Едва сега Артемизия намери сили да заговори.
— Това, което твърдиш, е невъзможно! — произнесе дрезгаво тя.
— То е единственото възможно обяснение, Арта. Той е Управител от двадесет години. През този период Родиа постоянно е увеличавала териториите си с помощта на тиранийците, защото те не са чувствали никаква заплаха от страна на нейния Управител. И през всичките тези двадесет години той е организирал бунтовническите сили без каквито и да било пречки от тяхна страна, защото са го смятали за напълно безвреден.
— Това са само предположения, Байрън — обади се Рицет. — Те са също толкова опасни, както и онези, на които повярвахме преди.
— Това не са никакви предположения — възрази Байрън. — Казах на Джонти по време на последния ни разговор, че той, а не Управителят е предал и погубил баща ми, защото моят баща никога не би допуснал глупавата грешка да се довери на Управителя. Но истината е — и уверен съм, времето ще покаже моята правота, — че той е постъпил тъкмо по този начин. Джилбрет е научил за конспиративната роля на Джонти от подслушания разговор между баща ми и Управителя. Няма откъде другаде. Ала всяка пръчка си има два края. Ние смятахме, че баща ми е работел за Джонти и се е опитвал да спечели подкрепата на Управителя. Докато далеч по-вероятно е той да е работел за Управителя и да се е свързал с организацията на Джонти, опитвайки се да спре един преждевременен бунт на Лингейн, който би унищожил близо двадесетгодишна грижлива подготовка.
Защо според вас смятах, че е толкова важно да спася кораба на Комисаря, след като Джилбрет бе повредил двигателите? Не заради себе си. В онзи момент не хранех илюзии, че Аратап може да ме освободи. Не го сторих и заради теб, Арта. Направих го, за да спася Управителя. Той беше най-важният човек на борда. Бедният Джилбрет така и не разбра това.
Рицет поклати глава.
— Съжалявам, но просто не мога да повярвам на думите ти.
Ала след него заговори нечий друг глас:
— А би трябвало. Защото е вярно.
На прага бе застанал самият Управител, в цял ръст и с ясен поглед. Това беше неговият глас и същевременно не приличаше на него. Той звучеше отривисто и самоуверено.
— Татко! — извика Артемизия. — Байрън твърди…
— Чух какво каза Байрън. — Той вдигна ръка и я погали с нежно движение. — Всичко е истина. Дори че бях готов да те омъжа въпреки волята ти.
Тя отстъпи назад и го погледна объркано.
— Изглеждаш толкова променен! И гласът ти е сякаш…
— Сякаш не съм баща ти — добави тъжно той. — Няма да е задълго, Арта. Когато се върнем на Родиа, отново ще бъда такъв, какъвто ме познаваш, и ти ще трябва да ме приемеш.
Рицет го гледаше с облещени очи, а червендалестото му лице бе посивяло като косата му. Байрън затаи дъх.
— Ела тук, Байрън — нареди Хинрик.
Той постави ръка върху рамото на младежа.
— Преди години, млади човече, бях готов да пожертвам живота си. Такъв момент може да дойде отново, в бъдеще. Но докато настъпи определеният ден, не мога да защитавам дори вас. Не мога да бъда нищо друго освен това, което бях и винаги съм бил. Разбирате ли защо?
Останалите кимнаха.
— За нещастие — продължи Хинрик — допуснах груба грешка. В онзи съдбовен миг, преди двадесет години, не проявих необходимата твърдост. Трябваше да наредя да убият Джилбрет, но не го сторих. И тъкмо по тази причина сега вие знаете, че съществува бунтовнически свят и че аз съм неговият водач.
— Но само ние го знаем! — възкликна Байрън.
Хинрик се усмихна горчиво.
— Твърдиш го, защото си още млад. А нима смяташ, че Аратап е по-глупав от теб? Фактите, които ти помогнаха да се досетиш за съществуването и местонахождението на бунтовническия свят, са известни и на него, а той също е способен да разсъждава логично. Разликата е само в това, че е по-възрастен, по- предпазлив и носи по-голяма отговорност. Ето защо трябва да е сигурен в заключенията си. Все още ли вярваш, че те е освободил от сантиментални подбуди? Уверен съм, че те пусна на свобода по същата причина, както предишния път — за да го отведеш при мен.
Лицето на Байрън беше пребледняло.
— Значи трябва да напусна Родиа?
— Не. Това ще е фатална грешка. Няма никаква друга причина да я напуснеш, освен истинската. Но останеш ли при мен, ще объркаш очакванията им. Моят план е почти завършен. Остава не повече от година.
— Но има още някои фактори, които струва ми се, убягнаха вашето внимание. Например въпросът с документа…
— Който търсеше и баща ти?
— Да.
— Баща ти, момчето ми, не знаеше всички факти. Както е известно, това не е съвсем безопасно. Старият Фермер се натъкна на сведения за този документ, докато се ровеше в библиотеката ми. Бях му позволил да го прави. Той оцени значението му, но ако се беше посъветвал с мен, щях да му кажа, че той вече не е на Земята.
— Точно така, сър. Сигурен съм, че е попаднал в ръцете на тиранийците.
— Разбира се, че не. Аз го взех. Разполагам с него от двадесет години. Тъкмо този документ даде тласък за създаването на бунтовническия свят, защото след като сложих ръка на него, си дадох сметка, че шансовете за победа са на наша страна.
— Значи в него наистина става дума за оръжие?
— За най-силното оръжие във Вселената. То ще унищожи Тирани и нас, но ще спаси кралствата от мъглявината. И без него може би ще съумеем да победим тиранийците, ала с това само ще заменим една феодална система с друга и точно както ние заговорничим срещу тиранийците, някой ден ще заговорничат срещу нас. Мястото ни, нашето и тяхното, е в урната на остарелите политически системи. Настъпи периодът на съзряване, също както е настъпил някога на Земята, и той ще завърши с появата на съвършено ново правителство, каквото досега в галактиката не е имало. Дойде краят на всякакви Ханове, Монарси, Управители и Фермери.
— В името на Космоса! — изрева внезапно Рицет. — И кой ще управлява тогава?
— Народът.
— Народът? Как може народът да управлява? Трябва да има някой, който да взема решения.
— Има такъв начин. Копието, с което разполагам, се отнася до една малка планета, но може да се приложи в цялата галактика. — Управителят се усмихна. — Елате, деца, тъкмо ще ви бракосъчетая. Сега вече това няма да навреди никому.
Байрън стисна ръката на Артемизия, а тя му отвърна с усмивка. И двамата почувстваха вътрешно сътресение, когато „Безжалостни“ направи своя предварително изчислен Скок.
— Преди да започнете, сър — заговори Байрън, — не бихте ли задоволили още малко любопитството ми, що се отнася до споменатия документ? Така после ще мога изцяло да съсредоточа вниманието си върху Арта.
Артемизия се засмя и добави:
— Направи го, татко, защото не бих желала годеникът ми да е разсеян.
Хинрик също се усмихна.
— Зная този документ наизуст. Слушайте.
И тъкмо когато родианското слънце озари екрана на видеопанела, Хинрик поде древните слова — много по-древни от която и да било планета в галактиката, освен една:
„Ние, народът на Съединените щати, целейки да образуваме по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливостта, да осигурим вътрешното спокойствие, да обезпечим съвместната отбрана, да повишим
