Байрън щеше да се измъчва от мисълта, че е можел да спаси бунтовническия свят, но бе рискувал живота си, за да му донесе унищожение.
Тъкмо в разгара на този тежък период отново си спомни за документа, който така и не успя да открие.
Странно, колко бързо бяха забравили всички за него. Какво ли не сториха, за да намерят бунтовническия свят, а за тайнствено изчезналия документ бяха забравили.
Може би нарочно вниманието им бе насочено в друга посока?
И изведнъж Байрън си даде сметка, че Аратап възнамерява да нападне бунтовническия свят с един- единствен кораб. Откъде имаше тази увереност? Нима смееше да се опълчи срещу цяла планета само с един кораб?
Монархът бе споменал, че документът бил изчезнал преди много години. Но в чии ръце е сега?
Може би е у тиранийците? Тогава те владеят тайната, която им позволява да разрушат цял свят със силата на един кораб.
Ако това е истина, какво значение има къде се намира и дали въобще съществува бунтовническият свят!
Измина доста време, преди отново Аратап да го посети. Байрън се изправи неохотно на крака.
— Пристигнахме в околностите на въпросната звезда — уведоми го Комисарят. — Координатите, които ни съобщи Монархът, се оказаха верни.
— И?
— Само че е безсмислено да търсим планети наоколо. Нашите астронавигатори определиха, че звездата е свръхнова и е на по-малко от милион години. Дори някога и да е имало планети наоколо, били са унищожени. Сега звездата е от типа бяло джудже. Около нея не може да има планети.
— Тогава… — Байрън преглътна сподавено.
— Бяхте прав — довърши Аратап. — Не съществува никакъв бунтовнически свят.
ГЛАВА ХХII
Ето го!
Нищо от философията му не можеше да прогони чувството на съжаление, което изпълваше Аратап. От известно време бе заживял с мисълта, че продължава борбата на баща си. И той като него бе повел флотилия от кораби срещу враговете на Хана.
Но тези изпълнени с надежда дни бяха отминали и дори да е имало някакъв бунтовнически свят, сега вече го нямаше. Нямаше и врагове на Хана, нито нови светове за завладяване. А Аратап си бе останал само един Комисар, обкръжен от дребни житейски проблеми. Нищо повече.
И все пак от съжалението нямаше никаква полза. Нищо не можеше да постигне с него.
Младежът отсреща го разглеждаше уморено и Аратап с изненада си спомни, че двамата се бяха срещнали за пръв път едва преди месец. Момчето изглеждаше пораснало за този кратък период и сякаш се бе отърсило от страховете си. Не се ли беше прокраднала симпатия в сърцето му към него през тези последни дни?
— Реших да освободя Управителя и дъщеря му — заговори Аратап. — От политическа гледна точка това е най-разумното решение. Всъщност нямам голям избор. Ще ги освободя и ще ги изпратя на „Безжалостни“. Искате ли да пилотирате техния кораб?
— Освобождавате ли ме? — учуди се Байрън.
— Да.
— Защо?
— Вие спасихте моя кораб, а също и живота ми.
— Съмнявам се, че когато става дума за въпроси от държавнически характер, позволявате да ви командват чувствата.
Аратап едва не избухна в смях. Наистина харесваше това момче!
— Добре, ще изтъкна друга причина. Докато вървях по следите на опасна конспирация срещу Хана, за мен вие представлявахте заплаха. Но след като тя се оказа сапунен мехур и аз останах само с дребен лингейнски заговор, чийто лидер вече е мъртъв, вече не виждам във вас опасност. Всъщност дори е рисковано да държа вас и останалите затворени без видима причина. Ако процесът се проведе в лингейнско съдилище, той няма да е под пълния ни контрол. Неминуемо ще стане дума и за бунтовническия свят. И макар той да не съществува, мълвата ще се разпространи сред покорените от Тирани народи, защото хората ще сметнат, че няма дим без огън. Така сами ще създадем претекст за нови размирици, ще вдъхнем излишни надежди за бъдещето. А след това столетия наред ще трябва да се справяме с тези бунтове.
— Значи ще освободите всички ни?
— Не бих го нарекъл освобождаване, защото нито един от вас не е напълно лоялен към Тирани. Ще постъпим с Лингейн, както ние сметнем за добре, и следващият Монарх ще бъде обвързан далеч по-здраво с нашето Ханство. Лингейн ще изгуби статута си на равнопоставена държава, а съдебните процеси срещу лингейци няма да са изключителен приоритет на лингейнските съдилища. Така например, когато става дума за разкрита конспирация, както е сега, подсъдимите ще бъдат изпращани в изгнание на планетите в близост до Тирани, където ще са на сигурно място. Вие, Байрън, също трябва да забравите всякакви надежди, че ще се завърнете на Нефелос и ще възстановите своето Фермерство. Ще останете на Родиа заедно с полковник Рицет.
— И на това съм съгласен — кимна Байрън. — Но какво ще стане с брака на лейди Артемизия?
— Желаете той да бъде отложен?
— Вероятно се досещате, че двамата искаме да се оженим. Преди време споменахте, че имало възможност да се отложи предвиденият политически брак.
— Да, но тогава се надявах да получа нещо в замяна. Как беше онази стара поговорка: „Простени ще бъдат лъжите на влюбените и дипломатите.“
— Има един начин, сър. Достатъчно е да бъде намекнато на Хана, че когато висш дворцов чиновник се жени за представител на знатна фамилия, зад това се крият определени политически амбиции. Един бунт може да бъде оглавен не само от непокорен лингеец, но и от прекалено амбициозен тираниец.
Този път Аратап не се засмя.
— Логиката ви е почти като нашата. Но няма да се получи! Искате ли да чуете моя съвет?
— И какъв е той?
— Оженете се за нея колкото се може по-скоро. Поставете другите пред свършен факт. Ще намерим друга жена за Поханг.
Байрън го погледна разколебан. Сетне протегна ръка и каза:
— Благодаря ви, сър.
Аратап пое протегнатата ръка.
— Да си призная, никак не харесвам Поханг. Но запомнете едно от мен. Не позволявайте на собствените си амбиции да ви подведат. Макар че ще се ожените за дъщерята на Управителя, вие никога няма да станете Управител. Такъв като вас не ни е нужен.
Аратап изпроводи с поглед смаляващия се на видеопанела „Безжалостни“. Чувстваше се доволен от взетото решение. Младежът беше свободен и посланието вече беше изпратено чрез субефирната връзка на Тирани. Майор Андрос положително щеше да се пръсне от яд и в двора нямаше да остане никой, който да настоява за освобождаването му от поста Комисар.
Ако се наложи, ще отпътува лично за Тирани. Все някак ще успее да се срещне с Хана и да го убеди в правотата си. Достатъчно ще е да го запознае с всички факти и кралят на кралете сам ще се убеди, че не е било възможно да постъпи по друг начин, и с това ще обезоръжи всякакви действия, предприети от вероятните врагове на Аратап.
„Безжалостни“ вече беше само една блестяща точка, трудно различима от околните звезди.
Рицет също не откъсваше очи от смаляващия се тиранийски флагман.
— Аратап наистина ни освободи! — проговори той. — Знаеш ли, ако всички тиранийци бяха като него, проклет да съм, ако не бих се присъединил към флота им незабавно! Чувствам се странно потиснат. Имах ясна представа що за хора са тиранийците, а ето че сега тя е разколебана. Как мислиш, той чува ли какво си говорим?
