да отвлечем вниманието им. В подобен критичен момент не можех да се съобразявам с второстепенни неща като благородство и чест. Нашите врагове пипаха здраво. Бих могъл, разбира се, да дойда при теб и да заявя открито: „Слушай, Фаръл, налага се да поведем тиранийците по лъжлива следа. Ти си единственият син на Фермера и следователно подозренията им ще паднат върху теб. Заминавай веднага за Родиа, поискай среща с Хинрик и тиранийците ще тръгнат по грешна следа. Отведи ги далеч от Лингейн. Задачата е опасна, може да изгубиш живота си, но за тези идеали умря баща ти.“ И може би щеше да ме послушаш, но нямах право да рискувам. Ето защо нагласих всичко така, че да го направиш, без да знаеш причината. Съгласен съм, че се наложи да преживееш доста неприятни неща. Но въпреки това нямах друг избор. Да ти кажа честно, не вярвах, че ще оцелееш. Но също така ще ти призная, че си заслужаваше да те пожертвам. В края на краищата ти се измъкна невредим и няма да скрия — научих го с радост. Има още нещо — въпросът с документа…
— Какъв документ? — прекъсна го Байрън.
— Не бързай толкова. Казах, че баща ти работеше за мен. Знаех всичко, което знаеше и той. Поръчано ти беше да откриеш един определен документ и изборът не беше случаен. Пребиваването ти на Земята бе
